На този ден през 1770 година е роден един от най-великите композитори за всички времена - Лудвиг ван Бетховен. Той е представител на виенската школа, а произведенията му играят важна роля в прехода от класицизма към романтизма. И до днес те успяват да вдъхновяват множество композитори, музиканти и слушатели.

Бетховен е най-голямото от общо седем деца в семейството. Баща му е бил придворен оперен певец и е един от първите учители на малкия Лудвиг, като не криел амбициите си синът му да надмине великия Моцарт. Именно поради тази причина, когато на 26-ти март 1778 година, Бетховен изнася първият си концерт, баща му го представя като шест годишен. Това била причината през целия си живот, прочутият композитор да казва, че е с две години по-млад.

Постепенно музикалните възможности на Йохан да обучава сина си се изчерпали. Скоро Лудвиг започнал да се учи да свири на орган и да композира при Готлъб Нефе. Именно той е човекът, открил огромният талант на Бетховен. Скоро детето публикувало първите си творби, а Нефе казал за него:  

"Ако това дете продължава да се развива така без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт".

С напредване на годините младият Лудвиг постепенно измества баща си като глава на семейството. Това се дължи основно на факта, че пиянството на Йохан се влошава все повече, вследствие на което той губи и работата си. Бетховен пък започва да изкарва пари, благодарение на факта, че по предложение на Нефе той е назначен за главен органист. 

През 1787 година Бетховен е изпратен при Моцарт, за да задълбочи музикалното си образование. Моцарт отказва на Бетховен частни уроци като посочва, че е зает. Неговият престой там продължава не повече от две седмици. Почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година алкохолизмът на Йохан се влошава и през 1797 година  е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг. 

През 1801 година, Бетховен за първи път признава, че започва да усеща загубата на слуха си. През 1802 година написва паметно писмо, в което споделя с приятелите си колко тежък и мъчителен би бил живота му без това сетиво. Въпреки този здравословен проблем именно годините в началото на XIX век се оказват най-продуктивни за великия композитор и той написва някои от най-великите си произведения.

Бетховен умира на 26-ти март 1827 година след тежко боледуване. На погребението му, състояло се три дни по-късно, присъстват между 10 000 и 30 000 души.