'Социална' дистанция ли?

Последна промяна на 17 март 2020 в 10:08 4416 0

Добрин Тодоров

Напоследък често чувам от медиите един призив, който ме озадачава и тревожи. Имам предвид препоръката гражданите „да спазват социална дистанция в условията на епидемия”. Притеснява ме именно предиката „социална” пред думата дистанция. Смятам, че всъщност се има предвид спазване на „физическа” дистанция, което е разбираемо за всеки що-годе разумен човек. Очевидна е нуждата от такава, за да се ограничи възможността за предаване между хората на опасния вирус. Тази езикова неточност обаче съдържа в себе си потенциал за нанасяне на големи поражения при буквалното ѝ разбиране и следване.

Убеден съм, че няма по-погрешна житейска стратегия в настоящата ситуация от капсулирането на индивидите в себе си. Превръщането на собствения дом в непревземаема „крепост”, в която всеки се е барикадирал, е оправдано от медицинска гледна точка. Същевременно обаче самоизолацията от социалния живот може да е пагубна както за индивидите, така и за общностите, вкл. националната. Тя ще засили и без това разрасналата се напоследък дезинтеграция на нашето общество. Убеден съм, че прекъсването на връзките между хората не бива да се насърчава, а да му се противодейства. Съществуващите технически средства позволяват общуването между тях да става по един безопасен за здравето начин. Следователно усилията следва да са насочени към консолидация на обществото, а не към неговото разпадане. Тя ще ни помогне да излезем от изпитанието с по-здрави връзки помежду си, т.е. по-силни при посрещането на следващите житейски изпитания. Иначе казано, макар и разделени телом, си струва да се обединим духом. Сега за пореден път можем да потвърдим правотата на максимата, че „съединението прави силата”.

В днешната „гранична ситуация” комуникацията между хората не само не трябва да се ограничава, а напротив – да се засилва. Днес повече от всякога ние имаме нужда от морална подкрепа от близки, познати и непознати. Потребно ни е вдъхването на кураж за преодоляване на голямото изпитание, пред което сме изправени. Добре е тъкмо сега да си припомним определението на Аристотел за човека като „социално животно по природа”. Чрез него античния философ ни казва, че без активното общуване със себеподобните можем лесно да загубим една от същностните си отличителни черти на хора. Резултатът от загубата на социалност е да се превърнем само в животни.

Възникналата екстремна ситуация ни открива възможност да противодействаме на засилващата се през последните години тенденция на дехуманизация на нашия индивидуален и общностен живот. Моментът е подходящ да си дадем сметка колко важно при остра криза е да проявяваме разбиране и солидарност помежду си. Да поемаме отговорност за свободния си избор. Да докажем на дело приобщеността си към декларираните ценности на хуманизма. Да бъдем пълноценни хора.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !