Терорът и Грозното патенце: есе от Здравка Евтимова

Три смъртоносни, кървави нападения в сърцето на Европа само за осем дни – 15 юли - ужасът в Ница, 84 убити; 19 юли - афганистански младеж напада с брадва и нож и ранява пътници във влак по маршрута Тройхтлинген- Вюрцбург, провинция Бавария, Германия; на 22 юли - кървавото, хладнокръвно убийство на осем граждани, извършено от 18-годишния германец от ирански произход в Мюнхен. Сред жертвите е петнадесетгодишно момиче. Бяха разпространени видеоматериали, доказващи, че извергът се е целил в деца, защото те не са можели да бягат толкова бързо, колкото възрастните. Паника сковава града. 

Призив от властите хората да остават по домовете си. Препоръки да не се разхождат по оживени улици, площади, да не посещават магазини, молове. Хората стоят в стаите си, затворени, напрегнати, изпълнени с черно предчувствие,че животът им всеки момент виси на косъм. Съзнанието се изпълва с мисли, че от утре започва нощта. 

Европа, дала на света хуманизма, стремежа към свобода, борбата, Европа - надеждата на милиони хора по цял свят, е окъпана в кръв. След вчерашния черен кошмар в Мюнхен, зловещ не само за Германия, но и за всички хора по света, се замислих за един пасаж от приказката на Ханс Криан Андерсен „Грозното патенце”: „А зимата беше люта, страшно люта! Патенцето трябваше постоянно да плува, за да не замръзне водата; ала всяка нощ мястото, по което то плуваше, ставаше все по-малко. Студът беше толкова голям, че дори самата ледена кора пращеше; патенцето трябваше да работи непрекъснато с крачката си, за да не се затвори съвсем дупката. Най-сетне то изгуби и последните си сили, протегна се и замръзна в леда. Рано сутринта дойде един селянин. Щом съгледа патенцето, той разчупи леда с дървените си обуща и занесе нещастното същество на жена си.” 

Макар че днес температурите достигат до опасните 36 градуса, в Европа вече настъпва зимата на грозното патенце, ледът на омразата притиска европейстите градове, не се знае къде ще удари следващият куршум, къде ще се забие ножът в зла ръка, кой ще остане удавен в собствената си кръв на площада, на улицата край детската градина, когато е тръгнал да прибере детето си, пред поликлиниката, без да успее да отиде на консултация до личния си лекар, недалеч от магазинчето за цветя, с букет в ръка, който не е дал на приятелката си. Европа е застрашена. Заплахата витае във въздуха и източниците й не могат да бъдат идентифицирани. Възелът на злото се затяга около европейските домове.

Какво остава на нас, хората в северна и южна, източна и западна Европа – да се скрием в мазетата на блоковете, да се натикаме в пещерите, където учените преди няколко месеца откриха нови следи от неандерталците, да учим децата си да бягат в зигзаг, на светкавични прибежки към някое сигуно място. Но кое място е сигурно?

Страхът е дълбоко вкоренено човешко чувство, в черни времена завладява цялото съзнание, задейства у човека най-първичния инстинкт - да оцелее, да диша, да яде, за да види изгрева на другия ден, очаквайки куршум, трясък от избухваща граната, взрив. За оцеляване се борят и амебата, кучешката тения, гущерът. Червеят. Точно такава е целта на терора - от мислещи хора да ни превърне в безгръбначни низши форми на живот, които реагират единствено на заплахи, а ледената кора на страха да се затяга все по-здраво около гърлата ни.

Днес са опасни площадите, моловете, центровете за конференции, ресторантите, утре ще бъде опасно и неблагоразумно да оставаме по домовете си, защото всеки дом ще бъде потенциален обект на терористична атака, всеки покрив – става мишена, светът от място за рождества, ще се превърне в безпомощно патенце, мятащо се сред ледените пориви на политическите ветрове, в пропастта на тънките сметките за дебели пачки, сред ужаса на поредната терористическа атака, а ледът на паниката ще стяга още по-здраво, по-необратимо клупа на позора и смъртта около вратовете ни.

Откъде ще се появи онзи добър селялин от приказката на Андерсен, за да разбие леда, да ни зенесе някъде на сигурно място, където е топло, където има добри хора?

Спасението е в самите нас. Никъде другаде.

Ще допуснем ли да дойде време вечер да затъмняваме прозорците си, за да не се вижда, че сме пуснали осветлението? Ще има ли осветление? Ще позволим ли домът да се превърне в забравено понятие, защото детстката стая може да се превърне в потенциален гроб на най-обичаните ни същества в света? Ще подозираме ли всеки - съседа, че е скрил оръжие под сакото си, ще се плашим ли дори от собствените си синове, защото не знаем какви мисли витаят в умовете им. Струва ли си да използваме светлата дума „мисъл”, описвайки зловещия план да окъпеш в кръв цялата страна, излязла да празнува своя национален празник?

Това е мечтата на терора – страхът да ни натика в клетки, които ние сами ще изградим около себе си. Ще ги строим усърдно, ще влагаме всичките си средства в дебелите стени на землянките, които ще копаем. Но колко са сигурин землянките? Щом човек е измислил укритие, обезателно друг човек ще измисли бомба, която ще го съсипе. Терорът ни вкарва в зоологическа градина за хора и колкото и да е здрав бетонът на стените, онзи с пищова просто ще ритне вратата, ще нахълта и ще ни гръмне – точно в центъра на нашата сигурна клетка. 

От нас зависи зоологическата градина за хора никога да не се състои. Никъде в света.

Трябва ли да чакаме някого – онзи добродушен селянин на Андерсен - да ни измъкне от ледената кора на страха и колебанието, притискаща костите ни, съзнанието ни в мразовита преса?

Не трябва да позволим Европа да се превърне в дупка, където да се заровят, обзети от паника, цели народи с бляскава история, сътворили философия, устои, наука, които бавно, постепенно и упорито са спасявали и възвеличавали човешкия живот. Европа, която в най-новата история на човечеството е създала представите на милиарди човешки същества за социална справедливост. Всяка крачка назад е смъртоносна. Европа е свободна. Да попречим на всеки и всички, които желаят да я превърнат в гробоище на свободата и да тласнат хората, живеещи в европейските градове, по пътя на деградацията до червеи, тении, лишеи, водени единствено от страха и глада за оцеляване.
Не е достатъчно само да желаем. Не е достатъчно само да говорим и да пишем красиви неща, да изваждаме удивителни цитати на мислители с помощта на Гугъл, да запълваме ефирното пространство с мъдри мисли, съболезнователни телеграми, да обсипваме с цветя и сълзи зловещите места, където са намерили смъртта си жертвите на кървавия терор. Не е достатъчно. 

Нека мъдрата мисъл е първата крачка от трудния път, по който трябва да тръгнем без никакво бавене. Нулева толерантност към всеки, който не зачита великото „Свобода, братство, равенство”, който се подиграва и се стреми да разруши нашите ценности, да ни наложи представи, които биха върнали Европа двеста години назад. Справедливи, максимално тежки наказания за всеки, хулещ с думи или очернящ с дела извоюваните от Европа права и свободи; който с действията си нарушава постиганите в продължение на векове възможности на хората да се развиват, да мислят, да работят, да възпитават децата си, да обичат внуците си, да пътуват, да се чувстват достойни човешки същества.

Ние трябва да запазим Европа свободна.

Още по темата

09/07/2016

Нашите автори

Малък опит за фарс: разказ от Здравка Евтимова

26/06/2016

Нашите автори

Втори шанс: разказ от Здравка Евтимова

Следете новините ни в GoogleNews