Скъпи жертви, както ви рекох и преди, пътешествието продължава.

Що го правя - за да бъда на ръба на абсолютната преумора, за да усетя, че животът не е затворен в стереотипи и граници, за да се насладя на майските дъждове и слънца. Има много причини. И всички тия причини ми доказват лично на мене, че съм на прав път. Удоволствието е относително понятие. Въпрос на вкус е. И това, което ме радва мене, е странно и тъпо за друг. Но и за мене е тъпо да се затворя в някаква сграда, където да ме гушат като банашко бибе сутрин, обед и вечер с етикета олинклузив. Банашките бибета живеят в Бърдарски Геран при баначените. Гушат ги, като им тъпчат в човките царевица, за да бъдат по-тлъсти.

И нас така ни угояват. На Матрицата й требва енергия. В момента, в който мъртвата хватка на еврейския съюз ни е обездвижила, още повече се налага да ползваме хакове в живота си, за да не забравим защо сме на тая планета - да се радваме, не за друго. Не да плащаме ипотеки, кредити, такси, данъци, малки сумички за детската градина и каквото друго се сетите.

Със „скъпи жертви“ се обръща към съселяните си Пурко от култовия филм на Николай Волев. Той „хаква“ речта на властниците Токмаков и Тутмаков, които преди това са минали през селото, за да агитират за своите партии. Не ни е виновен комунизмът, скъпи жертви. Не ни е виновен и капитализмът. Ние просто сме жертви и тоя факт нема как да бъде променен, освен чрез хакване на самия начин на живот.

В еврейския съюз са забранени домашната ракия, кривите краставици, нещастните кокошки, паленето на огън на открито, къмпингуването на нерегламентирани места и много други такива артефакти. В еврейския съюз е още по-срамно да имаш частна собственост, отколкото в савецкия. Ние не бива да притежаваме собствени имоти, да получаваме големи заплати, да живеем без мисъл за хлеба и наема. Забранено е също така да дишаме безплатно или просто си плащаме, като дишаме отровения от тех въздух. Пак питам - защо смърделът Кроношпан не е ситуирал производството си в Немция? Властват днес не партиите. Парите властват и винаги са властвали. Вие още им гласувайте. Още им участвайте в играта. На 25 имам намерение да продължа пътешествието.

Един приятел казва, че ще гласува за пореден път за Волен, нищо че бил болен, просто не иска да гласува за турците, а колкото и да е болен болният, закачил се е за точните думи и тези думи требвало да бъдат чути и в еврейския съюз, и навсекъде и че ако имало опасност да станел премиер или президент, не би гласувал за него, а в момента щел да бъде, казва, коректив, камъче в обувката, послание към всички, че ние българите си искаме държавата, собствеността върху държавата, което се изразява в притежание на ясни граници, правила, армия и свобода. Не знам. Импулсивно действам. Едва ли ще си спазя обещанието да не гласувам, ама не съм пропускал избори.

Кучка през мост, както викаше дедо ми, когато се сблъскваше с неразрешима дилема.

На сутринта на 4 май, когато се събудих, домакинът вече беше отишъл в службата си, той служи в Централното управление на Вселената. Все пак и галактиката, и съзвездията, че даже и слънчевата наша система трябва отнякъде да се управляват и продуцират, нали така. Иначе ще настане абсолютен хаос, а това на никого не е нужно точно сега. През нощта беше валяло за пореден път и в това мокро майско време се чувствах като риба. Стопанката ми сложи в раницата торбичка с една галишка баница, напълних бутилката с вода и се впуснах в нови приключения.

Знаете ли вие какво ядете или не знаете? От еврейския съюз са забранили да ви казват какви точно съставки се съдържат в сместа, с която ето тоя хеликоптер пръскаше житото няколко километра преди Плевен:

Собствениците на сместа не ви дължат обяснения с какво ви тъпчат. Наричат тия и подобни достижения технически прогрес, но криенето на изходния код на сместа, както и на операционните компютърни системи си е чист регрес, връщане назад, защото само преди няколко години или десетилетия знанията все още бяха общодостъпни и безплатни, а днес се крият и са достояние само на избраните. Вие сте само потребители и не трябва да задавате въпроси. Плюскайте и се не бойте, корпорациите се грижат за всичко. За тях е важен „икономическият растеж“. А в свят с ограничени суровини и материали непрестанният растеж е лъжа. Все някога ще спре да нараства, все някога алчността ще се забакне, демек ще се задави. Объркано ли ви се струва? Много си е подредено даже. Вътре в главата ми. За вашите глави вие си знаете. Не може да ни се обяснява, че икономиката ни била еди каква си, затова сме имали ниски бюджетни заплатки. И това е лъжа. Такова нещо като „икономически закони“ не съществува. Нарисувайте ми го, обяснете ми го с круши и ябълки, и пак нема да ви разбера. Щото ще ми обясните некакви зависимости и обикновени причинно-следствени връзки, а закони нема. Икономика днеска значи само едно - кражба. Подписваш се под една хартийка и банката открадва целия ти живот - последната вноска от кредита ти ще е някъде около шейсетгодишния ти юбилей, честито.

А е имало епохи и на геройства и подвизи. Тия паметници в Плевен са свидетелство:

Някъде из класическите книги се казваше, че истинският човек сам търси подвизите. Днес може би подвиг е да живееш нормално, да имаш нормално семейство, да не се разведеш с половинката си след първата малка трудност, да не си травестит с брада, да не ползваш фейсбоклук, да хакваш битието си по съвсем обикновени, но забравени начини. Това с хакването значи да намираш преки пътища и нови подходи за разрешаване на проблем. Има сайтове, посветени на тая култура. Отдавна познавам хора, които живеят по такива правила, без да са чували за хаковете и без да знаят и думичка на английски. На шега само ще дам пример със северозападен израз, за да ме разберете по-добре - тоя си връзва гащите със сезал и се бръсне на ръба на къщата - за някой беден човек се казва. И ако за гащите ще се сетиш да си ги вържеш със сезал поради липса на пари за колан, в чий ум е пробляснала хиперболата за бръсненето на ръба на къщата?

От толкова философии се поуморих и в Плевен седнах край един булевард, опънах крака напред, извадих галишката баница и бирата „Балтика“, купена в Берьозката, и се натъпках с удоволствие, а слънцето си печеше необезпокоявано и нагло.

Руската бира все още мирише на хмел и е горчива. Както се забелезва, километражът показва около 89 км от началото на пътуването. Колкото повече километри се изнизват, толкова повече философиите се изпаряват и не ти остава нито една мисъл в ръбестата ти главичка. Празно, пусто и проветрено. Това е истинската цел на занятието. Дзен е да не разсъждаваш, само да усещаш. Профилактика на мисловните и сърдечни пътища. Голямото пролетно почистване. В един такъв момент спираш край пътя, покачваш се на един орех с удобни клони и прилягваш за петнайсетина минути. Оттам е онова селфи горе. Тъпанарската мода тръгна от кифлите в тоалетните на дискотеките и стигна до президентите. Казват, че селфирането даже било класифицирано вече като психическо отклонение. Голема работа, ония пещерните хора едно време също са си правили селфита, иде, утрепе некоя антилопа и после се рисува върху стената на пещерата.

Преминавам границата на Резервата:

След Искър стигам до Зоната на здрача. Зоната от „Сталкер“. Имаме си и радиация, и мистерии, и относителност на времето и пространството. И нищо не е такова, каквото изглежда. У дома покрай изяждането на агнето и изпиването на мерката от кило и канче попаднах на една уникална книга. Авторът е за мен най-големият изследовател на Северозапада. Сега чета историите на селцата и градчетата и правя аналогии, асоциации и сравнения. Историята на страната ни е съвкупост от историите на всички нас.

Но какво точно ми е просветнало в кухата лейка ще ви разкажа некой друг път. Лека нощ, скъпи жертви.

Послепис: Щех да забравя - предметът от първа част е запалката на некой дойчовец, оказал се през ВСВ в Крим. Отзад има и инициали GW, некой Герхард Вернер ще да е бил...

Още по темата

09/05/2014

Нашите автори

158 км чиста радост