Ивайло Дичев: Делегитимиращо насилие?

Последна промяна на 13 ноември 2013 в 12:51 9506 35

Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев,

преподавател по културна антропология в СУ "Св. Климент Охридски"

Общо място е определението на Макс Вебер за това, че държавата има монопол върху легитимното насилие в едно общество. Оказало се е, че е по-добре една инстанция да упражнява сила, отколкото групите в обществото да воюват помежду си. Какво тогава правят гражданите, когато провокират държавата да ги бие - спират работа, окупират сгради и кръстовища? Те поставят властта в кризисна ситуация /криза значи момент на съдене/: тя трябва да докаже, че е легитимна, като отвърне на насилието и въведе ред.

Войната на интерпретации се върти около това: мирни ли са били протестите? Надвишила ли е правомощията си полицията? В последна сметка еднозначен отговор тук няма. Разбира се, че един протест предизвиква обществения ред. Когато се отприщи вълната на агресия винаги има примъкващи се хора с качулки, изблици на неконтролирана ярост, позиране пред фотоапарата в героична поза, разбира се, че някои коват бъдещи политически кариери. Демократичната политическа култура определя едно пространство между писаните правила и беззаконието, където определени жестове се толерират. Впрочем тъкмо за това те не са особено оригинални - самооковаване с вериги, сядане на улицата, строеж на барикади. Въпросът е да бъде ясно, че става дума за предизвикване на легитимността на властта, не прагматично насилие /например по-ефикасно би било да се хвърлят бомби по Парламента/, нито пък егоистично действие /например окупация на супермаркет/.

Ще подкрепи ли мълчаливото мнозинство легитимното насилие на властта? Това е тестът, на който гражданското символично насилие подлага властта. През 2001, американската полиция ловко изчака "Окюпай" да изчерпи търпението на непротестиращите телезрители, за да разчисти бързо и ефикасно лагера от парка Зукини под претекст, че публичната хигиена била застрашена. На площад Тахрир изпратените срещу протестиращите бойни камили нажежиха страстите до крайност и доведоха до точно обратното, победа на протеста.

Побоят над студентите пред Народното събрание у нас показа, че властта е не само неумела в боравенето с масови безредици - това е разбираемо, като имаме предвид кротката история на тази държава. За човек, който е живял в други страни, станалото пред "Александър Невски" не е нещо чак толкова драматично: много по-тежки сблъсъци се случват непрекъснато в съседни места като Истанбул и Атина. Побоят направи видим факта, че властта сама се съмнява в легитимността си, защото наместо да внуши усещането, че владее легитимното насилие, показа една хаотична битка на униформени и неуниформени, подсладена с по някоя псувня и ритник. Полицаите се превърнаха в контра-протестиращи, гражданското предизвикателство срещу държавата - в гражданска война. За жалост не е съвсем сигурно дали грозната гледка ще накара бай Иван от Горно Нанадолнище да поиска нови избори или точно наопаки, ще се уплаши и ще потърси сигурност в статуквото.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.11 2013 в 14:06

По дефиниция дисидентът не може да бъде пропаднал.Неговият съдник обаче-може

14.11 2013 в 13:34

Моля, поправете фактологичните грешки в текста: "През 2001, американската полиция ловко изчака “Окюпай” да изчерпи търпението на непротестиращите телезрители, за да разчисти бързо и ефикасно лагера от парка Зукини под претекст, че публичната хигиена била застрашена." Годината е 2011, а паркът е Зукоти. И моля редакторите да изтрият този коментар след отстраняването на грешките.

14.11 2013 в 13:07

На вниманието на антропоцентристта и конформиста Дичев относно една статия публикувана във Фактор.бг -"Разделената нация и обединената плотукрация: Накъде отива България? "

14.11 2013 в 09:01

Проблемът обаче няма да се реши с нови избори! И студентите го казват. Проблемът ще се реши с ново устройство, което ще направи от тази територия ДЪРЖАВА на НАРОДА. Вече И НИЕ си признаваме, че това нашето НЕ Е ДЪРЖАВА(цял свят отдавна ни го намеква, от куртоазия).

13.11 2013 в 20:17

Ляво и Дясно във философията и науката

Дясното в политиката, значи статуквото да остане, или то отрича прогреса и равните права. Дясното в религията, значи този който му е дадена власт или е близко до властта, така е и в средновековието и по-рано, може би още от Вавилон. Ако разгледаме кръвообръщението, десният кръг на кръвообръщение спомага горната част на тялото, а левият кръг отговаря за кръвообръщението на цялото тяло. Десният кръг е изобразен със синя кръв, която е бедна на кислород но влизаща в белият дроб за да се обогати с кислород, а левият кръг е обозначен с червена кръв, богата на кислород.

Съвременната философия на дясно определящите се хора, са егоизма и индивидуализма. Те са за това светът да се развива на база превъзходство на възможностите и способностите. Тоест десните са против подпомагането, а са за пълна конкуренция, и за не разхищение на средствата към другите, ако това не е свързано с изгода. За тях изгодата трябва да е водеща в икономиката.


Десни общества са тези преди Рузвелтовия - Нов курс, и Планът Маршал. Социалистическите държави имат десни правителства, но почти лява икономика и ляво развитие на инфраструктурата.

Ляво е нещо е демокрацията, и републиката, ако са подчинени на либерализма. Лявото е обратното на изгодата, тоест това е подпомагането. Когато Исус Христос е изкушаван в пустинята, дяволът първо му предлага да подпомогне бедните като превърне камъните в хляб, после му показва светът и му предлага да стане император. Едното изкушение е да подпомага, лявото, а другото изкушение е да има изгода, дясното.


Даване и Вземане, с дясната ръка вземаме, с лявата даваме, така прави и кръвообръщението - лявото дава кислород, а дясното взима кислород.

Христос когато проповядва на планината, не пуска хората да си отидат гладни, а раздава на всеки достатъчно риба и хляб. Какво е искал да ни каже Христос, че така работи истинската икономика, която дава излишъци?

В икономиката:


Десните икономисти смятат, че няма нужда от субсидии, вместо това данъците трябва да са ниски. Също така десните икономисти, смятат, че всичко което прави държавата може да се прави и трябва да се прави от изгодата, чрез изгодата, а не от и, като подпомагане за обществото, като тези дейности извършвани от държавата да бъдат приватизирани.


Левите икономисти смятат, че нищо не може да стане без подпомагане и историята го е показала. Те казват: има ли магистрали построени и поддържани от изгода, има ли метрополитен построен от изгода, има ли образовано и културно общество от изгода. Историята е доказала, че където има силни синдикати - има и силна икономика.


Литература:


"Кандид" - на Волтер, е история как консерватизма казва чрез "Оптимизма на Лайбниц", че всичко е най-доброто от

това каквото може да бъде, но дали е така. На краят на произведението главният герой прави своя ферма, с което авторът загатва за това че средата може да се култивира. Култивирането е дизайн, щом дясното е консерватизъм значи лявото е дизайн за живота, култивиране на доброто и изкореняване на плевелите.


"Atlas shrugged" - е роман пропаганда, където се доказва с пропагандни средства, че работниците са хора неспособни на въображение и креативност. Романът, дава самочувствие на хората които са на върхът в кариерата, като ги изчиства от гузната съвест, че другите живеят по-малко добре или в мизерия. Внушението към лявото - подпомагането е, че то облагодетелства негодните индивиди за сметка на талантливите и гениалните.


Съществената разлика и сравнение между двете произведения е, че Волтер оценя култивирането и намесата в подпомагане на растенията, а Айн Ранд и "Оптимизма на Лайбниц" смятат че без намеса в подпомагане на "растенията" - те ще израстат най-добре и без плевели. Кой е прав?

Някои хора смятат, че плановата икономика е ляво нещо, и определят фашизма и нацистите за леви, и заради името на нацистката партия. Всъщност плановата икономика е типично дясна политика, тя е консервативна икономика, като меркантилизма - която е първата капиталистическа икономика. Хитлер се е възхищавал от миналото, и е бил слуга на буржоазната диктатура. Ленин въвежда държавния капитализъм, но това не е лява икономика, защото само либералните мерки са леви.

13.11 2013 в 20:14

Левите не припознават която и да било сила. А могат да припознаят идеи, леви идеи. Е къде са?????????????????????????????????????????????????????

13.11 2013 в 19:59

Държавата е мястото пазено от една армия, КЪДЕТО ПРАВОТО НАД СОБСТВЕНОСТТА Е ДЪРЖАВЕН ПРОДУКТ.

13.11 2013 в 19:58

Изнесената статия на Дичев е изпъстрена с многопластови концепции на древногръцки философи, които се състоят от 4 (четири) разновидни гледища, а именно – антропоцентризъм, конформизъм, класово разделение, като най опасната е четвъртата концепция и е заложена в цялата българска образователна система, висши учебни заведения, политически парти и пр. Като умишлено не споменавам, поради наложено табу в България. Четвъртата концепция е известна само в САЩ, в Европа е също табу. Накратко, всъщност Дичев казва: „Аз знам“ – антропоцентрист, Дичев хем е „хедонист“, хем е „аскет“ – конформист, Дичев е от „висша раса“ – червена номенклатурна класа. Казано по интелигентно, идеите на Дичев са „оксиморон“. Затова е професор в Софийския Червен Университет „света троица Маркс, Енгелс, Ленин“

13.11 2013 в 19:49

Г-жо Смилова приемам Вашата критика отправена към мен. Моля за извинение.

13.11 2013 в 18:00

Е ама като мафията е сложила левия си крачол на власт днес и левите, по принцип не много интелигентни - типичен пример Волгин, се чувстват много за мафията.