След скандала с bTV: СЕМ събра медии, журналисти и експерти на дискусия за редакционната независимост (обновена)

Защитата на журналистите от външен натиск са във фокуса на дискусия, организирана днес от Съвета за електронни медии (СЕМ). Срещата се провежда в сградата на медийния регулатор само дни след решението на СЕМ да започне работа по прилагането на Европейския акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act – EMFA) – на фона на засиления обществен дебат за свободата на словото след скандала около bTV.

Поводът не е случаен. През последните дни журналистическата общност реагира остро на решението на bTV да отмени гостуването на Мартин Атанасов, създал "Черна писта" и "Диагноза България", което предизвика обвинения в цензура, отворено писмо на журналисти и общественици, както и петиция в защита на редакционната независимост. OFFNews проследи развитието на случая, който прерасна в по-широк дебат за границите на редакционната автономия и влиянието върху съдържанието на медиите.

На днешната среща присъстват председателят на СЕМ Габриела Наплатанова, както и членовете на регулатора Галина Георгиева, Пролет Велкова и Къдринка Къдринова.

Сред участниците са генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, заместник генералният директор на Българската телеграфна агенция Евгения Друмева, изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Анна Танова, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, председателят на Асоциацията на европейските журналисти – България Мария Черешева, журналистът от БНР Валерия Николова, Ивелина Димитрова от Управителния съвет на БНТ, Добрина Чешмеджиева, както и представители на академичната общност – проф. Нели Огнянова, гл. ас. Илия Вълков, ас. д-р Весислава Антонова и доц. Орлин Спасов.

Дискусията се организира във връзка с решението на СЕМ от 16 юли за започване на подготовката по прилагането на Европейския акт за свободата на медиите – европейския регламент, който въвежда нови гаранции за редакционната независимост, прозрачността на медийната собственост и защитата на журналистите от политически и икономически натиск.

Съветът за електронни медии (СЕМ) няма правомощия да задължи медиите да приемат редакционни статути, но може да насърчава професионалната общност да изработи по-детайлни вътрешни правила за защита на редакционната независимост. Около тази позиция се обединиха членовете на медийния регулатор днес.

Членът на СЕМ Пролет Велкова посочи, че през последните години журналисти напускат или са принудени да напуснат големи медии, което според нея показва, че средата в част от водещите медии е нездравословна.

„Какво може да направи СЕМ, така че да не остави този проблем незабелязан?“, попита тя. По думите ѝ регулаторът не може да реши проблема чрез законодателна намеса, но може да стимулира медиите да разработят по-работещи вътрешни правила за защита на редакционната независимост.

Велкова изрази мнение, че журналистическата общност трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си защита. „Ако журналистиката е пазач на обществото, би трябвало да може да пази и самата себе си“, каза тя. Според нея страхът, самоцензурата и зависимостта от работното място са реални фактори, но последните обществени реакции показват, че журналистите търсят подкрепа. Тя изрази надежда дискусията да даде увереност на журналистите, които не се чувстват достатъчно свободни.

Къдринка Къдринова, член на СЕМ, припомни, че идеята за подобен разговор е била обсъждана още преди година, тъй като състоянието на медийната среда и правата на журналистите са сред най-наболелите теми.

По думите ѝ разговорът не представлява намеса във вътрешната редакционна политика на която и да е медия, а професионална дискусия. Тя изрази съжаление, че ръководствата на Би Ти Ви и „Нова телевизия“ не са участвали в нея.

„По-важното е, че не се включиха в разговор, който е необходим за цялата гилдия“, каза Къдринова. Тя подчерта, че журналистите често се оказват заложници на вътрешните редакционни политики и именно затова е необходимо ръководствата на медиите да участват в подобни обсъждания.

Д-р Симона Велева, член на СЕМ, акцентира върху правната рамка на въпроса. Тя подчерта, че Европейският акт за свободата на медиите предоставя право, а не задължение на медиите да приемат редакционни статути.

„Държавата не може да ги задължи да приемат редакционни статути, нито регулаторът може да го направи“, каза Велева. Според нея това е форма на саморегулация, която има за цел да предпази редакциите както от държавна намеса, така и от външен натиск.

По думите ѝ редакционната автономия означава решенията да се основават на предварително известни вътрешни правила, а не на решения, взети в движение. Велева оцени като положителен ангажимента на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) да разработи минимални стандарти за редакционна независимост.

Тя отбеляза още, че до 30 септември министърът на културата трябва да внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Сред темите в него ще бъдат прозрачността на медийната собственост, защитата на журналистите, бъдещето на медийния регистър и новият модел за финансиране на Българската национална телевизия.

Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова каза, че регулаторът ще разгледа постъпилата подписка, свързана с отменено участие на гост в ефира на Би Ти Ви, но ще се съобрази със законовите ограничения и с необходимостта да зачита редакционната независимост.

Тя подчерта, че това не означава отказ от усилия за подобряване на медийната среда. „Трябва да се борим за силни и независими медии, които отстояват истината и обществения интерес, защото общественото доверие е техният най-важен капитал“, каза Наплатанова.

Според нея е важно да бъде насърчена вътрешната дискусия в редакциите, които да осигурят по-голяма прозрачност и предвидимост при вземането на решения. Наплатанова изрази надежда, че до края на септември ще има развитие по законодателните промени, свързани с прилагането на Европейския акт за свободата на медиите.

Дискусията се провежда във връзка с прилагането на Европейския акт за свободата на медиите след решение на регулатора от 16 юли. 

Дарина Сарелска, един от авторите на петицията в подкрепа на свободното слово, създадена заедно със Светлана Божилова и Иво Инджев, и подписана от над 500 души, написа във Facebook:

"Над 500 души - общественици, експерти, журналисти и зрители, заявиха с подписите си, че имаме голям проблем в големите медии. Най-общо казано той изглежда така: журналистиката там изчезва и кракът ѝ повече я стъпи, я не стъпи в студиата, които, макар и частни, ползват и печелят от наш общ публичен ресурс (честотите) и имат ангажимент към общия ни живот и качеството на общата ни демокрация (според лиценза, който им вменява обществена роля). Стана ясно, че натискът над медиите освен външен - от политиците, е все повече натиск отвътре - от началници и собственици, и на това НЕ можем да му викаме "редакционна независимост". Нарича се икономическо превземане на редакционната независимост. Тежко нарушение на стандарта за разделение между "държавата и църквата", между "парите и новините". На това има начин да се противодейства, ако има желание. Подписката вече е внесена в СЕМ, който днес проведе поредната дискусия по темата. Ще стигне и до СМЕ и БТВ, които се скриха от този дебат. Надявам се този обществен натиск да подейства като катализатор на регулатора, ако иска и може да си свърши работата, за да спрем да регистрираме и дискутираме края на журналистиката като диагноза. Диагнозата е ясна и няма нужда от симпозиуми и лекарски комисии. Има нужда от лечение. А нормализирането на това, че тука е така и няма кой да ги накаже, и няма какво да се направи, е опасна метастаза. Добрата новина от днес, е че почтената журналиситка има все пак своите компетентни адвокати в лицето на изказалите се в СЕМ Maria Cheresheva, Svetla Bozhilova, Nelly Ognyanova, Ivo Indzhov, Vesislava Antonova, Alexander Detev, Irina Nedeva, Vesela Kisiova. Аз лично бях възпрепятствана да се включа в дискусията, а и форматът малко ми се струва мимикрия на едно дългогодишно бездействие. Но подписката остава активна. И не трябва да се примиряваме. Това е последната имунна реакция, която все още може би имаме като общество. И не, Anna Tanova, не е натиск над журналистите, когато обществото им казва, че не си вършат работата. И не, не обществото ги зарамва, а началникът им, който ги кара да лъжат и връщат гости и да се оправдават за негови непрофесионални решения. Вижте си чатовете."