Еголандия – родината на хората-камикадзе

Его-крацията, колкото и интуитивна да изглежда, се оказва рискован обществен строй. Някои падат - други повече не стават. Нерядко възторжен егоизъм свършва с мрачен катаклизъм…

Последна промяна на 10 февруари 2020 в 19:38 5540 0

„Егото“ в Еголандия е култ. И така от поколения. По улиците и площадите текат реки от его, които при всеки сблъсък образуват вълнички или пяна. Еголандците се гордеят със своя темперамент. Съседите им обаче твърдят, че по-скоро се касае за пренапрегнатост, вследствие на ниска самооценка. 

Базовите нужди в Еголандия са криво-ляво задоволени. Обществената спойка държи. Икономиката дебелее. Всеки процент от нейния ръст прочиства еголандското общество от романтични отлагания на минали епохи. Еголандците поясняват, че става дума за „етика, естетика, хуманизъм и тинтири-минтири подобни глупости“.

Его-крацията, колкото и интуитивна да изглежда, се оказва рискован обществен строй. Някои падат - други повече не стават. Нерядко възторжен егоизъм свършва с мрачен катаклизъм…

Душевния си баланс еголандците поддържат с новините. Те ежедневно им възвестяват ключови победи на правителството, икономиката и научно-техническия прогрес. То вестоносци много не им останаха, защото олигарсите ги преквалифицираха. Все още обаче има кой да донася добрата вест.

Крилати според местните са новините за избавление чрез научно-технически прогрес. Като ги слушали, крила им никнели. Разбират, че земните мъки имат край. С математическа точност новините доказват, как новите технологии в ръцете на мъдри капиталисти ще спасят света. Човекът окончателно ще подчини необузданата природа. Другите източници на несгоди в представите на еголандеца са пренебрежими. А най-логично за него е да подчинява: „Че можеш ли да се извисиш, без да подчиниш?“, пита той. „Нима има ‚горе‘, ако няма ‚долу‘…“

Простодушието му е отличителна черта. Освен това с всичко мери сили. „Та да е ясна йерархията“, както обича да казва.

Влюбеният в научно-техническия прогрес еголандец сменя технологиите с по-нова версия толкова често, колкото долните си гащи. Трябва да поясня обаче, че отдавна всички еголандци са с хайтек долни гащи от пето поколение. Сменят се веднъж на тримесечие. Ако ще питате – не не миришат. Снабдени са с микрокатализатори. Скоро се очаква да излязат на еголандския пазар и мозъчни катализатори - за помъдряване. От толкова технологии мъдростта се загубила, а за уменията - да не говорим.

Еголандия има красива природа: планини, реки, морски бряг, тучна растителност. Всичко расте на воля, зеленее. Нищо, че ще им извади очите: откъде у местните време да забележат - камо ли да се порадват. „Без сантименталности, моля!“ гласи новият им поздрав.

Еголандецът, живее на високи обороти. Набрал ги е в последните десетина-петнадесет години. Така са го засилили, че трудно идва на себе си. Няма време ни да се дообразова, ни мисли да посъбере – всичко му е половинчато.

Понякога не му остава време дори да се обръсне. Всяка застигнала го върхова технология допълнително натиска газ-педала в неговото ежедневие. Трудно си представя вече живот, различен от бягане. Да де - бягане с препятствия.
Изтощи ли се еголандецът, знае: в аптеката за всичко има лек. Само трябва да следи рекламите: „С фармацевтиката зад гърба, страшно няма.“, поучава той.

Досеща се всъщност, че тича като луд, защото някой е решил на негов гръб да спечели мно-о-го пари. При скоростта, с която е задвижен обаче, всяко съсредоточаване е невъзможно. То и без това в Еголандия не е лесно да се разбере, как се разпределят позициите за слуги и господари. Отвън поне изглежда да е на лотариен принцип… Така че на еголандеца, освен ако не е голям късметлия, бягането не му мърда.

Питам за права, смисъл или нещо такова? „Ах, тези неизживени предразсъдъци“, апострофира задъханият еголандец. „Какви права и смисли на крачка от генералното решение? На прага на целта, когато техническият прогрес ще помогне на умните хора да направят природата слугиня на човека?“ Превъзбуденият му патос подсказва, че много се надява. Сигурно не му е лесно. „Човекът ще бъде властелин-самодържец, покровител на видимия и невидимия свят. Тогава той ще има и господарски права, и краен смисъл, а ядове – няма да има. Природата ще стане питомна като домашна кобилка, а злото - който както го разбира - безобидно като зайче. Лидери трябват по големия път натам - не разговори за права и смисли! Нали някой трябва да показва посоката? И нали този някой загърбва личното, за да се превърне в пътен знак на общото? Kакво повече да искаме?“

Стоя безмълвен и не знам какво да кажа…

Неочаквано еголандецът е осенен от колебание. Нещо трябва да е дало на късо: „Е, когато имаше права, животът може и да беше ма-а-лко по-предвидим, по-спокоен.“ Окопитва се обаче и се поправя: „Още Декарт е казал: ‚…човекът трябва да стане господар и собственик на природата‘.“ Дъхът ми спира пред планината от наивност, която е застанала насреща ми.

Всъщност от какво толкова бяга еголандецът? Защо му викат „човек-камикадзе“. Решавам да проуча по-обстойно случая.

Животът еголандецът разбира технократски, като игра с нулев резултат: „това, което аз губя, е твоята печалба, а аз само толкова мога да спечеля, колкото ти загубиш“. С тази проста аритметика и его-култ на рамо взаимоотношенията в еголандското общество са започнали да приличат на гражданска война. Всички са наточили егото си като бръснач. От сутрин до вечер се перчат и плашат в търсене на мишена, за да изпуснат някакво напрежение. Като ги погледаш, ще кажеш, че на гърба си имат резервоар, пълен с ракетно гориво. Само чакат стартова искра, за да влетят в атака срещу себеподобни. И го правят с такава себеотдаденост, такова занижено чувство за самосъхранение, такава готовност да рушат и унижат противника, че обикновено драмата е пълна. Затова съседите им ги наричат „хора-камикадзе“.

Поради недостиг на емпатия и размисъл в това общество общуването е опасно за здравето. Най-странното е, че от раните, които ежедневно си навличат, еголандците поука не си вадят. Като омагьосани са. Като пружинки.
Изтънчени гости на Еголандия, които разказват, че гледали „еголандското зрелище“ от безопасна дистанция, го сравняват с корида. „Всеки еголандец в нея е едновременно и бик, и тореадор“, чудят се чужденците. „Когато влизат в контакт все едно махват един на друг с парче червен плат и … следва сблъсък. Не че всички са агресивни холерици с наднормен тестостерон. Просто от малки са заобиколени с агресия и животът не им е показал алтернатива. Засмукал ги е вихърът на тяхната егомания. Източник на този вихър трябва да е някакъв вид когнитивен дефицит.“ убедени са чуждите наблюдатели. „Нормални хора биха ли правили това? Оцеляването ти да зависи от принципа ‚нападението е най-добрата защита‘? Резултатът е видим: статукво на нерадост.“

В Еголандия на егото наистина съвсем са му изпуснали края. Превърнало се е в тиранин. В йерархията на личните потребности и ресурси всичко му козирува. Правят му се дарове, масажи, жертвоприношения и какви ли не други усмирителни процедури. Само и само пустото его да миряса. То обаче не спира да припира. Жадува да се окъпе в чест и слава. Да пристъпи на пиедестал, иззидан от завистливи погледи, за да спре дъха на публиката. Оказва се обаче като злите чудовища от приказките. Не получи ли, каквото иска, отвръща с душевни и телесни изтезания.

Клетият собственик знае това и отчаяно търси да му угоди. Среща разбира се фрустриращ отпор от отсрещни ега. И така за еголандеца другите стават фрустриращи единици. Малко по малко оптимизмът и ентусиазмът му се изпаряват и се превръща в мизантроп. Вместо подвизи, започва да върши …подлости.

Асоциацията с корида, която чужденците от по-улегналата нация правят, може и да е преувеличена. Това, което виждам всъщност повече ми прилича на площадка с блъскащи се колички. В тях като че ли са се наместили малчугани, които току що са гледали епизод от „Том и Джери“ или „Ну, пагади!“. Филмчето ги е превъзбудило. Настървено натискат педалите, за да тряснат другия яката. Какво ли удовлетворение очакват? Накрая всички си тръгват с разбити носове и мрачни мисли.

Разбрах от какво бягат еголандците. От себе си!

Да можеше в количките да седнат зрели хора, запознати с „етика, естетика, хуманизъм и тинтири-минтири подобни глупости“… Или поне да можеше по-бързо да пуснат на пазара мозъчните катализатори…

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !