Време е за нов Договор на Европейския съюз

Последна промяна на 25 юни 2016 в 09:42 8684 11

Антоний Гълъбов.

Резултатите от референдума във Великобритания отразяват дълбокото разделение в британското общество, но техните последствия ще се отразят върху Европейския съюз. Повече от всякога, днес е необходимо да не отлагаме повече дебата за бъдещето на Обединена Европа. Не защото британският референдум подлага на риск ЕС, а защото той показва, колко съществена е промяната, пред която сме изправени.

Никой не попита, защо беше необходим този референдум? По отношение на какви принципни промени в организацията и дейността на ЕС трябваше да се произнесат британските граждани? Когато ангажирате политическата воля на цялото общество, трябва да има отговор на въпроса защо, а никой не се опита да направи именно това. Диалогът между британското правителство и Европейската комисия по отношение на поредните промени в правилата не достигна до общественото мнение във Великобритания. Вместо това страховете на хората бяха употребени безогледно, за да бъде нанесен удар срещу идеята за Обединена Европа.

Опитът ни с референдумите в Нидерландия и Франция по отношение на проекта за Европейска конституция преди повече от десет години не бе осмислен докрай. Тогава холандците отхвърлиха проекта с аргумента, че той е прекалено социален, а поне формално французите направиха същото с обвинения, че проектът е прекалено либерален. Всъщност, французите гласуваха срещу проекта на Валери Жискар Д‘Естен, без да се интересуват от това как той би се отразил върху Обединена Европа. Така стигнахме до Лисабонския договор. Но той не можеше да даде отговор на последвалата през втората половина на 2008 година криза.

Критиката срещу европейската бюрокрация винаги е имала своите основания. Още повече в условията на драматично променяща се среда, доминирана от мощни процеси на миграция, нарастване на рисковете за сигурността и все по-агресивната геополитическа среда, в която Европа трябва да постига своите цели. Но проблемът не е в самата администрация. Тя е част от изпълнителната власт, но не трябва да бъде оставяна да взема решения. Принципът е прост, но много силен – ако оставите администрацията да решава, се изправяте пред бюрокрация, която е в състояние постепенно да обезсмисли всеки политически проект. Проблемът е в липсата на политическа воля, която да задължи администрацията да прави само онова, което е нейна работа.

През изминалите тридесет години Европейският съюз олевява все повече и повече. Този ефект не е резултат от нарастване на влиянието на левите партии, а от амбицията за все повече регулация. Истинският проблем на Обединена Европа днес е в това, че страните-членки работят все така недостатъчно помежду си, а администрацията им налага все повече обща регулация. Огромният икономически потенциал на най-мощния съюз в света остава почти напълно неоползотворен чрез съвместни инициативи и все повече се свежда до обща и задължителна регулаторна рамка. Последиците от това са налице и британският референдум обозначава само междинен етап в този процес.

Интеграцията в Европейския съюз бе сведена до подчиняване на все повече регулативни механизми, вместо на интензивно сътрудничество. Липсата на политическа воля за развитие позволи на евробюрокрацията да реализира власт чрез налагане на нови ограничения. Оставена сама на себе си, тази специфична администрация си позволи да създаде свой собствен език, да управлява и да взема решения, да определя насоката на развитие на Съюза, при отсъствието на истинска политическа воля и инициатива.

Това доведе до задълбочаването на гражданското недоверие в европейските институции. Демократичният дефицит на ЕС е резултат от действията на една самозабравила се и неуправляема администрация. На това трябва да се сложи край, а не на идеята и ценностите на Обединена Европа.

Първите последици на британския референдум ще бъдат усетени от самите британци. Това е цената на популизма навсякъде по света. Великобритания може да се разпадне на съставните си части и това е много по-вероятно от разпадането на Европейския съюз. Отговорността за това е изцяло на британския политически елит. Консерваторите си позволиха да използват инструментариума на пряката демокрация, без да знаят защо правят това. Лейбъристите си позволиха да използват референдума като инструмент за надмощие над консерваторите. Вместо трети път политическият вакуум създаде пространство за примитивизма на политици като Найджъл Фараж, които всъщност нанесоха тежък удар върху интересите на самата Великобритания.

Дългият път на отделянето на Великобритания, който ни очаква, ще окаже негативно влияние върху качеството на европейската интеграция. От една страна, той ще покаже колко дълбоко е била свързана Великобритания с общността, а от друга – може трайно да обезкуражи страните, които полагат усилие за присъединяване към Европейския съюз. Това засяга пряко интересите на България. Единствено и само в интерес на противниците на Европа е тя да изглежда като „шагренова кожа”, като поредната разпадаща се федеративна структура.

Няма никакъв смисъл от закъснели съжаления. Необходима е решителност и смелост, необходима е политическа воля за лансирането на истински политически дебат за бъдещето на Обединена Европа. Ако не сме готови за изцяло нова архитектура на Европейския съюз, то очевидно е време за подготовката и приемането на нов Договор. Отговорността на Европа е огромна, защото ние сме част от най-мощния икономически съюз, обединяващ най-високо образованата част от населението на света, притежаващ най-големия научен и технологичен потенциал за развитие. Не можем да си позволим да се вайкаме за действията или бездействието на политици, мислещи в хоризонта на собствения си мандат.

Светът се променя дълбоко и трайно. Засега на повърхността тази промяна изглежда свързана с общо нарастване на рисковете и заплахите за сигурността, но в своята дълбочина този процес налага Европа да заеме лидерска роля по отношение на промяната. През следващите десетина години САЩ ще продължи да губи своето влияние в глобален мащаб поради причини, които са сходни със случилото се във Великобритания. Самият факт, че днес ни изглежда по-приемлив кандидат на една от двете фамилии, управлявали Америка през последните повече от петнадесет години, е показателен за пълното изтощение на политическия елит и загубата на посока, до която доведе мандатът на Барак Обама.

Европа не може да си позволи да попадне в света такъв, какъвто се опитват да го направят хора като Путин. Неспособността за реакция спрямо провокациите на национал-популизма и ислямизма показва, че сме се отдалечили не само от собствените си принципи, но и от ценностите, върху които те бяха създадени.

Инициативата за изработване на общи изборни правила за Европейския парламент е само елемент от необходимите решения на най-същественият въпрос пред Европа днес – как да бъде гарантирана демокрацията в Европа? Ако европейските граждани не се чувстват представени от европейските институции, рано или късно национал-популизма и ксенофобията ще се опитат да подменят това представителство. Ако европейският дневен ред не е част от общо усилие, всеки път той ще бъде подменян от местното противопоставяне и борба за власт в отделните страни. Ако не знаем защо сме заедно, винаги ще се намери някой амбулантен търговец на патриотизъм, който ще се опита да ни обясни, че трябва да продължим сами, но ръководени от него.

Време е за нов Договор на Европейския съюз. Договорът от Лисабон трябва да бъде обновен и развит по посока на европейската демокрация, както представителна, така и пряка. Време е евробюрокрацията да бъде поставена там, където е мястото ѝ – като администрация, осъществяваща ясно изразена и легитимна политическа воля.

Европейският отговор на британския референдум не може да се изразява в изолация и кръгова отбрана. Срещу този риск трябва да се действа активно, чрез лансирането на нов проект, който да върне силата и значението на европейския проект. Защото Обединена Европа е силна, докато съзнава, че нейния проект не е и никога няма да бъде завършен. Това е уникален политически проект в развитие.

Краят на Европейския съюз ще настъпи, когато решим, че вече сме постигнали всичко, че Европа вече е изградена и няма нужда от нищо друго, за да се развива. Нашият отговор може да бъде само един – Европа трябва да продължи да се развива.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

480

10

Plagiat

26.06 2016 в 01:14

https://www.youtube.com/watch?v=wDvlErh5zcc

1881

7

Иван55

25.06 2016 в 22:39

"Задача номеръ едно на всеки елитъ е да просвещава своя народъ."

Просвещението е противопоказно за олигополията, La.

52633

3

Red or Dead

25.06 2016 в 11:31

@Соте, да си жив и здрав, днес ми спести коментара, няма смисъл от него, ти си казал ВСИЧКО;)

66829

2

El Commandante

25.06 2016 в 10:49

"Европа не може да си позволи да попадне в света такъв, какъвто се опитват да го направят хора като Путин."

Демек не можем да имаме мултиполярен свят с баланс между свръхсилите и равноправно положение?

Добре е показал на снимката Гълъбов: Е толко им е акъла на Юнкер и Баба Джихади...