Очакването привърши - Антологията с хрониката на българския рок от края на 80-те и най-красивите му парчета-послания най-напред бе представена пред-премиерно на фестивала „Откритие” във Варна. Там занесохме „безценните” първи 20-тина бройки с мека корица – ония, на които даже нямаше отпечатана цена. Твърдата корица и добавената история на „Ритъм” от самата ни издателка, вече „затвориха” подобаващо дълго сбираните 608 страници със спомените и емоциите на Братанов и Янев, но най-вече с разбиващите точно 249 текста на парчетата, които белязаха петилетката на рока, дошъл с демокрацията. Като не пропускаме и 27 специално направени интервюта, споменатите общо 250 групи и 270-те авторски снимки. Тази нощ представяме първите бройки от книгата в Нощния блок на пр."Хр.Ботев" на БНР.

Ще кажа пак, че: да, гласим промоция в голямото 1-во студио на БНР, където – надяваме се –споменатите в книгата участници в рок-процесите от онова славно време, ще забият някои от песните-емблеми на няколкогодишната епоха на Второто БГ рок поколение.

Поетичната рок хроника ще я има на книжния пазар, скоро и в нашия сайт за поръчка. Защото в нашата Медия доста от героите в труда ни гостуваха, докато по радиото пак вървяха „Музикална кутия” и „Хляб и мармалад”. Издателката ни Доротея и нейният „Парадокс” са готови да отговорят на интереса.

А лично аз с удоволствие продължавам да сглобявам и възкресявам звук и легенди, които вървят от старите касети и радиопредавания в следващата Музикална кутия. Това е последният от поредицата анонси, облечени и в аудиоформат.

Поредната доза спомени и звук ще ви подарим отново в две части в Нюза и в едно „предаване”. Новата ни „туба” се пълни, едни са „пренесени”, други от старите музикални предавания по ОффРоуд Радио прашасаха на старото място – ала „разделите” от книгата ни могат и да се „чуват”. След артрока и лудия варненски ъндърграунд миналата година, и пънк-шаренията (най-дългата „Кутия”, сглобена непосредствено преди да са готови сигналните бройки за пред-премиерата ни), посъбраните реставрирани архиви от старите касети, натрупаха достатъчно парчета, за да отплуваме този път по уейва на няколко от най-ярките ни представители – там, където вълните са тъмни, скорпионите танцуват сами, поетите са „мъртви”, а чугрите още не бяха се закичили с „трендафил”.

И веднага да обявя бонуса в звуковия файл, радиопредаването – нещо, което даже книгата ни няма как да ви даде: реставрирано е най-ценното от архива на самата ни издателка Доротея Монова – едно нейно интервю с Митко Воев (и Кристиян, който обаче почти не се чува) за „Ритъм”, година-две преди края на 80-те! Включваме го тук за всички, които искат да помнят гласа му и, защото – ето така, той никога не си е отивал от нас, феновете, приятелите, слушателите.

В жанровата „теория” ще сме по-кратки и от Уикипедията: Даркуейв (на английски darkwave, dark wave), е термин определящ движение в музиката, появило се в края на 70-те като по-мрачен и меланхоличен вариант на популярния тогава ню уейв. Използвайки основите на ню уейв, даркуейв-а се заражда с прибавянето на мрачни, интровертни текстове и нотка на тъга.
Даркуейв е свързан със стилистичното обществено развитие през 70-те и 80-те. През 80-те, в даркуейв се заражда отделна субкултура, чиито поддръжници се наричат уейвъри. В по-тесен смисъл, терминът даркуейв се отнася към смесица от различни жанрове, особено между рок музиката (колд уейв, готик рок) и електронната музика (синтпоп, ембиънт и индъстриъл). Използването на този термин обхваща цялата тази сцена.

Добавям констатацията на Кристина Пайташева (от Fashion Lifestyle Magazine, бр.18, Януари 2009 г.):

В стилово отношение дарк уейвът до голяма степен се доближава до готик субкултурата. Черни дрехи, тъмен грим, множество аксесоари и мрачна потискаща визия са характерните особености за „тъмната вълна” с електронно звучене. Така или иначе дарк уейвът е и остава във времето музика за ценители, които виждат в посланията му не само мрак и отчаяние, а виталност и издигане над човешките слабости и пороци. Музика, достойна само за тези, които гледат на живота от философската му страна и градят културата си всеки ден.

В „тъмния” раздел нещата са най-ясни, дори да е игра на думи... Представителите не са толкова много, но са ярки, самобитни, качествени, практически превърнали се в легенди на Второто поколение още със създаването си. И само от поезията на Димитър Воев има родени няколко книги, тъй че просто няма как да препишем отново всичко. И никак няма да си изкривя душата, като споделя спомена, че кръвно бях малко повече свързан с групите от твърдия и арт-овия нюанс, но по времето на тяхната инвазия на българската сцена – казвах, че „Нова Генерация” е най-европейската група, която имаме. Колкото и масово „хевиметълът да беше възприет”, Воевият проект се появи с най-малко два „бонуса”: „вълната” вече заливаше поне Европа и беше и силна и модерна; а интелектуалната висота на изразената „тъмно-екзистенциална душевност” пък дойде да запълни огромен вакуум от празнословията на масовата естрада. Неведнъж съм си мислел, че неговата поезия – ако не бе изпята от „Генерацията”, подхожда единствено и само на ярка арт-рок група, която в едни по-добри времена и с друг късмет в „географското си положение”, вероятно би се наредила между най-големите световни имена.

Там някъде в края на 80-те, у нас, историите на формирането на Второто български рок поколение се допълват, разменят, разрастват и са елемент от феномена. Но не мога да си представя стиховете – изпети от „Нова Генерация” – да се бяха появили по страниците на „Пулс” или „Литературен фронт”. Или да стигнат до книжле в тематичните библиотеки за първи книги на млади автори в някое от литературните издателства. Да, бе!? Случи се точно каквото трябва – както можеше да се получи. В рок група. А съдбата отреди да не й се радваме много-много.

Историята на тъжните – разбунтувани души в лодката, която щеше да се пусне по „вълната” не е неизвестна. Особено днес с нета. Сигурни сме, че всеки от запознатите не би се примирил, че един-единствен участник-поет-басист-композитор-певец, но единствено най-истинския, вече не е герой от живата земна сцена. А за двамата съавтори – които бяха заедно в онази паметна „Нощ на динозаврите” – затрогващо и ценно е това, което видяха в „Микс Тейп 5” на „рок-възпоменанието” за Димитър Воев, което отбеляза и създаването на Фондацията. С всичките групи, свирили на живо и с феноменалната публика – преобладаващо родена след създаването им и научила или запомнила всичко.

Самите ние имахме възможността и късмета в една нова медия с online-радио, да се видим отново с близки, приятели, колеги от групите от края на 80-те и отново да се почувстваме аромата на „цветята”, които ги белязаха. Каквото сме казали и написали – едва ли ще успеем да повторим. Затова просто го пренасяме тук и сега. За хрониката в книгата ни сме избрали разказаното от Кирил Манчев, Директорът на водопад, един от участниците /”Музикална кутия от Монреал”, ОФФНюз и звуков файл от февруари 2013 г.; можете и да прочетете и да го чуете сами/. Защото, както той казва:

Ние сме израсли заедно, една и съща махала, две съседни улици. Аз на „Славянска” 35, той на „Иван Вазов”. Познаваме се от 5-6-годишни. Той беше Жрецът, Вождът, а аз бях Главнокомандващ армия. Целият контрол на „бандата” беше в наши ръце.

Тук и сега обаче, направо минаваме към една публикация в тогавашния „Ритъм” – бр.2/1989 г. на крехката тогава журналистка, станала издателка на книгата ни с Румен днес. Интервюто й с Воев и Крис Костов по онова време може и да е едно от няколкото, но най-важното е, че се е съхранило до днес. И като звук и като текст. По-надолу цитирам част от публикацията, в предаването може да чуете самия Митко, докато беше с нас.

НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ЗАВИНАГИ
(от Доротея Монова)
... Нов е духът, който имат, нови, макар и не измислени от тях, са идеите, които носят, новаторски са текстовете (с автор Димитър Воев), които пеят и музиката, която свирят... Новото винаги буди съмнения до момента, в който го опознаем:
Димитър Воев – бас китара, вокал
Кристиан Костов – соло китара, вокал
Алина Трингова – вокал
Михаил Пешев – клавир, флейта

Ако започнем тази история от самото начало – от първите китари, мазета, читалищни сцени, финансови затруднения и т.н., няма да можем да я завършим скоро. Пък и всичко това вече е познато. Затова нека започнем от края. „Нова генерация“ записа първата си плоча (поделена наполовина с „Контрол“). Не знам кое ще попадне първо в ръцете ви – плочата или броят на „Ритъм“, но ви предлагам следното: нека се опитаме да чуем тази музика заедно.

ЛОВЕЦ НА СЪРЦА – 3'15''
„... Преждата сега навиват
каменни ръце.
Аз надежда ще посея
в празното поле.

Може би „ловец“ в известен смисъл е всеки музикант, защото трябва да стигне до сърцата на публиката. Но „уловен“ винаги е първо самият той, иначе „ловът“ не би бил истински.
– Никога ли не сте искали да се занимавате с нещо друго, освен с музика?
Кристиан: – Никога. Свиря от седемгодишен и оттогава всичко за мен е свързано с музиката.
Димитър: – От мига, в който сме засвирили, не си спомням да съм искал да бъда нещо друго освен музикант. Само по едно време, когато всичко беше съвсем безнадеждно, бях решил да се откажа и да се захвана с нещо друго.
Кристиан: – Музиката е най-същественото нещо за нас. Тя определя и начина ни на живот, и мисленето ни.

САМО ДВАМА – 2'33''
“С тебе май сме само двама.
Малко. Но не съвсем.
Продължаваме играта.
Аз със теб и ти със мен.
Даже никой да не чува
Наште песни засега,
Корабът ще си пътува
в морето от неща.”

Кристиан: – С Воев винаги сме искали да създадем точно тази група. Колко дълго си я представяхме, колко дълго сме я искали. И никога ей толкова не ни е провървяло. Започнахме и все нещо ни разделяше... временно.
Димитър: – Реално загубихме около 6-7 години в мотаене, броене на гълъби, с някакви мъгляви идеи. Едно на ръка, че не ни вървеше, но и ние като че ли нищо не правехме...
– И какво точно искате?
Димитър: – Твърдо смятам, че вече се появиха едно поколение музиканти, които не искат да свирят по кръчмите и в същото време са в опозиция на съществуващата естрада и няма да се „наведат“... Въобще мисля, че този разговор след 10 години ще изглежда безсмислен.

СТРАХ – 3'18''
“Страх ме е когато
нямам сили да летя...
...Страх ме е за себе си
когато забравям мечтите си.”

– Защо публиката ви разбира по-трудно? По-сложна ли е музиката, която правите?
Кристиан: – Не, тя не е толкова сложна като музика, но просто публиката не е подготвена за нея. Освен че ни липсва достатъчно информация, някои процеси у нас се развиват доста едностранчиво и този стил просто няма традиции.

НАРЦИС '88 – 4'04''
“От моята любов
аз няма да ти дам.
Ще се обичам сам.”

– Обичате ли себе си?
Кристиан: – Не страдаме от излишна скромност, но на мен ми е все едно какво се говори за нас.
– Проява на нарцисизъм ли е името на групата? Не чувствате ли, че то дразни някои хора?
Димитър: – Не съм мислил за това. Може би им звучи претенциозно, но всъщност „Нова генерация завинаги“ се казва една моя поема, която приятелите ми харесаха и е нещо като наша идейна платформа.

ЛЕДОВЕ – 5'17''
“Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва глад
и моят глас е в лед скован.”

И за финал: "От ледовете на „Нова генерация“ наистина навява хлад, но водите на техния „северен океан“ нямат нищо общо с енигматиката, както уж оригинално ги беше квалифицирал един журналист, а понятието „студена вълна“ можем да използуваме като игра на думи. Това са ледове сковани от страх, конформизъм и предразсъдъци, от ограничено мислене и бездушие. Това са ледовете на посредствеността и глупостта, на омразата и цинизма, на егоизма и отчуждението. Рядко сме чували текстове като тези на Димитър Воев, от които толкова силно и искрено да крещи самотата. Текстове със силна социална позиция, защото именно самотата е една от най-страшните болести на младия човек днес. При „Нова генерация“ болката от отчуждението хармонично се покрива със сериозна музика, определена от самите тях като „студена вълна“. Разбира се, пътят към душата на човека винаги е бил най-трудният. Така че публиката, която реши да го извърви заедно с „Нова генерация“, трябва да притежава освен добро желание, любов към ближния и интелигентност, да не забравя, че това е път, изпълнен с тръни и лишен от суета и най-важното: да не се изненадва, че накрая ще срещне просто.... себе си. Защото всички ние сме завинаги новата генерация на 80-те години."

Продължението следва. В него ви очакват „мъртви поети”, чугри и още разпенени гребени на едни други „вълни”…
А звуковия файл, „предаването” с архивни записи и гласа на Митко Воев, ще се появи в „Тубата” ни заедно с 2-та част от текста. Пасажи от интервюта с Воцек и Чугра и Мъртви(те) поети от студиото на Кутията в ОФФРоуд Радио, парчета на „Генерацията”, „Поетите”, Кале, Вход Б, „чугрите”. Два часа и половина. Траклистата – също във втората част.

Довечера в нощния блок на пр."Хр.Ботев" екипът на издателството, авторите и участниците в онези "древни рокпроцеси" Денис Ризов и Венци Дреников ще видят първите бройки от книгата и ще се върнат в събитията и парчетата, побрани в страниците.
Всички снимки са от архивите на Нели Воева, Bulgarian Rock Archives във ФБ, oldbgrecords.blog.bg и на автора на текста.

Още по темата

09/11/2014

Култура

Цветя от края на 80-те: тъмният „уейв” (Част ІІ-ра)

24/05/2014

Култура

Цветята от края на 80-те

12/05/2014

Култура

Цветя от края на 80-те: БГ пънкът (Част ІІ-ра)

11/05/2014

Култура

Цветя от края на 80-те: БГ пънкът (Част І-ва)