Зелена рокля и балерина - разказ от Здравка Евтимова

- Бюджет – каза той, тъмен мъж, висок и тънък, изстрел, не човек. Ръцете му бяха заети - с дясната стискаше дланта на голямата си дъщеря, тъмноока и тъмнокоса, съвсем като него, с лявата – озаптяваше малката – глава, по-жълта от поле с цъфнали слънчогледи и милион зелени трънчета, поникнали в погледа.

- Но нали в магазин „Пипи“ докараха зелени рокли – изтъкна голямата дъщеря, въпреки че й беше известно какво означава „Бюджет“ – няма зелена нито синя, нито лилава - никаква рокля. На всяко дете в първи клас му е ясно – появи ли се думата „бюджет“, не ти купуват нищо.

- Искам балерина Трейси – започват трънчетата в погледа, скрит под несресаните коси с цвят на меда в буркана, който децата въобще не искаха да ядат. Високият мъж не беше специалист по сресване на бретони, връзване връзки на маратонки, нито по закопчаване на якетата с ципове. Бе затънал в работа. – Балерина Трейси! – продължи да навива малката. - Искам я. Тя се върти и пее. Дори даже може да прави шпагат.

- Бюджет - повтаря хладно мъжът, макар че „дори даже“ го развеселява.

Но слънчогледът в главата на дребната не е дозрял за разсъждения. Тя е в първа група на детска градина „Миньорче“, там още не са учили финанси, затова тропа с крак.

- Балерина Трейси – и след малко заревава.

Мъжът тегли хлапетата на буксир напряко през площада, облаците образуват щит над главите им и ги замерят с лава от дъждовни капки. Оказа се, че не е взел чадър – както винаги.

- Балерина Трейски – хленчи слънчогледът. Застава на едно място и отказва да помръдне крачка встрани.

- Стига! – заявява мъжът.

Момичето с тъмната като вечер коса– макар и в първи клас, също замръзва неподвижно на място и прошепва:

– Зелената рокля ще е хубава със зеленото ми яке.

- Бюдж… - подхваща мъжът, но се сеща, че с жени е невъзможно да се спори, както е невъзможно да спориш с пробит покрив. Той се навежда енергично – така трябва да се действа с разглезени деца - грабва ги от земята, прегръща по една дъщеря във всяка ръка и решително поема към дома - тесен апартамент на улица „Елин Пелин“ 6.

Майката на двете малки вандалки го нарича „пещера“, защото е тъмен и тесен, а децата твърдят - дори първокласничката заяви, че виждала „без съмнение“ как вътре летели прилепи.

- По-рано имаше хлебарки - беше признал мъжът. – Но майка ви ги изтреби.

- Когато хлебарките пораснат, стават прилепи – обясни първокласничката. – Зная това със сигурност.

- Със сигурност – беше казала жена му, - ти си стиснат човек. Тия петстотин и двайсет лева кой знае за какво ще бъдат усвоени. Поредната бормашина, ъглошлайф и не знам какъв шлайф.

- Подарък за една дама – бе уточнил той.

- Горката – беше реагирала съчувствено тя.

- Стига! – прекъсна я мъжът, привикнал да се разправя с твърдоглави и некоректни жени, каквато всъщност беше неговата. – Няма да давам обяснения.

- Аз съм експерт в друга област– заявяваше жена му и с това спорът приключваше, но вечерта никаква бормашина не зае място в неговия шкаф. Понякога – твърде често – жената се държеше напористо, за да не употреби думата „непоносимо“. Това не му се нравеше.

- Силен си, тате – отбеляза малката и го потупа по главата, за да го поощри.

- Тате е май-силният мъж на света – потвърди без капка колебание първокласничката.

Мъжът ценеше точността, самият той беше акуратен до блясък и всякакво изкривяване на истината бе недопустимо в поведението му.

- Не съм най-силният – отбеляза той.

- Със сигурност си – прекъсна го първокласничката и също го потупа по главата, за да прекъсне всякакви възможни възражения.

- Аз съм екшперт в друга област – заяви гордо малката – която все още трудно завърташе „р“ в под езика и не правеше особена разлика между звуците „ш“ и „с“.

- Стига! – прекъсна я категорично първокласничката. – Няма да давам обяснения.

Без да ще, мъжът се усмихна. Той беше сериозен човек, нещо повече, налагаше му се да ръководи подчинени през целия ден, но тези двете, шавливи и непоносими, го забавляваха. Внимание. Не бива да се хили за щяло и нещяло пред тези деца, ще се разглезят невъобразимо.

- Тате е мощен – изтърси малката. После изведнъж попита: – Тате, какво значи „мощен“?

- Мощен значи слънце – обясни незабавно първокласничката. – Слънцето ни дава безплатно топлина и светлина, както прави тате. Тате плаща парното, лаптопа и запалените лампи. Мама не плаща нищо. Няма пари.

- Трябва да пестим – потвърди важно малкият жълт слънчоглед. – Тате, какво значи „да пестим“? - попита сериозно хлапето и светкавично получи отговор от сестра си, която вече бе научила всичко под слънцето в първи клас.
- Да пестим значи бюджет.

Грозната дума се удави в облаците и дребната ревна:

– Искам балерина Трейси да направи шпагат…

- Стига – измърмори първокласничката и добави съвсем тихо, и съвсем тъжно: – Много е хубава зелената рокля в магазин „Пипи“.

Малката ронеше тежки сълзи, но мъжът знаеше как да овладява кресливи момичета, имаше богат опит – крачеше напред в дъжда, без да ги поглежда, стиснал по едно дете във всяка ръка. Голямата изведнъж викна в ухото му:

- Тате! Сетих се нещо.

Дъщерите са напаст.

- Какво!

- Тате, нали имаш връзки?

- Няма – усъмни се малката. – Никога не ми върза връзките на маратонките.

- Тате, нали си силен? Знаеш ли колко са буквите в българската азбука?

Той крачеше напред. Добре, че облаците си събраха ума, където трябва, и престанаха да бомбардират земята с противния си дъжд.

- Силен съм – потвърди той.

- Тогава защо не кажеш на госпожа Петрова да намали буквите в българската азбука? Толкова много са. И всичките трудни. Само „О“ не е. Боли ме ръката, докато пиша – помоли първокласничката.

Мъжът отвърна троснато „Глупости“, но се усмихна. Малката забеляза какво прави, изтърси строго „глупости“ и също се усмихна.

- Аз съм експерт в друга област – заяви тя и после го попита: - Какво значи „експерт“, тате?

- Експерт значи да не ти е студено, когато вали – обясни тъмнокосата, после моментално обяви: – Студено ни е.

- Гладни сме – добави дребната.

Мъжът ги заведе в сладкарница „Меча лапа“, ядоха, а той си прочете телефона. Дъждът престана да досажда и мъжът направи нещо, което противоречеше на всичките правила за правилното възпитание на нахални подрастващи деца. Когато изядоха и последната троха от сандвичите (Трябва да пестим, затова се изяжда всичко!), отидоха до магазин „Пипи“. Без много приказки бащата купи една зелена рокля – не рокля, а вятър от вълшебно кадифе, съвсем страхотна, която се беше родила в ръцете на шивачката, за да грее заедно със зеленото яке върху гърба на първокласничката.

- Този магазин ще ме разори – каза бащата.

- Тате, какво означава „ще ме разори“?

- Означава, че те боли корема - обясни първокласничката, която вчера беше изкарала шестица по математика. – Затова не трябва да влизаме с тате в магазин „Пипи“, разбра ли?

Вместо да разбере, малката ревна, без да има каквато и да било причина за сълзи.

- „Пипи“… – захленчи тя.

Беше дълбока и последователна досада като майка си.

Мъжът отново прегърна и двете хлапета, защото не желаеше да се навежда и пак да връзва връзките на маратонките им. Изглеждаше много по-лесно да ги вдигне във въздуха и да ги достави вкъщи. Краката им със сигурност бяха мокри.

Вместо да ги завлече у дома, мъжът зави обратно към магазин „Пипи“. Отиде до щанда с кукли и избра една розова балерина Трейси.

- Тя ще ни направи шпагат! - извика щастливият жълт слънчоглед и се усмихна широко, високо и светло колкото пролетта, есента, зимата и лятото, завързани на кълбо.

Мъжът въздъхна.

После плати.

Вече нямаше в портфейла си 520 лева, само 383. Лековерен човек. В каква мрежа го омотаха двете малки щуки. Без никаква причина мъжът се усмихна. Глупаво и широко.

Беше щастлив.

---- ------ ---
На масата до прозореца в ресторант „Сан Марко“ седеше висок, слаб господин. Той отвори портфейла си, преброи банкнотите - 520 лева. Беше се разделил с една досадна жена, „експерт“. Защо? Съвсем логичен отговор. Имаше друга, разбира се.

Различна. Възпитана.

По дяволите.

Щеше му се наистина да беше купил онази зелена рокля и смахнатата балерина Трейси, която можеше да прави шпагат.

Валеше дъжд. Неприятно, студено. Какво друго да бъде времето през октомври. Хубаво щеше да е, ако в портфейла му бяха останали 383 лева.

Поръча уиски. Отпи.

По дяволите.

Отпи отново.

Следете новините ни в GoogleNews