Един мой приятел – млад и образован, истинска надежда за мен и такива като мен – съвсем пълно и категорично опровержение на баналното твърдение, че „младите изпростяха” – умен, начетен почти до невероятност, владеещ пет езика, споделящ ми, „... уча сега и старогръцки, защото искам да прочета Есхил в оригинал”, въобще – момче чудо – юрист и ерудит на има-няма четвърт век...

... Та той, Жорето, ми се оплака. Преди няколко дни. Даже не ми се оплака. Думата „оплака” е твърде лелинска, твърде принизяваща. Той поиска съдействие за борбата, която иска да поведе. Той е от хората, които виждат несправедливости, нелогичности, безобразия и без колебание решават да се борят. Това, аз знам, иде оттам, че е чел много книги. Челият много и големи книги на големи мислители е внедрил у себе си достатъчно модели за достойно и смело поведение. Той е възприел този романтичен „рефлекс” – види ли безумна несправедливост, да запрята ръкави за борба.

И той поиска помощ, защото аз съм стар и познавам хора от медиите. А той – подобно повечето млади хора – не познава. Може би и затова според много от медиите „младите хора деградираха и отиват на зле”, защото твърде малко медии им дават думата. Или ако дават думата на „млади хора” – то това са разни „млади хора” като Криско или Гери-Никол. И ето, за младите се създава един доста стряскащ имидж – те започват да изглеждат като шарени гумени играчки за мачкане пред компютъра срещу стрес. Слабограмотни, повърхностни, „комерсиални”, претъпкани с клишета от сорта на „бъди себе си” и т.н. Както и да е. Жорето не е от тях. Може би затова няма думата в медиите.

Та, какво се случило. Той се поразболял. Малко преди това бил болен и баща му. При това тежко. От коронавирусна инфекция. Когато усетил, че нещата вървят към ковид, Жорето отишъл в медицинския център. Не го попитах кой медицински център, защото не в е това въпросът. Отишъл в обикновен медицински център, където отива един студент по право, когато се разболее от ковид. Била му поставена диагноза „ковид” и била потвърдена с бърз антигенен тест. Да. Потвърдена с антигенен тест, който според официалното твърдение на РЗИ е „приравнен” с PCR теста.

И той се прибрал да се лекува вкъщи.

Почнал, естествено, да се оправя. На десетия, дванайсетия или там някъде, ден – три дни преди изтичане на срока на карантината - му се обадили от РЗИ. И му казали да си спазва карантината, да се лекува и да не излиза; казали му, че е вписан в регистрите на РЗИ като боледуващ от ковид и се разделили по живо по здраво.

Карантината минала, той решил да си извади сертификат като преболедувал от ковид – с който да може да ходи тук и там, да влиза тук и там и да пътува тук и там. Както стана в последно време. Някои касти нямат права, а други имат.

Когато влязъл в сайта, чрез който можеш да провериш дали си в системата и дали можеш да си извадиш сертификат – било му отказано. И отговорът бил, че сертификат за „преболедувал от ковид” може да се издаде само на такъв човек, който е доказал своя ковид с PCR тест.

Тук ще отворя скоба и ще кажа така – все още тестовете, базирани на полимеразната верижна реакция (PCR тестовете) струват колкото четвърт или една пета от българска пенсия и колкото цяла минимална или половин максимална студентска стипендия. Колкото и странно да звучи, тези тестове се произвеждат от частни производители и са правят от частни лаборатории. Или ако се изразим „елиптично”, пропускайки междинните стъпки на разсъждението, чрез административен натиск (принуда) се взимат пари от едни граждани и се дават тези пари на други граждани. Това в някои езици се нарича с думата „кражба”.

Но така. Той разбрал, че няма как да получи своя сертификат, защото не си е направил PCR тест – единственият валидизиращ преболедуването от ковид-19 (corona virus disease-19) тест. И той пита (чрез мен) защо никой не му е казал, че трябва да има този тест, за да може след това да сертифицира преболедуването си и да пътува свободно тук и там?

И той сам си отговаря – макар че все пак този въпрос трябва да бъде задаван отново и отново.

Отговорът е: Защото лекарите не знаят, защото вероятно и от РЗИ не знаят (това е по-оневиняващият вариант – защото ако знаят, но не казват на боледуващите – това си е чисто престъпление). В системата цари хаос.
Сега той няма как да „докаже”, че е боледувал от ковид. И попада в кастата на неболедувалите и неваксинираните (той трябва да изчака за ваксина поне три месеца) – и така губи почти всичките си права – да пътува, да се среща, да участва в... и т.н.

Когато говорих с него по телефона – заговорихме за деморализацията. Аз му подхвърлих тази идея. Казах му: Знаеш ли, Жоре, в армиите от миналото, в руската и съветската армия, примерно, съществува такъв термин „мущровка”. Той означава следното – младият войник бива принуждаван да извършва безсмислени, неразбираеми, нелогични действия – да пада, да става, да марширува наляво и надясно без цел – и да повтаря това до припадък. Когато младият човек достатъчно живее в среда на алогичност, безсмислие, когато прави достатъчно много неща, за които няма право да пита „Защо?” или обясненията са напълно идиотски – той се отказва от логиката. Той загубва човешкото си право, задължение, качество – да се интересува и да пита винаги за логиката и смисъла на нещата.

Той става един послушен изпълнител – той е готов да изпълнява всичко, той вече не пита „Защо?”, а само тъпо се подчинява. Той е оголен откъм човешка логика, така също – и „очистен” от човешки морал. Него можеш да го накараш да извърши всяко ужасно деяние, което ти поискаш, защото атмосферата на хаос и безсмислие го е отказала от търсенето на смисъл и логика. Той е идеално винтче за тоталитарна система, за машината, за армията или за обществото на мравките. Той сам по себе си е умен и морален човек, но се е уморил и пречупил. Той не търси смисъл – той глухо и безумно изпълнява.

И казва, като в стария и дяволски тъжен виц: Абе... остави ги да правят, каквото искат.

Той е безкритичен, той търпи системата, а тя прави вече – освободена от критиката – каквото намери за добре.
И когато му казах всичко това – Жорето се съгласи с мен. А той е един дяволски умен млад мъж. Тоест, бих казал – ангелски умен.

Така че – да помислим.