Празнуваме Деня на народните будители

Последна промяна на 01 ноември 2018 в 06:40 1445 0

Снимка pixabay.com

Днес България празнува Денят на народните будители, отбелязван в чест на българските просветители, книжовници, революционери, на будителите, отдали живота си, за да възродят българския дух, стремежа към образование и книжовност.

Първото неофициално честване на празника е през 1909 г. в Пловдив. Дотогава на тази дата се празнува Денят на Св. Иван Рилски, припомня "Българска история". През 1922 г. Народното събрание обявява 1 ноември за празник на всички "заслужили" българи, а от 1 ноември следващата година, с указ на цар Борис III, денят е обявен за общонационален. След 9 септември 1944 г. празникът е отменен.

Денят на народните будители ще бъде отбелязан днес по традиция с тържествена церемония пред Президентството. Държавният глава Румен Радев ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част. Ще бъде издигнато националното знаме. След церемонията президентът ще има среща с ръководители на културни институции, общественици и дейци на науката, образованието, културата и изкуството.

Националната библиотека ще отбележи деня в 17 ч. с откриването на изложбата "Пространства за будители" в централното фоайе. Тя е посветена на периодичния печат, издаван от народните читалища през периода 1888-2018 г. и е подготвена съвместно от експерти на Библиотеката и Съюза на народните читалища.

Библиотеката ще обяви и кой е първият носител на Почетната награда (грамота) за "Млад будител на 2018".

Столична библиотека ще отбележи 1 ноември с две събития: от 18.00 ч. в Мраморно фоайе на първия етаж ще се открие изложбата „Нестор Марков – будителят". Откриването ще бъде съпроводено с представяне на новоизлязлата книга „Щрихи от две епохи. Нестор Марков – писма и спомени“ от Мария Ловджиева, изд. „Стилует“.

Изложбата може да бъде разгледана от 1 до 14 ноември 2018 в Галерия "София" на Столична библиотека. Входът е свободен.

Нестор Марков (1836 – 1916) е личност не само на възрожденската, но и на следосвобожденската просвета, култура и политика. Той е от поколението български учители, които работят през 60-те и 70-те години на 19 в. На това поколение в най-голяма степен дължим събуждането на българско самосъзнание, любов към знанието, към свободата, към модерния свят. Той е от плеядата възрожденци – новатори и реформатори на учебното дело, автор на учебници, активен участник в обществения живот, един от водачите в Борбата за църковна независимост, създател на читалища и училища.

Завършва Пловдивската мъжка гимназия, като ученик на Йоаким Груев. Учителската си дейност започва през 1859 г., в родното си село Криво Поле, хасковска област, през 1863 г. е първият български учител в Харманли. Той е един от първите, който горещо възпитава родолюбие в своите ученици и повежда борбата срещу гръцкото влияние в родния си край. В Харманли е организиран опит за убийството му през 1867 г., след като по негова инициатива българското население в града за пръв чества празника “Св.Св. Кирил и Методий”. От 1868 г. е учител в Хасково, там е обвинен в бунтовна дейност, подстрекателство срещу официалната власт, и е откаран на съд в Пловдив. От смъртната присъда, го спасява неговата защита - на процеса пред Османския съд се явяват най-видните хасковски граждани, съучениците му от Пловдивската гимназия, преподаватели, като решаваща роля в неговата защита играят Йоаким Груев и амеркианския пастор Джеймс Кларк. Обвиненията срещу Марков са снети, но му забранено да преподава навсякъде в Одринския вилает, днес Южна България.

След процеса в Пловдив е учител в Плевен, там извършва радикални промени в образованието, открива общинско девическо училище, създава читалище „Съгласие”, и множество училища в Плевенския край. По-късно е учител в град Русе, а от 1873 г. до 1876 г. е преподавател в прочутата Априловската гимназия в Габрово.

По време на Априлското въстание е арестуван и без присъда лежи в Търновския затвор. След всеобщата амниситя за всички задържани по време на въстанието е освободен през август, но му е забранено да преподава и живее в Габрово.

Н. Марков участва в освободителната война като преводач в щаба на ген. Гурко и получава редица отличия. След войната хвърля всички сили в утвърждаване на новите закони най-напред в Източна Румелия, а след това и в Княжеството. За кратко е префект на Хасковска област, след това е първият префект на опустошената Ст. Загорска област, в която влизат шест околии. В продължение на четири години полага огромни усилия за възстановяване на опожарената Стара Загора, по негова инициатива са открити над двеста училища в цялата област. След това е областен управител на Търново, и Министър на вътрешните работи 1883 г. Като областен управител на Русе го заварва Съединението на България и Сръбско-българската война. Нестор Марков денонощно участва в изпращането на войска и кораби с боеприпаси и храни към Видинския фронт, където Видин е почти обсаден от сърбите. Днес името му е включено в списъка на бележитите личности на Русе живели и работили в дунавския град.

През 1887 г. се установява със семейството си в София, по политически причини не заема държавни постове, занимава се с лексикогравска дейност. В началото на 20-век е областен управител на Варна и Пловдив.

Нестор Марков има заслуги и към българската наука и култура. Той е автор на най-добрите, за дълъг период от време., пълни френско – български 1894 г. и българско – френски 1898 г. речници, именно в период, когато френския език е и официален международен език. Неговите речници са принос в развитието на френско-българските културни връзки и са високо оценени от френската република. През 1903 г. той е удостоен с „Орден за заслуги към просветата, литературата и изкуствата”, от Министерство на просветата на република Франция.

Съвременните лексикографи отбелязват, че поради богатството на речниковия състав и начин на представяне те не са загубили своята актуалност. Немското издателство „Ото Холце”от Лайпциг, което издава джобните му речници през 1912 и 1915г., след смъртта на Н. Марков прави още две издания през 1929 и 1940 година. Днес, библиографска рядкост, можем да се гордеем, че речниците му се намират в хранилищата на най-големите библиотеки в Европа.

В спомените на поколенията Нестор Марков остава като борец за национално освобождение и любим учител на младото поколение, а след освобождението като изявен книжовник, честен и опитен администратор, работил всеотдайно за преуспяване на младата българска държава.

Българската академия на науките ще отбележи с тържествено събрание Деня на народните будители. Честването ще се проведе днес от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Тържеството ще открие председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева. По случай празника учени от деветте научни направления на Академията ще получат дипломи за най-цитирана статия през изминалата година.

Регионалният исторически музей в Сфия също е планирал тържествена програма, посветена на Йорданка Филаретова, която разгръща сериозна образователна и благотворителна дейност в полза на обществото, и 175 години от нейното рождение. Началото е в 11:00 ч. в Централното фоайе на Музея.

В този специален за българската просвета и култура ден Регионалният исторически музей – София традиционно връчва грамотите на всички свои дарители през 2018 г.

В официалната програма са включени рецитации на ученици от Професионалната гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза”, гр. София. Те ще прочетат писма и част от кореспонденцията на Йорданка Филаретова. Възпитаници на Ph. D. Music Lab при Народно читалище “Цар Борис III - 1928”, гр. София ще имат музикални изпълнения.

По време на тържествената програма Ангелина Сапаревска от Националното музикално училище "Любомир Пипков" ще свири на пиано, а Мина Сапаревска от 1 СУ "Пенчо Славейков" ще представи изложба на тема: "Репетиция за живота и голямото изкуство".

Своите награди ще получат и децата, чиито творби са отличени в детския конкурс "Птиците в изкуството", организиран от Регионалния исторически музей – София.