Je suis Гошо vs Je Suis Марешки

Венци Мицов Последна промяна на 16 септември 2020 в 19:17 10153 0

Сутрин...

В сградата на парламента тече заседание. На трибуната излизат двама мъже и няколко дами. Те носят тениски.

На тениските пише "Аз съм Марешки". Всички застават на трибуната на парламента. Фотографите снимат. Телевизиите излъчват на живо. Марешки го няма. Парламента притихва, цяла България слуша ли слуша...

"Той се би срещу картелите и падна жертва на лошите" - казва момък с наперен вид и скъпи очила. Десетки дописки във всички сайтове и вестници гръмват моментално. Новината на деня се е родила! Дори новия заем от 2 милиарда, който стана 2,5 милиарда докато мигнем, не можа да бие този безпрецедентен акт на солидарност.

JE SUIS МАРЕШКИ!!! С ТЕБ СМЕ, ВЕСКО!!!
СЕГА И ВСЯКОГА! И ВО ВЕК ВЕКОВ! АМИН...

Сутрин...

В центъра на малък град седи самотен възрастен човек, на име Гошо.

Около него няма никого. С напукани ръце той свива насипен тютюн в хартийка. Увива хартийката. След това с език облизва нейния ръб. Пали ръчно свитата цигара и се оглежда умувайки. Той умува как да избута месеца, защото му падна моста на 4,5 и 6 зъб горе вляво и се наложи да ходи на зъболекар. И след като зъболекарят му направи нов мост, се оказа, че вече има на какво да яде, но няма с какви средства да си купи храна... Пенсията замина като в оная песен на Владимир Ампов - Лорда - "Дим да ме няма".

Гошо дръпва още два пъти, после гаси фаса и тръгва към гарата. Там понякога търсят общи работници...

По обед. Декларация на депутатите. Опитват се да бламират работата на парламента. Марешки пуска текст. В текста той казва - "Аз съм жертва на лошите". Всички медии пишат как Марешки казал, че е жертва на лошите. Вечерните обзорни предавания вече са поканили няколко депутати от партията му да говорят. Редакторите на вечерните обзорни предавания с мъка си спомнят имената на депутатите на Марешки, но все пак ги канят. Очаква се те да кажат важни неща на чисто варненско наречие...

По обед. В малкия град. Гошо седи около гарата. Днес работа не се е появила, защото в последните месеци тая пуста пандемия от COVID-19 е фалирала не един и двама. "Дали да не взема да ида утре до София? Там може да застана при хамалите на площад Македония, може да изкарам някой лев?" - се пита Гошо. А междувременно констатира, че тютюнът му намалява застрашително. "Не трябваше да го правя тоя мост. Все щях да изкарам до следващия месец" - си казва Гошо.

Следобяд е. В София демонстранти стоят пред Народното събрание. Малко са. Хората на Марешки вече ги няма. Марешки изобщо не е идвал. Междувременно вече са гласували това-онова, прекроили са си избирателния кодекс както им е удобно. По улиците има хора с други фланелки. На тях пише "Мутри вън", "Системата ни убива". Изнасят майки от парламента. Опитали са да се срещнат с депутатите, но депутатите вече не искат да се срещат с хора. Те са заети да правят фланелки в подкрепа на своите лидери. А лидерите им - е, тях ги няма, честно казано. Те не са там. А и за какво ли да са там...

Следобяд е. В малкия град Гошо седи пред блока, в който живее. Откакто е пенсионер, няма пари за кабелна телевизия. Има глаукома, хипертония, още няколко болести и голяма част от парите отиват за лекарства. Други пък за ток, за вода. С останалата част от парите Гошо се опитва да живее икономично. Макар, че има деца и децата му постоянно искат да му помагат, Гошо не желае да ги натоварва. "Децата си имат толкова проблеми, за какво да ги натоварвам още" - си казва той. И, за да избута месеца следи промоциите.

Днес в ЛИДЛ има кисело мляко, намалено на 50 стотинки. А утре в Кауфланд ще пуснат моркови на 60 стотинки килото.

Гошо все още може да бачка това-онова. И гледа да се справи. Умее да зида, да лепи плочки. И понякога се хваща да поработва, макар, че от дископатията го боли кръста...

Вечер е. Протеста си тече пред "Дондуков". Демонстранти освиркват Марешки, но Марешки го няма. Няма ги и депутатите, които го подкрепиха с фланелки.

Няма ги и другите депутати. Те седят у дома, отпиват от чашите със сингъл малц и гледат стрийм от протестите. "Ха, тия намаляха, няма да паднем" - си мислят те.

По телевизията дават как едни хора оцеляват в една ферма, а други - на някакъв бряг. Дочува се далечен лай на кучета, звук от вървящи автомобили. Топло е, но вече се съмва по-рано.

Вечер е и в малкото градче. Гошо седи и гледа снимка на семейството си. Двамата му сина са в чужбина. Жена му почина преди няколко години. Гошо си спомня как се събираха всяка година на рождения му ден. Как той правеше печен свински бут, а съпругата му месеше страхотна баница.

Той целува снимката на семейството си. И с треперещи ръце свива последна цигара. Тютюнът свърши. Утре обаче един познат го викна да лепи плочки в банята му. Ще изкара някой лев, за да избута тоя месец.

Телефонът звъни. "Тате, как си?" - чува от другия край на света Гошо.

"Добре съм, сине! Много съм добре! Особено като знам, че вие сте добре, се чувствам чудесно! Не, имам си всичко, не се тревожи" - казва Гошо.

Разказах ви две истории.

Едната е реална.

Другата - още по-реална.

За Гошо и за Марешки.

За двата свята, в които живеем.

Тези два свята са нашето проклятие. Те са направени така, че да нямат допирни точки.

Знаете ли...

Плюя на тоя тип малоумна демокрация, в която живеем всички.

Плюя на политическите коментари.

Плюя на пропагандата.

Плюя на онези, които се изживяват като последна инстанция.

Плюя на този свят, в който историята на Марешки ни е по-интересна от историята на Гошо.

Това не е моят свят. В моят свят аз съм Гошо. И хич не ми дреме колко важни ви се струват всички клоуни, които гледаме всекидневно по телевизията.

За мен това в какъв свят живеем се мери по няколко неща. И едното от тях е това дали хората, които не ги дават по телевизора живеят достойно.

Е, как мислите? Живеят ли така?

И с това ви оставям.

И излизам. И, ако видя Гошо, ще му купя пакет тютюн.

А Марешки... е, него няма да го видя. Там, където живеем ние, елитът ни не стъпва.

Вероятно защото е под достойнството му.

А вие изберете страна. Не политическа. Повръща ми се от политическата реалност и от политическия елит.

Изберете страна. Между Гошо и всички останали.

Аз избирам Гошо.

И ви оставям...

Венци Мицов