Европо, пънко нема да Умре!!!

Ако през далечната 1990 година някой ми беше казал, че ще бъда част от турне на българска пънк супергрупа, която ще обикаля различни европейски столици, за да прави концерти, щях да го пратя да се прегледа.

Да де, ама през 1990 всичко ми се струваше различно. Мислех си, че демокрацията ей сега ще ни залее с благата си, че ще станем бързо и лесно част от цивилизования свят, че ще тръгнем рязко напред и нагоре.

И въпреки тези мисли продължавах да слушам Sex Pistols и тяхното "No future for you", защото... а бе, защото, когато си пънк по душа, ти си в антитеза на всичко - и на отиващия си комунизъм и на задаващия се капитализъм!

На всичко!

Ерол Ибрахимов има един текст, в който се пее:

"Десети ноември, девети септември,
кръглата маса, мирния преход,
майчице мила, ще ми се пръсне
с толкова обич сърцето."

И на мен така, около 30 години след началото на Прехода ще ми се пръсне сърцето от обич (та за това пия бетаблокер всяка сутрин, Конкор, 5 милиграма).

Та да се върнем на темата - ако някой ми беше казал "А бе, Венци, знаеш ли, че в края на 2019 заедно с фронтмените на трите най-емблематични български пънк групи - Ерол от "Уикеда", Светльо Витков от "Хиподил" и "Легендите" и Кольо Гилъна от "Контрол" ще тръгнеш на турне в Германия, Белгия, Холандия и Австрия, щях да се засмея учтиво и да си тръгна (не в Европа).

Само че съдбата си знае работата. В началото на тази година, когато Светльо ме попита дали, въпреки че вече бях решил да не свиря, бих се присъединил към група "ЕКС" (Ерол, Светльо, Кольо), дори не се замислих.

И така, след редица репетиции, няколко живи участия в София и Пловдив започнахме да се готвим за европейско турне, което стартира в средата на миналата седмица.

Дюнер в Кьолн

Едва ли повечето от вас са ходили на турне, та затова се налага да кажа няколко думи, преди да ви разкажа за концерта в Кьолн.

Турнето е сложна работа. Особено ако се прави от малък екип (а в България екипът винаги е малък) и особено, ако е свързано с много преходи и концерти всяка вечер.

В този ред на мисли нашата логистика беше следната:

- инструментите и беклайна (например китарното кубе и някои други неща) тръгват за Германия преди нас;
- в деня на първия концерт пътуваме до Франкфурт;
- кацаме във Франкфурт и с микробус и още една кола потегляме към Кьолн;
- пристигане в Кьолн, нареждане на сцената, звукова репетиция.

Всичко това отнема доста време, а концертите са с фиксиран начален час.

Нареждаме всичко, а Льошко, нашият озвучител, се бори с някакви комутации и постоянно вади различни кабели, сменя разни неща.

В крайна сметка благополучно правим звук. Няма време да ядем и се втурваме набързо към съседните заведения за джънкфууд.

Там продават изконните немски специалитети като дюрум шаварма, лахмаджун, фалафел.

Хапваме от тези символи на немската кулинария (изключително яко е да ядеш дюрум шаварма, стоейки до една катедрала в непосредствена близост до клуба, в който свирим, но млъкни, сърце).

Концертът е супер. Дошли са българи - момчета и момичета - от цял Кьолн и пеят заедно с нас.

"...щом не можеш друго да сториш
бий хлапето, налагай го здраво,
нямаш от него никаква радост
само, само когато го правиш
бий, бий, бий
бий хлапето си." - пее Кольо Гилъна, а аз хем свиря хамънд орган, хем си мисля, че тази песен е нещо като история за това как отгледахме онова малко дете - българската демокрация.

С бой!

Докато я прогоним...

В Кьолн...

Концертът свършва, но публиката не иска да ни пусне. Пеем още 2-3-4-5 песни. Накрая по традиция завършваме с "Най-щастливия ден".

След концерта всички идват при нас, снимаме се, прегръщам се с приятели, които живеят там. Имам чувството, че съм в България от началото на 90-те - преди мутрите, преди чалгата, преди подмяната на онази "Нежна революция", за която пееха "Контрол".

Събираме бързо всички инструменти. Вали дъжд. Вземаме си "довиждане" с хората и тръгваме към хотела.

В Брюксел няма зеле...

Адски смешна смешка е това...

Както и да е, следващият концерт на "ЕКС" е в Брюксел.

Тук се налага да направя следното уточнение - никога през живота си не бях стъпвал нито в Германия, нито в Бенелюкс и затова в този ден отворих "чакрите", вадейки невероятно култови смешки, като "хахаха, Холандия ми прилича на Бизнеспарка в "Младост" 4" и изобщо, покрит с духовити смешки в стил "комик след лоботомия", влязох победоносно в Брюксел след няколкочасов преход с микробуса.

Подминах сградата на Еврокомисията, снимах с телефона, пуснах, отдолу се появиха смешки. Изобщо, всичко беше изумително смешно до момента, в който, наближавайки хотела, усетих, че съм допуснал груба грешка с онази "дюрум шаварма" от предния ден.

Слязох и се изстрелях като торпедо към хотела.

Слава богу, че с това приключи авантюрката ми с традиционната кьолнска улична храна, защото половин час по-късно обикалях в компанията на мой съученик из града.

Град на тотални контрасти. Красотата на високата европейска култура срещу улици, които ще ви напомнят на Ирак, при това не в добрия смисъл на думата.

Улица с червени фенери, където, според Симо, моят приятел, който работи в Брюксел като виолист, можеш да чуеш как труженичките слушат Азис и си говорят на чист български (колко па да е чист тоя български).

Опитваме местна бира, ядем белгийски картофки (никога не казвайте "френски" на тези картофки, когато сте в Белгия, че ще ви бият). Впрочем, купуваме си картофките от младеж, който, виждайки, че не сме местни, пита дали говорим руски.

Говорим, разбира се. Младежът се оказва от Казахстан. Разменяме по някоя и друга дума.

Клубът, в който свирим с "ЕКС", е до Гар дьо Норд.

Седя пред клуба, студеничко е, а сред хората, които идват, виждам свои приятели, за които нямах идея, че живеят в Брюксел.

Прегръщам Борислава, приятелка от родния ми Кюстендил, казваме си няколко мили думи. Залата се пълни с хора.

"Обичаме ви!!!" - вика Кольо, а ние със Светльо изпълняваме само с пиано песента "Слънце" от ранните албуми на "Хиподил".

"Вярваш ли във нещо друго
или просто се държиш
за крило на пеперуда
и безсмислено кръжиш."

Колко ли опити за летене усетиха силата на гравитацията? Онази гравитация, която ни попречи да направим страната си добро място за живеене и принуди мнозина да избягат, за да следват полета си....

След концерта, макар че бързам, защото отивам да спя при моя приятел Симо в Аалст, се заговарям с едно момиче.

Момичето, макар и пънкарка, се оказва доктор по физика. Разказвам ѝ за моята дисертация, обменяме си фейсбук профилите.

В Аалст е тъмно, виждам две доста пияни дами, които слизат от някакво електрическо возило на две колела и залитайки, влизат в една кръчма...

Сбогом, Белгия, взех си шоколад, а турнето продължи към Амстердам.

Криви ли са сградите в Амстердам?

Хора, убийте ме, но всички сгради в Амстердам ми се сториха криви.

До една.

При това без да съм посещавал кофишопа.

Амстердам наистина ме стресна. Докато шофирахме из града, някой измисли, как Гугъл Мапс, докато ни ориентира, ни казва "Сега завийте наляво... Сега завийте надясно... След 300 метра спрете, за да сляза..."

Впрочем, който не се е возил в буса на пънк група, не знае какви неща се случват. Не знам как е било при западните ни колеги, ама при нас е наистина "креативно". За няколко дни измисляме няколко проекта. Например - нойз кор група, която е толкова антикомформистка, че още преди да е започнала да записва, декларира, че ще се разпадне, ако изкара и 5 лева от творчеството си.

В Амстердам си правим една туристическа разходка. Разглеждаме "гнездото на порока" - кофишопове, улици с червени фенери. Мъни, нашият китарист, си купува плоча на Франк Запа, а тромпетистът Владо намира насред Амстердам плоча със запис на "Хитър Петър" на Веселин Стоянов.

Аз правя снимки на ценоразписите в един кофишоп, на един магазин за халюциногенни гъбки, после на една камара сладки с канабис.

Мисля си, че да, одобрявам кофишоповете и ненавиждам фалшивите проповеди на "моралистите", които осъждат дори канабиса за медицински цели, а когато се приберат у дома, шибват два шамара на жена си, след като изпият 4 ракии...

Клубът е пълен догоре! Някой от публиката се провиква - "А бе, Манол Глишев тука ли е?".

Шегичка. Господин Глишев беше написал, че преди година и нещо, по време на големия концерт на Хиподил, Контрол, Ревю и Нова Генерация в Арена Армеец, всички си били тръгнали...

Изобщо - хубаво е да пишеш за места, на които не си бил, но това го оставям за размисъл на четящите този текст.

Забиваме яко!

Сред публиката има човек с тениска на Миньор Перник! Разбира се, че му обръщаме внимание. "Тебе не ти требе жокер, ти си оттам!" - пее Светльо.

В края на концерта се виждам с няколко познати и приятели. Говорим си, разказват ми как виждат бъдещето и защо са избягали.

Товарим инструментите и потегляме към хотела, който е на 50 километра от клуба, в който свирим.

Карлсруе - джолан на разсъмване

Последният концерт е в Карслруе.

Карлсруе е най-малкият от градовете, в които свирим. Българската диаспора ни посреща с домашно приготвен кекс с моркови и ананас и убийствен крем отгоре.

Хапваме кекс, момчетата от диаспората ни помагат и носят инструментите заедно с нас. Клубът е голям, на задната стена има дъска, на която се пише с тебешир - "Beer pong - 5 евро". Пиеш бира и целиш чашки с топче.

В бекстейджа има джаги. Всички се пробваме срещу гения на Мъни, нашият китарист. Той е досадно добър и всички се отказваме.

Публиката е дошла в неделя вечер, за да ни слуша. След четири концерта в четири последователни дни гласовете леко са попресипнали (Владко ме смъмря, че съм забравил да пея беквокали на една песен, аз се извинявам).

Получава се супер готин купон! Публиката отново е от млади хора, избрали да се развиват другаде.

След концерта отиваме заедно с част от българите от диаспората в една кръчма. Там поръчката е  - 15 джолана и около 30 бири за начало.

Говорим си с новите ни приятели. Те разказват за живота си в Карлсруе, за това как им липсва България и за това защо са избягали. Пийваме бира на разсъмване и се прибираме да спим.

България е навсякъде, където и да отидете

За 4 дни свирихме 4 пъти в 3 различни държави.

И знаете ли...

Навсякъде, където и да отидем, всъщност свирим в България.

България е там, където сме ние!

Няма значение дали сме в Брюксел, дали в Бурунди, дали в Пекин.

Докато пътуваме към летището, си мисля какво ли би станало, ако всички, на които ние свирихме през тези първи 4 дни от турнето ни, бяха останали тук, на територията България.

Чудя се дали животът им щеше да се стече по този начин...

Чудя се какво ли би се случило и ако ние, вместо да стоим в България, бяхме заминали още в началото на 90-те години...

Предполагам, че отново щяхме да сме пънкари.

Отново щяхме да сме "против".

Отново щяхме да се бунтуваме.

Но не знам дали от това щеше да има смисъл.

Турнето продължава

Група "ЕКС" продължава своето европейско турне.

В четвъртък, 05.12.2019 година, от 19 часа "ЕКС" свирят в Берлин, в клуб "Musik & Frieden" - Falckensteinstr. 48, 10997 Berlin, Germany

В петък, 06.12.2019, 19 часа свирим в Мюнхен, аулата на Willi-Graf-Gymnasium, Borschtallee 26, Munich 80804 

В събота, 07.12.2019 година, 19 часа сме във Франкфурт - SAALBAU Südbahnhof, Hedderichstraße 51, Frankfurt 60594

Неделя, 08 декември сме във Виена - 19 часа - U4 Diskothek, Schönbrunner Strasse 222, 1120 Wien

Турнето ни ще завърши на софийска родна земя на 28.12.2019 година в клуб City Stage, където ще треснем едно пого часове, преди да изпратим 2019 в историята

ПЪНКО НЕМА ДА УМРЕ!!!

Снимки:

https://www.facebook.com/Група-ЕКС-band-EKS-420189655477762/

Следете новините ни в GoogleNews