Евгений Дайнов: Всеки избира как да си тръгне от сцената

Евгений Дайнов Последна промяна на 17 юли 2020 в 07:31 16665 7

Всеки избира как да си тръгне от сцената – с гръм или с хленч. Това, очевидно, важи и за поколенията. Моето се сцепи на две. Едно малко, но неистово малцинство изобщо не си тръгва, а произвежда гърмежи. Огромното мнозинство обаче си тръгва заедно с ГЕРБ. И си тръгва не толкова с хленч, колкото с безпомощно пелтечене и патетично размазване на сълзи и сополи по някога гордите сурати. 

Говоря, разбира се, за онези, с които се намерихме, от една и съща страна на барикадата, някъде между 1989 и 1997 година. В следващия четвърт век бяхме все заедно, по протести, подписки и възвания. Поколения израснаха с нас. Ние бяхме противодействието на всички идеологии, които твърдяха, че да си болен и клет роб е по-добре, отколкото да си свободен, здрав и благоденстващ.

Накрая привържениците на тези идеологии започнаха да пишат дебели книги, в които твърдяха (с право) че точно ние сме отклонили България от „естествения” й път: т.е. да бъде руски сателит, населен от болни и клети роби.

И после дойде Бойко Борисов. Дамската половина от поколението, навлизаща в опасна възраст, в своето мнозинство с трепет се отдаде на онова, което нарекоха „харизмата на Бойко”. Социоложките бяха първи, последвани от политоложки, психоложки и, най-вероятно, орнитоложки. Не се минаха година-две и се оформи мъжка опашка за целуване на ръка Бойкова.

Към края на кабинета „Бойко-2” академичните среди масово герберясаха, намирайки в Борисов не толкова харизматичен мъжкар, колкото митичен закрилник от „комунистите”. После дойде „Бойко-3”. Доста хора изтрезняха и млъкнаха (не и дамската част, която продължи да се приплъзва, със съответните придихания, към Борисов). Други решиха да си купуват фабрика на 8 септември.

В края на 2019 година, 90 на сто от най-видимите, известни със своята независимост и интегритет анализатори внезапно ни показаха задните си части, за да се покатерят през барикадата и да се подредят от другата страна, от страната на ГЕРБ. Доста чевръсто ги последваха и мнозинството от журналистите, които преди 30 години изградиха свободната (тогава) българска преса. От обичайната страна на барикадата останахме – от моето поколение – 4-5 човека, които с недоумение наблюдавахме масовото дезертиране: Тия хора акъл имат ли? Да минат на страната на лошите точно в момента, в който беше ясно, че те губят войната с народа си?

Бог е милостив, обаче. Не остави нещата само в ръцете на моето поколение. Вече налице беше поколението, отворило очи покрай протестите от 2013-2014 година. Изумително устойчиви се оказаха „зелените” от всички поколения. Напук на всичко, активистите на ДСБ в провинцията отказваха да се предадат. В София стърчаха, непокорени, активистите на Да, България. Появи се и „отровното трио”, отсрамващо дезертьорите с посивели коси. После се вдигнаха онези, които през 2013 година са били още в училище. Накрая се вдигна народът, който беше престанал да вярва на дезертьорите от моето поколение; и така и не се беше научил да дава ухо на комсомолските идеолози на ГЕРБ.

А мнозинството от моето поколение, след като се беше скрило в шумата в първата седмица на протестите, все пак изпълзя. За да пелтечи, хленчи и размазва по суратите сълзи и сополи.

Права е Маргарет Тачър. Свободата не е сладкиш. Бреме е. Тежи. Не е за всеки. Само българският интелектуалец, обаче, е способен да сваля тази тежест от раменете си не тихо и посрамено, а с хленч и пелтечене пред публиката.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

7

DeadManWalking

17.07 2020 в 22:17

Тинтири-минтири. Нещата бяха много по прозаични и прости. През 1989 "уволнихме" комунистите от властта. И трябваше да намерим други, които да ни управляват. Шепата идеолози бяха ясни, ама бяха малко. Не стигаха. И започна търсенето. Проблем. Читави хора винаги е имало и ще има, но те някакси не припознаха политиката за нещото, в което да се хвърлят с ентусиазъм. Докторите си лекуваха, инженерите си инженерстваха, счетоводителите си счетоводстваха. Всеки си гледаше работата. А политици от къде? Кои бяха свободни и винаги готови да се пробват? Безделниците, хитреците, дребните и по едри тарикати. А, и безработните политици, които бяхме "уволнили" преди малко. И ние си ги набутахме във властта поради липса на по добри желаещи. В началото бяха малко предпазливи и се ослушваха. Набираха смелост. След това всичко е ясно. Постепенно изхвърлиха случайните идеалисти за да не им се пречкат и някъде от тогава думата "политика" в България стана и си остава мръсна дума и до днес.

900

6

nrb

17.07 2020 в 20:28

Преди време радев си призна че е от комунягите, а те са най-голямата мафия. Защо никой не иска оставка на него и екипа му ? Всички са равни , ама комунягите са по-равни. Или избирателно забравихте какво са правили досега ?!

8001

5

Севтопол

17.07 2020 в 11:18

Дайнов, народът не ви вярва, Насаме, ако никой не те вижда и чува, ти би казал "майната му на народа", само че този народ точно това ви показва на вас по време на избори. Суверенът, Дайнов, суверенът... Няма как да стане без избори. А след тях – пак Бойко. Това е.

73928

4

El Commandante

17.07 2020 в 09:37

"и, най-вероятно, орнитоложки"

Съмнявам се. Момичетата от БДЗП са особена порода. Корави хора, не им минават тинтири минтири.
Иска се особен майндсет да седиш на палатка две седмици на Атанасовско езеро и да броиш щъркели, осояди и да дебнеш некое случайно фламинго.

Не са некви елементарни имам предвид.

Иначе, да, така си е. Но както е казал Буда, everything that is subject to origination is also subject to secession, тъй че и на Баце му идва края.

13409

3

мнение от IP

17.07 2020 в 08:37

Г-н Дайнов, съчетавате понякога точните послания с някакви собствени странни тези, когато се опитвате да тълкувате личните причини за някакво поведение. Грозно звучи мнението ви за харизмата на Борисов и жените. Това беше тъпо и си остава тъпо като обяснение, въпреки, че се лансира още от изгряването на небосклона на Борисов. Няма значение полът, когато став дума за личното достойнство, мнение и поведение.

400

2

гоуемио

17.07 2020 в 08:03

Слизането от сцената е въпрос на морал. Само измислените професори-политолози са с пожизнен абонамент.

9945

1

emanuilis

17.07 2020 в 08:02

Патетично-хаотично, не ми харесва. Тезата за критичната необходимост от хора като Г-н Дайнов и част от „поколението" му не може да впечатли идващите след него. Напротив.
#КонструктивнаЗабележка