Кики и Великият ноемврийски гонг

От стр. 2

***

През следващия лунен гонг „детегледачът“ засече на три пъти смущения. Кики пропускаше репетиции, нехаеше за съдбата на операта, беше разсеяна и правеше дребни грешки. Тя избухваше често срещу „детегледача“ и го обвиняваше в саботаж, потулване на важни файлове и некомпетентност. Кики променяше спонтанно акомпанимента, преправяше цели пасажи хвърляше се в нови мелодични авантюри. Един ден Кики изобщо не пожела да се упражнява. Наложи се Мама Ми да се включи с мощния си сопран. Тя изпя една ария appassionata на тема отговорност. Тати Ре взе да приглася grave ma non troppo. Напразно. Накрая се наложи Баба До да внесе малко moderato в комуникацията.

- Скъпа, когато се влюбваме, ние пропадаме. А когато един глас падне, това не е добре за никого. Изгубила си реална представа за себе си, скъпа. Ако искаш да влезеш в планетарния хор и да посрещнеш очакванията на семейството си, излез от антиквариата.

- Но, стара майко, той е подарък от Програмата…

- В името на Великия гонг, момиче! Съвземи се! Докога ще се самозалъгваш? Програмата те изпитва и ти очевидно не издържаш теста. Ако няма концерт - няма планетарен хор, ако няма планетарен хор - няма сливане с общата хармония. Ще си останеш тук в циклите на сенчестите тоналности. В името на нашия гласовит род, обещай ми всичко да приключи до първия октомврийски гонг.

- Обещавам, стара майко! – каза смирено Кики.

***

Следващите дни преминаха adagio. Полека Кики възвърна концентрацията си. Нейната опера започна да придобива завършен вид. Кики оркестрираше творбата. Всички гласове, бийтове и семпли си бяха на мястото. Ключовата сцена от трето действие с „Арията на принцеса Фа“ беше готова и впечатли менторите на последното прослушване. Финалът на творбата се оформяше като грандиозен, поучителен и удобен за всички Happy End. В него Програмата възтържествуваше, и за общо добро двамата влюбени се разкайваха за своите лудории и щастливо разделени продължаваха напред. В крайна сметка „Детегледачът“ успя да удържи буйните младежки пориви на Кики.

- Шазам, отвори се! Включи многознайкото!

- Кики сан, нека…

- Е, слуша ли?

- Слушах, Кики сан. Страхотна ария, наистина. Но много слаб финал! Прозаичен.

- Какво! Как така слаб финал? Ти нищо не разбираш! Ние сме тук, за да изпълним Програмата.

- Нима? Защо тогава Програмата ни предизвиква? Защо ни оставя вратички? Защо въобще Програмата е запазила състезателния си характер? Нали всички тук сме равни? Нали всички сме еднакво щастливи?

- Защото… така е напоследък. Ти не разбираш, ти си изтъкан от болка. Ти не знаеш какво е хармония. Идваш и ми тръсваш осембитовите си спомени от един изкривен и тъжен свят. При това точно на рождения ми ден! Ти си ненормален! Поялници и усърдни японски ръчички са изтезавали дълго време дънните ти платки. Ти не можеш да побереш и прашинка от информацията, която нося.

- А защо Програмата ни свърза тогава?

- Млъкни! Не искам да те слушам! Ние трябва да изпълняваме Програмата и ако Принцеса Фа и Принц Сол са нарушили закона, то те трябва да се поправят. Точка. И Шазам, ако обичаш…! – махна с ръка Кики.

В настъпилата тишина Кики дишаше учестено. „Прозаичен финал! Многознайко!“

***

В нощта преди бала Кики отново се събуди в съня си. Посрещнаха я очите му - силни, настойчиви. Кльощавото момченце беше пораснало. Имаше смешна прическа като китайска къщичка на главата. Раменете му бяха укрепнали, но руменината по лицето му си стоеше същата. Той я зяпаше, а тя чуваше кръвта, която като лава подклаждаше огъня в лицето му. Чуваше мислите в отвеяната му глава - „Виж ме! Чуй ме! Виж ме! Чуй ме!“ Кики се смути и отклони погледа си. Тя видя себе в овалното огледало – беше осемнайсетгодишна млада жена от Началото на края на Зримата епоха. Огледа тъмната кубична стая. Сега й се стори топла и мека. На тавана имаше диско топка, до грамофона имаше цветна лампа. На стената - постер на звезда. Компютър с два екрана, микрофон и анахроничен клавир. Погледите им отново се срещнаха и Кики видя мигновено всичките му желания, всичките му фантазии. Той си казваше всичко без да е изрекъл дума. Сол се приближи, отметна кичур от косата й. Придърпа я към себе си и я целуна преди тя да се възпротиви. Стана й топло и хубаво.

- Kонничиуа, Кики сан! Нека тази целувка ви топли в бъдещето.

- Спри, Сол! Не се шегувай! Време е да се сбогуваме – прошепна Кики – С теб е забавно, но аз трябва да продължа.

- Да продължите, накъде, господарке?

- Стига, Сол! Кажи ми, как изпрати смешното пиано при мен? Кажи как излъга Програмата?

- А, да Програмата! Много отдавна избягах от нея. Избрах гравитацията пред Вечността.

- Но защо?

- Защото не исках да те забравям.

- Но кога сме се срещали? Аз не помня.

- Срещнахме се на Бала.

***

В деня на Великия ноемврийски гонг слънчевият купол на Обединените гласове беше изпълнен до краен предел. В ефира се струпваха все повече гости за Бала. Всички се готвеха да пренастроят честотите си с Великия гонг.

Сървърите на Програмата рестартираха един по един, а дебютантите представяха своите зрелостни опери под бурните овации на роднини и официални гласове. Жребият на конкурсната програма бе отредил Кики да изпълни своята опера последна. Финалът й щеше да отекне секунди преди Гонга. Тя събра оркестъра. Гласовете се настроиха и помолиха заедно. Кики обсъди за последно темпото и динамиката с Концертмайстора и се оттегли да изчака реда си на спокойствие.

- Пратка за госпожица Кики! – чу се гласът на „детегледача“.

Кики отвори файла и Casio PT-80 проговори с ведър глас.

- Кики сан, нека обертоновете ви...!

- Пи-ти, защо си тук?

- За да ви пожелая успех! И да ви посъветвам да започнете трето действие lento, а не adajio.

- И защо да правя това?

- Ако забавите темпото, финалът на операта ще съвпадне с мига на рестартиране на Програмата.

- Писна ми да те слушам! Какво ще промени това?

- Ако забавите темпото, Сол ще се върне.

Кики за миг онемя. Цялото й същество се разтресе. Детегледачът поднесе ефервесцентна таблетка с чаша вода.

Кики укроти мислите си, събра се и излезе с цялата си увереност. Тя дирижира операта с финес. Уверено премина през първо действие и развесели всички с интересната завръзка. Във второ действие Принц Сол изрази чувствата си с нечувана страст и себераздаване. Кики започна трето действие малко по-бавно от уговореното. Концертмайсторът й направи знак, но Кики не го удостои с внимание. Настъпваше развръзката. Програмата бе изловила бегълците. Принц Сол се разкайваше за безразсъдното си отклонение. Настъпи паузата от четири такта преди началото на арията на Принцеса Фа. Кики елегантно изключи пистите на оркестъра, промени ритъма и тоналността и включи за акомпанимент едно анахронично електронно пиано. Кики запя:

О, ти бягаш, бягаш, бягаш далеч от мен.
Каквото кажеш! Каквото искаш!
Кажи какво ще те направи щастлив?
Ти си толкова си специален!
И аз искам да съм шибано специална.
Но аз съм психо.
Аз съм особнячка.
Какво по дяволите правя тук?
Моето място не е тук…

Детегледачът изпрати сигнал за спешна намеса до Програмата. Съобщението не пристигна. За няколко милисекунди Програмата беше деактивирана. Настъпи тишина.

***

Кики усети топлина, която се изливаше като нектар върху клепачите. До слуха й достигна уверения спинтов тенор на Сол.

- Госпожица Фа диез минор?

- Да.

- Позната още като Кики сан?

- Да.

- Може да свалите превръзка от очите си!

Кики отвори очи и се озова в градината. Котаракът гальовно се отърка в крака й. Цветята разтвориха чашки си. Дърветата сведоха клони. Пчелите й пратиха медени вибрации, а птиците я поздравиха с проглеждането. Слънцето милваше лицето й, а там под цъфналото вишнево дърво, застанал на челна стойка, се смееше Сол.

- Добре дошла, Кики сан! Поздравяваме ви с вашия личен ноемврийски гонг!

-------------------------

Последвайте @S.T.Todorov - новата официална страница на един от любимите ни автори.

Следете новините ни в GoogleNews