Протестът

Последна промяна на 15 юни 2012 в 12:34 10808 17

Деян Енев
Деян Енев

 

Рейсът затвори вратите и вече тръгваше, когато някакъв див вик накара шофьора да спре и да отвори предната врата.

През нея влетя едно момче, което тръгна между седалките назад и се изтърси до момичето с късите панталонки. Двамата седяха на двойната седалка с гръб към движението точно пред мен, така че можех да ги виждам добре. Бяха най-много осмокласници. Момчето известно време дишаше като риба на сухо, но най-сетне успя да си поеме дъх и веднага почна да разправя нещо на момичето. От два километра си личеше че е влюбен в нея до ушите. От два километра си личеше и другото – че момичето знае това и няма нищо против.

Гледах ги и им се радвах. Момчето беше опитвало да се бръсне, така беше остъргало лицето си, че бузите му светеха като калайдисани, но още беше далеч от първите черни косъмчета на горната устна и по брадичката. Но очите му бяха остри, черни, като на капитан и този поглед донякъде компенсираше липсата на брада, която да прежули момичешката буза.

Колко бяха малки тези двамата, колко много живот имаше пред тях. Сигурно щяха да се разделят, та коя любов в осми клас изкарва дълго. Но точно сега светът за тях беше огромен и трептящ, те двамата усещаха аромата на цъфналите липи, те виждаха различните форми на облаците, чуваха всички звуци и съзнанието, че до моя чернобял свят съществува и друг, изумруден, блестящ изведнъж повдигна настроението ми. После отместих погледа си и ги оставих на мира.

Вечерта, когато разглеждах в интернет снимките от протестите на Орлов мост, изведнъж зърнах някакви познати лица. Трябваше ми време да проумея, че виждам момчето и момичето от рейса. Момичето беше разплакано, на снимките добре се виждаше, че толкова беше плакало, че вече можеше само да хълца. Снимките извираха една след друга, на следващите се видя и момчето, с разцепена устна и с поглед на рис. Полицаите тъкмо го набутваха в камионетката, но той беше успял да се извърне към момичето. Следващата снимка отново показа момичето. Тя явно пищеше и това, че нямаше звук, някак правеше писъка й още по-силен.

Понякога имаме такива мигове – когато искаш да си като героя от някой стар филм. Някой гринго, накичен с пищови, който рита вратата на шерифа и още с първия изстрел угася димящата му пура.

Поне това ни остана, двайсет години след нашите барикади на Орлов мост – преди заспиване да си прожектираме сцени от стари филми в главата. Не е много. Но пък какви сцени са това. И най-важното – можеш да си ги прожектираш в главата до безкрай.

Този разказ е включен в новия сборник на Деян Енев "Внукът на Хемингуей". Книгата можете да поръчате от CielaHelikonHermesbooks и Bookpoint.

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.12 2012 в 12:40

Уникално написано Андрей! Колко жалко, че трябва децата ни да страдат и излизат по барикадите, заради мълчание на родителите си! Колко жалко, че тези родители не са до тях! ! Всеки ден срещам такива деца- за тях не е геройство , а необходимост! Те виждат, усещат, чувстват болката и страха на родителите си, на обществото ! Те са непримирими - защото примирят ли се- ги очаква същия живот на самосъжаление и примирение, на бедност, страх и безразличие! Поклон пред такива деца! Тези деца не се страхуват да не загубят, защото нямат нищо за губене! Дори не се страхуват- защото страшен е самия страх! Страхуват се възрастните, забравили, че на този свят всички сме дошли голи, сами, свободни и щастливи! Стархуват се да не загубят комфорта на ежедневието си и мизерната си заплата ! Страхуват се от банките на които са се поклонили, от законите, които са в полза на олигарсите, от властта, която трябва да служи на хората, а не на политиците! Когато спрат да се вкопчват в материалните блага- може би ще разберат и смисъла на живота си и децата си!
Надявам се стане скоро! Боря се за това! Живея за това! Защото така е правилно! Ние сме родени свободни и такива трябва да си отидем !
А разказа излязъл от сърцето ти ме кара да се гордея, че има хора като теб, които казват нещата с истинските им имена! (Y)

05.12 2012 в 10:11

черно-бял филм
гарвани
по голите клони

21.06 2012 в 18:28

"Що спамите ве,разказа си е як!!!" би казало момчето от рейса,аз също.Би прегърнало и целунало момичето,аз естествено не :)

20.06 2012 в 10:35

Малко от това много от онова но на нас ни е кеф да го четем! А ако беше много от онова и малко от това кой щеше да го чете?
Тук "OFF news" ли е или списание "Балет"?
Представям си какво бихте написали за Дж.Лондон ако случайно налетите на непознато за Вас произведение?

20.06 2012 в 10:30

Щтрак, щтрак!
В във вакума релето щтрака пак!
;-)

19.06 2012 в 23:05

Ами Вие си викайте от плочките около езерото "Ариана" и те (полЮцаите) защо да Ви бият? Може да си викате и за Европейското по футбол, което прожектират там на голям екран?
Слава богу протеста премина и то успешно и сега идва ред на вас яйцеглавите да ослузите всичко! Просто отново да демонстрирате онова жалко желание на казионната социалистическа интелигенция да бъдете коректив на всичко, без реално да сте нищо в настояще време!

19.06 2012 в 21:26

Този разказ просто плаче за "Дидактическа задача: преразкажете подробно текста от името на момчето" ! Малко художественост, повечко публицистичност!

18.06 2012 в 11:59

ако си 8 клас може би и ти щеше да се качиш

16.06 2012 в 16:50

историята е ок, но не е за случая. Защо мен не ме биха, пък бая си виках , защитавайки позицията, заради която съм на протеста, но не може да се прекалява.Винаги такива мероприятия в България стават панаир на това, кой на какво е способен и до къде му стига гениалността да измисли още нещо само и само да го забележат. Имаше хора, качили се по скелето на царевец, това ли е протест??? сеирджии

16.06 2012 в 14:44

Забележителна история! Г-н Енев, успели сте да превърнете един разказ във великолепно Хайку - така кратко, а каращо те да се замислиш в хиляди посоки! Браво!