Сътрудник на "Деконструкция" свиква протест в защита на Волгин

OFFNews Последна промяна на 21 декември 2015 в 19:17 6078 17

Сътрудничката на сваленото от ефира на БНР предаване "Деконструкция" организира протест в защита на Петър Волгин.

Сътрудничката на Волгин Юлия Владимирова организира във Facebook демонстрацията, която ще се проведе утре в 12 часа пред БНР.

"Нека подкрепим предаването „Деконструкция“ и свободата на словото в България! Елате да заявим волята си „Деконструкция“ да се върне в ефира на БНР - вторник, 22 декември от 12 часа пред сградата на БНР. Бъдете смели и елате!", пише Владимирова.

Засега около 20 души са обявили, че ще присъстват на утрешния протест.

Днес стана ясно, че БНР сваля от ефир "Деконструкция", след като СЕМ предупреди, че националното радио ще отнесе глоба от 3 хил. лева заради предаването. Според председателя на медийния регулатор Георги Лозанов предаването на Петър Волгин системно отказва да спазва изискването за плурализъм на мненията. Подобна теза изказаха в своята позиция и от БНР.

Анкета

резултати
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.01 2016 в 22:54

Волгин да ходи при УЧИНДОЛСКИЯ КУКУВЕЦ.... там му е мястото!

22.12 2015 в 13:48

Смешен плач!

А точно пък товарищ Волгин, който налагаше пълна комунистическа цензура в предавенето Деконструкция и всеки ден в обедната програма, да говори срещу цензура е изключително нагло и безочливо.
Както нагли и безочливи могат да бъдат само кремълските подлоги от путинофилската пасмина.

22.12 2015 в 02:30

Волгин си го организира сам. Вижте фейсбук-страницата му и призивите в сайта "Поглед" !

22.12 2015 в 00:25

Мощен протест се очертава. Цялата рода на Волгин + Калина Андролова и делегация на съветското посолство.

22.12 2015 в 00:23

Сега какво - звезда ли ще го правят това еничарче?

21.12 2015 в 23:25

И пак специално за хигиениста на отходните помещения, една статия на другите двама споменати от Папион СерСЕМов - Пешо и Божо.

Но преди това си струва да се спомене и бисерния коментар:

"Изключително пошла статия. Безумие е да отречеш интелекта на Доган, колкото и да не ми е симпатичен. Словоблудството по-скоро се отдава на русофила Волгин."

А ето и самата статия, от 2007г.

Novinar.bg

Дим под водата - ДОГАН И ПУСТОСЛОВИЕТО

[2007-11-16"> Петър Волгин и Божан Петров



Българският преход, чиято 18-годишнина отбелязахме наскоро, роди както много лъжи, така и съвсем откровени глупости. При това глупости, които се оказаха удивително устойчиви. Толкова устойчиви, че дори взеха да ги приемат за умности. Едно типично такова явление е дълго насажданата представа, че Ахмед Доган е "интелигентен", "високо ерудиран", "страшно начетен", "невероятно образован" и изобщо е едно "научно светило" в безпросветната тъма на българската политика. В продължение на години точно така говореха за лидера на ДПС журналисти, политолози, политици. А както добре знаете, когато едно нещо се повтаря безспир, някои започват да го смятат за истина.

Естествено и самият Доган се старае да поддържа подобна представа за себе си. Вероятно преди да застане пред камерите и микрофоните, той попрелиства Речника на чуждите думи или Речника по семиотика, запаметява две-три сложно звучащи лексеми и щедро ги споделя с публиката. Журналист(к)ите, повечето от които за първи път чуват подобни слова, учудено цъкат с език и се дивят на Догановата умност. Анализаторите започват да пишат статии, в които пространно обясняват какво е искал да каже ДПС-лидерът и колко многостранна е неговата мисъл. Политици от собствената му партия се държат като тълкуватели на евангелието и с любов и трепет разясняват постулатите от последната му реч.

Можем да се смеем на подобни явления, макар че изобщо не е смешно. Да обявиш един човек за върховен ерудит само защото употребява думи като "наратив" и "дискурс", е абсурд. Да го коронясаш за "гений на мисълта", понеже използва фрази от университетските си записки, е направо жалко. Жалко не за самия човек, а за тези, които го величаят. Защото той може да е ограничен, да си служи със словесни конструкции, които едва ли разбира съвсем, но във всеки случай стои над другите, които го слушат със зяпнала уста.

Естествено, че Ахмед Доган не е нито енциклопедист, нито ерудит. И дългият му политически живот се дължи не на дълбока мисловност, а на хитрост, повратливост и лукавост. Да, Доган знае много неща. Знае как се печелят избори, как се правят обръчи от фирми, как се съставят коалиции и как се рекетират партньорите в управлението. Във всички тези дейности наистина е брилянтен. Но нито една от тези му способности не дава основание да бъде смятан за интелектуален колос. Навикът му да използва чуждици, когато описва най-отвратителните практики от политиката, говори по-скоро за комплексираност, отколкото за интелигентност. Най-точното определение на подобно езиково държане е словоблудство. Ахмед Доган блудства със словото по същия начин, по който извратеняците се държат с малки деца.

Но най-тъжното дори не е това. Най-тъжното е, когато пустословието бъде обявено за ерудираност. А подобен абсурд може да се случи само в общество, което неотвратимо се спуска в бездната на умствената нищета. Каквото е българското. Преди 1989 г. можехме да оправдаваме невежеството си с липсата на информация. Книгите, пиесите, филмите, които определяха модерното мислене, така и не се появяваха в България. Ако все пак се споменаваха тук-там, те задължително биваха съпровождани с определенията "декадентство", "упадък" и "дълбока криза". След 10 ноември обаче идеологическият Шенген падна и вече всеки може да се запознае с постиженията на съвременната култура. Стига, разбира се, да има желание за това. Голяма част от сънародниците обаче нямат такова желание. За тях досегът с културата се изразява в гледането на поредното тъпо риалити шоу и в сладострастното зяпане на поп-фолк каналите.

В такъв тип общество е съвсем естествено личност като Доган да бъде провъзгласен за интелектуален бисер. Защото е успял и богат. А на всичкото отгоре знае някоя и друга чужда дума. Как да не му се възхитиш!?




Хигиена му е майката! Хигиенисти ни трябват на нас, че столицата пълна с маскари и мьекащи граждани по анцузи!

21.12 2015 в 23:10

Понеже някой тук много спекулира с хубавата Калина и какво била написала, ще тропна въпросната статия, та всеки сам да си направи изводите.

Novinar.bg

За циганите и д-р Менгеле

[ 2007-11-16 "> Калина Андролова

"Ромът е човешко същество само когато е далече. Щом се приближи, той става просто циганин."
Руда Дзурко, ромски художник

"Како, дай ми стотинки да си купя пица" - подтичва след мен циганче. "Ще ти кажа едно стихотворение" - продължава малкото ромче и започва да рецитира "Аз съм българче". Прави го толкова добре, че му давам 2 лева, силно впечатлена от усилията му да си заработи стотинките. Казват, че циганите все повече определят изхода от изборите в България. Онази страшна власт на мнозинството, демокрация на неграмотните. Всеки десети, който пуска бюлетина у нас, не може да чете. Или не е чел нещо повече от надпис върху бирена бутилка. "Ми на, виж как индийската цивилизация се вселява полека в тъпата ни европейска действителност" - коментира пред мен преподавател по антропология. Има ли изход от непрекъснатото възпроизводство на социално неадаптируемо и умствено назадничаво население? Демографска бомба със закъснител, която един ден ще избухне. "От вълк никога няма да стане сланина, от циганин никога няма да стане човек" - словашка поговорка. В научните писания от XVIII век циганите са описвани като напаст за всяко местно население. Ромите не се тормозят с религиозни понятия и обичаи. Те са християни в християнските държави и мюсюлмани в ислямските. Някой днес се опитва да каже, че циганинът не съществува като такъв, вместо това има образ на циганите, конструиран от доминиращото общество. Обаче всяко клише има генезис. Отношението към циганите е историческо. През 1609 година шотландският парламент с указ им нарежда да напуснат страната. Подобни закони са издадени в немските и чешките земи, също и във Франция. Правните действия в цяла Великобритания през 19 век показват, че циганите са свързани изключително с кражби и грабежи. През 1924 година една словашка община се оплаква: "Наказанието затвор няма никакъв ефект над циганите. Пребиваването им в затвора само подобрява условията им на живот." Дискриминация. Между циганите и нециганите има ясна граница. Винаги са налице ритуали на отбягване. Но обратният феномен е също изразен. И то в Америка, която най-малко дискриминира малцинствата. Обикновено циганите са в неведение за останалия нецигански свят и смятат, че действителността е само циганска, цигани се срещат с цигани. Ето как един ром калдераш описва отношението си: "Знаете ли какво мислим за американците? Мислим, че те са глупави, луди, невежи и скапани." Ако ромка се омъжи за нециганин, родителите забравят името на дъщерята. Ромката носи отговорност за чистотата на расата и подобно семейство е недопустимо. Изменничката е опозорена. Както е характерно за малцинствата, главен източник на контрол са слуховете. Виновникът се наказва с отлъчване. Например: ром отвлича младата булка на сина си след сватбата. Какво се случва?! Когато ги намират, семейството на момичето си я прибира, без да връща платената за нея сума от 5 хиляди долара. По-късно родата на обвиняемия се налага да се премести в друг район заради натиска на циганската общност. Този казус се дава за пример, когато се търсят изобщо морални ценности у циганите. Отдавна циганите не са романтичният образ на Испания. Светът се изменя и ромите не могат да се издържат от продажба на кастанети, лъскане на обувки, свирене по сватби и предсказване на бъдещето. Какво направи Хуан де Диос Рамирес Ередия, първият циганин, избран в испанския парламент? Нищо. Възстановяваше културното наследство на циганите. Всички цигански занаяти са абсолютно ненужни. Глобалната култура създава само определен брой социални роли. Затова не ми говорете за съхраняване на културната сила на циганите и че фламенкото е циганска веселба, а не покварена музика на мързеливи хора. Не ми казвайте, че образованието може да доведе до отчуждение у ромите, ако не включва "циганска култура", както във Финландия. Има една група граждани, които предпочитат dolce far niente, сладостта да не правиш нищо. Затова циганите са винаги на дъното и са най-дискриминираното малцинство сред 58 различни расови и етнически групи дори в либерална Америка. Циганинът никога не е нещо друго освен циганин. Не познава самозасрамването. И има следи от палеолитния си произход - липсата на интерес към собствеността и истината.


Та съсредоточи се в хигиената на поверените ти помещения драги. Видно форума не е място за теб.

21.12 2015 в 22:42

Интересно попадение за отговор 2
Не, неговият глас трябва да се чува дори да нарушава журналистически стандарти
Значи правилно го изритаха от медия, където по правило работят професионалисти, тоест - по стандати. Никой не пречи гласът му да се чува по полето например.
Тагава въпроса крие подтест. Може ли един калтак да работи между професиоанлисти, то тогава въпроса трябва да е към професионистите в медията.
Но те пък го изритаха, та отговора е ясен.
Излиза, че въпроса е - трябва ли натрапим насила един чикибоец между професионалистите.
Абе.. срамна работа. От де накъде?

21.12 2015 в 22:33

Сваленето от ефир на тази мазна платена руска курва е най-малкото което трябва да се случи. Да защитаваш в национален ефир интересите на една империя, която ограбва националното ни богатство и разединява нацията е национално предателство и трябва да бъде наказано със цялата строгост на закона.

21.12 2015 в 21:38



Днес ми се иска да ви припомня стихотворението от Martin Niemöller (1892-1984) за съдбата на онези, които не се изправят, за да защитят общите човешки ценности.
Посвещавам това на всички, които отричат случващото се в България безобразие.
Когато дойдоха за мен

Когато нацистите дойдоха за комунистите,
Аз мълчах;
Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите,
Аз мълчах;
Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите,
Аз мълчах.
Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите,
Аз мълчах.
Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен
- вече нямаше кой да говори.