О, нямате си и представа дори!

Колко любов съдържа сърцето ми, колко милост и нежност таи то – за всичко Това.

Което сме Ние, Вие и Това, което въобще Сме.

Идва време, казвам ви, идва време, в което човек трябва да се откаже от злостта, от дребнавата си гневна тиня, с която цапа света около себе си, да зареже нищожността си и най-накрая да стане голям и да започне да обича живота.

Защото той свършва бързо и после не е съвсем същото – в смисъл – после - ни можеш да си поръчаш кроасан с кафенце, ни да се поразходиш: твоят Лихтунг (по Хайдегер), твоята клета и мъничка светла просека в тъмната гора на Нищото е свършила. Затова – защо докато си в Светлото, в това Бело Видело - не вземеш да се порадваш?

Сега ще ви кажа самата истина: Защото са ни хванали здраво и искат от нас да обслужим не себе си и личното си живеене, а да обслужим Общото живеене.

Но казвам ви: Ако личното живеене не си заслужава – трябва ли да има общо живеене?

Ако прекрасният живот на отделния човек не е най-важното нещо – има ли смисъл от Човечеството?

Не.

И така, нека ви разказвам!

Аз познавам България, стар съм, млад съм още, видял съм всичко, нищо не съм видял; както казваше този красив тромпетист и гениален писател Борис Виан: Той беше наивен и затова живееше два пъти повече от другите. Аз съм именно това.
И вие нищо не знаете, нищичко! – как иначе ще ми разправяте, че тук не е добре и не е хубаво и не си заслужава и т.н. и т.н.? Случайно да не би чавка да ви е изпила акълите? Апропо – Чавка на чешки се вика Кафка – и великият Кафка, Франц, приятелчето ни вярно, което ни разказа за Грегор Замза, превърнал се в насекомо, се казва всъщност Чавка. Казано по български. А той пък се е гордеел, че името му съвпада (калка е) на имената на братята Гракхи – големите римски борци за справедливост – защото Гракх също означава Чавка или Кафка – тоест – вид гарга, хм, и така нататък. Защо се отклонявам ли? Защото имено затова ви разправям – че светът е хубав и велик и че всичко е свързано и зависи от всичко. Ом.

Сега ние се научихме на злоба и омраза.

А аз ви викам – не е това начинът, не е това хитрият пиниз, с който ще се измъкнем от клопката на живота! Американците хубаво казват: Животът е гаден и накрая завършва със смърт. Но едни пустиняци от Северозапада – имам предвид английските философи-утилитаристи Джеръми Бентъм и оня другия, Джон Стюарт Мил, казват: Докато си жив – извлечи Полза!

Под полза те разбират: Порадвай се.

Ние обаче се научихме на злоба и омраза – и видим ли чужда радост и видим ли как някой по Миловски и Бентъмовски черпи Полза (без да вреди на никого, естествено, ако освен не приемем ревността и завистта за вреда) – ние скачаме и вдигаме черния флаг като едни прусаци под водачеството на Блюхер и викваме: Никаква милост!

Олеле мале.

А аз ви казвам – в България видях толкова хубаво, толкова любов, толкова красиви и умни хора, толкова велики хора, толкова красота – че ако кажа нещо наопаки срещу това – взимам камата и си режа езика – защото злословецът срещу доброто само това заслужава!

Аз, деца мои, бях приятел с Рангел Вълчанов и водех шепнешком разговори с него за жени и филми – той нямаше ларинкс и разговорите ни бяха шепнещи и красиви като заклинания на шамани от Перу, даже не от Перу, ами направо от Кривина. Аз бях приятел с Любомир Левчев, четяхме заедно стихотворения и той с целия му смешен комунизъм всъщност беше един истински сладък мъдрец. И ние, говорейки си, бяхме щастливи. Аз бях приятел с Кирил Варийски, с Джони Пенков, с певеца на Холера Ники Луканов, с Жорж Ганчев, когото смятаха за откачен, но той просто надминаваше почти всеки, когото съм познавал по ерудиция и беше от малкото, които могат на прима виста да ти изрецитират Пътят, по който не поех на Робърт Фрост, познавах Валери Петров и бях в дома му малко преди да умре, и го изнудих, някак си, да изрецитира пред камерата ми няколко стихотворения, може би защото и двамата бяхме лекари, бях приятел с Иван Методиев, който пиеше тъжна водка в галерия Нава до гората в Лозенец и после отиде и умря до някакъв препечен и полусух язовир, но преди това написа велики стихотворения...

Успях да се запозная и да живея с велики, умни и прекрасни българи, да си бърборим с Нешка Робева, да се прегръщам с Койна Русева, да съм любовник с Диана Димитрова, да стана смешно известен с връзката си с Елен Колева, да стискам ръката на Никола Манов, да пия водка заедно с Виктор Пасков, да се скарам и след това да се сдобря с Николай Хайтов, да познавам целия този ангелски сонм, който сега едва ли интересува някого.

Научихме се на злоба и дребнаво безразличие.

Но аз ви казвам: Този наш Лихтунг, този просвет в черната гора на Нищото, този наш Живот е единственото. И аз апелирам да му се порадваме.

Злоба гняв омраза и нищожно противопоставяне на всичко красиво може да си позволи всеки. С това само ще загуби.

В този велик филм „На другия ден” се казваше: Още има надежда.

Още има надежда.

Радиоактивният облак приближава, той винаги е приближавал.

Но още има надежда.