Странджа не е точно планина. Но със сигурност е джунгла. Ползва се често клишето, че е на друга планета, но това е, защото сме обезобразили собствения си свят и сме забравили какъв всъщност е създаден той от Твореца. Извращавайки и развращавайки целите себе си, ние сме извратили и развратили и местообитанието си. Стъклото, бетонът, желязото, асфалтът са не само строителни материали, а материализирани грехове, осезаеми, видими, нищо по-малко. не. Не са цивилизация. Тази дума е другото название на същото – греха. Без метафори. А ако все пак държите да чуете една малка сладка метафорка, ето ви я – в тревите и горите през май на 2021 година ни налазиха кърлежите. Голяма работа. Вече се научих да ги премахвам бързо и безопасно. Остава рискът от лаймска болест, но рискове има и от комарите, най-големите убийци.

Метафората – кърлежът обезболява мястото, в което възнамерява да се забие. Досущ като греха. И той така обезболява душата, преди да влезе в нея. Изпуска разни анестетици. Нищо няма да ти стане от един път, моето момче. Хайде, не се дърпай. Кърлежът се впива и смуче кръв. Съвсем като греха. Колкото по-малък е, толкова по-лесно се премахва, още не се е насмукал достатъчно. После почва да дебелее – грехът – и има опасност да остане частица от него у нас, ако го скъсаме невнимателно. Тази частичка може да предизвика по-големи проблеми, мястото може да се инфектира. Но край на преносния смисъл. Напред към приключението.

Иво завърши средното си образование през изминалата учебна година. Иво е българин, но само по баща, носител е и на друга култура. Което го прави малко по-различен и не пожела да отбележи бала си по обичайния начин с чака-рака ханшови танци, демонстрация на костюми и мозъчна бедност плюс чудно броене до 12. Поради тази причина Иво реши да се присъедини към похода от гората над Младежко до село Заберново край Хилядолетния Благун. Стартирахме на 22 май в 11 ч. с един корав Дефендър. Не казвам от старите, защото тези зверове не остаряват. Собственост е на Стоян, който е роден през 1962 и който се грижи за обоза – превоз на багажите, избор на места за бивак, водач и познавач. Товарим се с Иво и останалите бойни единици, връзваме багажите на тавана и поемаме на юг. Спираме близо до града на една полянка за кратък разбор, домашна баница и кафе.

Пристигаме в частната гора на Стоян с площ 40 декара. Разпъваме палатки. Иво шашка всички с оборудване – сгъваемата чисто нова лопатка взима акъла даже и на врелия и кипял в боевете Стоян. Удобни манерки, здрави дрехи, всички уреди да си приготви и чай. Майка му го е снимала в пълно бойно снаряжение преди тръгване и е показала в мрежата как нейната гордост преминава в света на възрастните по своя си начин. Не му е купила костюм с вратовръзка, лъскава риза и обувки за хилядарка, но пък човекът си е накупил всичко необходимо за оцеляване навън. В гората. На другата планета. Такъв е абитуриентският бал на момчето. И пътят му ще е различен.

Говорим си, докато още сме в началото на тези 35 километра сутринта на 23 май. Иво разказва как в осми клас му се е наложило да се озъби на един-двама гамени, да си разменят по един тупаник, за да им засвидетелства, че неговата особеност не го прави льохман. Всички онези сварени и изтормозени негови връстници ще се повеселят в ресторанта, ще се понапият, ще поизцапат костюмите, ще осъмнат зашеметени, а след това ги чака много от същото. Урбанит в токсични количества и никаква фантазия. Обобщението, разбира се, не е добро, но го приемете като хипербола, преувеличение, всеки си има своя път. Иво ще получи малко над 4 на матурата по български поради не толкова българската си майчина култура, но хоризонтите пред него ще бъдат доста широки. Няма да забие в прозата, да заглъзне в блатото, да падне духом и да бъде уязвен от тенденции и предразсъдъци.

35 километра по трасе, което не е използвано като път над половин век, по поречието на река, чието древно име се е изгубило и са я нарекли просто Младежка – това не е обикновен поход, а лично събитие, които добива хиляди форми, цветове и две-три невидими измерения. Които се проявяват по-късно за всекиго поотделно. Умората е различна, мотивацията е различна. Ако вървим с около 5 километра в час, са нужни 7 часа. Но ако тръгнем в 8, няма да стигнем в 15 ч. Защото има реки и вирове, в които да се потопим, дървета, под които да си починем. Има и непредвидени обстоятелства. Обувките на най-оборудвания от малката ни армия го предадоха. Може би заради партенките, които навиваше вместо чорапи. Може би заради дебелото яке, което Иво отказваше да свали. И умората му дойде в повече.

- Ще се свариш, свали това яке - казвахме му.
- Няма. То пази от драки и кърлежи.

Нищо не го предпази, защото вътре в Странджа няма как да се опазиш от нея. Или се сливаш с нея, или те убива. Периодът на напасване понякога е по-мъчителен. Точно това сполетя Иво. Краката му се подбиха и му излязоха мехури. Пристигнахме на уреченото място за среща към 17:15 ч. Над 9 часа преход. В момента, в който щяхме да се изгубим, видях, че реката край нас не се движи с нас, а обратно. Няма друг такъв ориентир. Тръгнал ли си край река, тя ще те заведе, само не бива да си сменя посоката. Мобилните оператори нямат обхват, затова сме се договорили със Стоян, ако не се появим до 18 ч, да предприеме действия по търсенето ни. Маршрутът не е тежък, освен това сме го простреляли предните дни с джипа. Стоян разполага и с добро навигационно устройство. Иво потапя краката си до колене в реката. После Дефендерът ни вдига и ни откарва в База 2 – Хилядолетният Благун.

- Здравей, Дъбе - казах му.
- Добър ден, деца - отговори ни.

Наблюдавах го, както се наблюдава огън или течаща река, в захлас. После се прекръстих. На следващия ден преди обяд хванахме обратния път към града.

- Честит празник! - поздравих моите ученици, докато се люшкахме в джипа изморени и доволни.