Quantcast

Коалиционно престрояване: АБВ и останалите букви

Антоний Гълъбов Последна промяна на 12 май 2016 в 19:33 6397 5

Оттеглянето на АБВ от изпълнителната власт ще произведе различни от очакваните ефекти. Първите коментари от партията на Първанов се опитаха да заличат усещането за прикриване на истинските причини, замествайки ги с твърдения за изграждането на алтернатива на ГЕРБ. Дни преди провеждането на конгреса си ръководството на партията реши да я изведе от изпълнителната власт, но запазвайки позициите си в парламента. Този неочакван ход може да предизвика още по-неочаквани последствия.

Решението на АБВ увеличава натиска върху БСП. Декларациите от конгреса на социалистите за промяна получиха неочакван отговор. Отварянето на пространство за водене на диалог между АБВ и БСП устройва партията на Първанов и създава допълнителни трудности пред постигането на единство в тила на Нинова. Ако в месеците до президентските избори подобни разговори започнат, това ще означава, че част от функционерите на БСП, които изключиха Първанов, Петков и техните съмишленици, ще трябва да се дистанцират от новото ръководство. На свой ред, отказът от преговори ще даде основание на останалите да реагират срещу капсулирането на левицата.

Шест месеца преди президентските избори АБВ търси възможност да се позиционира в политическото пространство. Проблемът е в това, че този опит изглежда продиктуван от разрастваща се несигурност за собственото партийно бъдеще. След призивите за взаимодействие по „патриотична линия“ с ВМРО, отправени от Първанов, АБВ все по-активно ще търси възможност за позициониране в рамките на някакъв тип ляво-центристка коалиция. Въпросът е в това доколко желано за останалите партии би било подобно партньорство. Оттеглянето от властта, още повече когато то е направено без ясни мотиви, не е добра препоръка за политическо развитие.

С оттеглянето си АБВ освободи повече пространство за РБ и ПФ. В същото време, кадровите решения в правителството показват по-скоро желание за консолидиране на усилията от страна на ГЕРБ, отколкото за „раздаване на постове“. Подкрепата от страна на РБ придобива още по-голямо значение, а макар и индиректно, нарасналата роля на ПФ може да увеличи вътрешното напрежение между НФСБ и ВМРО. Амбициите за налагане на дневен ред могат да доведат до раздалечаване на позициите на основните партньори, а с това и до нов процес на трансформация в тази част на политическия спектър.

Промяната в състава на управляващата коалиция увеличава натиска върху ДСБ и Гражданската квота в Реформаторския блок. Тяхната подкрепа придобива още по-голяма тежест, а изборът на позиция в тези условия може да се окаже от решаващо значение за бъдещето на т.нар. нов десен проект. Продължителното пребиваване в пространството на една множествена и разнопосочна опозиция не е най-добрата стартова позиция за изграждането на устойчива дясна платформа. През следващите седмици ДСБ ще трябва да определи границите на собствената си подкрепа в отговор на нарасналото значение на собствената си позиция.

Сложното вътрешно противопоставяне между ДПС и ДОСТ остава на заден план. Декларациите на АБВ за завой по посока на национал-популистката реторика подобрява средата, в която ДПС отново може да заложи на изпитаната пропагандна схема за „Възродителния процес“. На свой ред, това устройва и ДОСТ, доколкото му дава основание да припомня всички компромиси и споразумения, чрез които ДПС успя да запази толкова дълго ролята си в българската политика.

Подкрепата на депутатите на БДЦ и независимите увеличава значението си и вече даде основания на техни представители да поставят нови условия за своята подкрепа. Формирането на тематични или динамични мнозинства ще зависи във все по-голяма степен от формулирането на дневен ред, в който и по-малките формации биха могли да играят съществена роля.

Общият резултат е в увеличаване на неопределеността по отношение на дневния ред на управлението и допълнително забавяне на реформите. Няма съмнение, че ГЕРБ ще продължи да поддържа и да формира мнозинства, следвайки „релефа на терена“, договаряйки и предоговаряйки всяко конкретно решение. Дори и без непосредствена заплаха от предизвикване на предсрочни избори, тази ситуация ще увеличи неопределеността, а оттам и рисковете пред управлението.

Разбира се, отвъд всички други обяснения, не може да бъде пренебрегната една обща тенденция, която придобива все по-ясни очертания. Има раздвижване в зоната на влияние на руските интереси в България. То не се изчерпва с марша на „безсмъртния полк“ от честванията на 9 май, въпреки че именно там за първи път се озоваха заедно Корнелия Нинова, Георги Първанов, Сергей Станишев и Волен Сидеров. Мобилизацията в сектора на руското влияние е очевидна и целта й е в решително отслабване на управлението и създаване на явна конфронтация на президентските избори.

Предизвикването на нова вълна на политическа нестабилност е конкретна цел в геополитически план и решението на АБВ обслужва добре този сценарий. Част от него е новата фаза в развитието на процесите на противопоставяне, чийто най-ярък израз са превърналите се в сериал политически протести, предизвикани формално от криминални действия. Те изграждат специфична акустика, в която могат да отзвучат по-отчетливо национал-популистките призиви за дистанциране от Европа и „завръщане“ в орбитата на Евразийския съюз.

Опитът на АБВ да се дистанцира от управляващото мнозинство насърчи говоренето за предсрочни избори, но всъщност нито една политическа партия не би избрала този сценарий. Все още малка изглежда и вероятността ГЕРБ, която единствено може да постигне този резултат, да потърси подобно решение. Процесите на прегрупиране и трансформация в партийната картина не са приключили, но най-голямата партия все така няма достатъчно надежден партньор, с който би могла да управлява в един следващ състав на парламента.

В крайна сметка, решението на АБВ няма да доведе до формирането на нов опозиционен блок, но ще увеличи амбициите и конкуренцията за „новото ляво“. В тези условия единна лява кандидатура на президентските избори изглежда все по-малко възможна, а без подобен резултат всички планове за бъдещото ляво обединение ще трябва да бъдат отложени във времето до следващите парламентарни избори.

Фрагментацията на политическото пространство продължава, но тя се оказва подходяща среда за формирането на мнозинства. Ако в Народното събрание бяха представени по-малък брой политически партии, но с по-ясен политически профил и относително консолидирана електорална база, те много по-трудно биха могли да изграждат подобни мнозинства. В този смисъл, фрагментацията осигурява динамично равновесие на мнозинството, но отдалечава във времето постигането на траен резултат.

В тези условия пропагандата и агитацията все по-често ще подменят истинските политически ориентири. В стремежа си да намерят „свое място“ в пространството, партии като АБВ просто увеличават информационния шум, сред който за избирателите ще бъде все по-трудно да се ориентират. Според някои, от това ще спечели мнозинството, а според други – бъдещата единна опозиция, но по-важното е, че избирателите все повече губят от поглед сложното съотношение между ангажименти, отговорности и резултати. Зад поредното коалиционно престрояване има все по-малко политика и все повече конюнктурни движения за запазване на равновесието.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6499

6

Арго

13.05 2016 в 01:50

Мдаааа...не четем, но обичаме да коментираме. После рейтинг гледаме и броим...

Ех детство детствоо...:))))

25513

5

Izalina

12.05 2016 в 21:23

С прискърбие няма как да не се съглася, особено с последния абзац.

И да не ми харесва, твърде голяма част от стадото ще повярва в постановката за "ново ляво" ... Бардакът се подразбира, нали?


Но пък и съм в очакване на поредната изненада за анализаторите. Да видим.

73928

1

El Commandante

12.05 2016 в 20:19

Нека направим един тест, аз ще направя едно предположение без да съм чел текста, а вие ще кажете дали е правилно: Путин и Русия са виновни, нали?