"Плати си, иначе ще публикуваме компромат"

„Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма.

Това показват резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти-България за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143 журналисти на национално ниво. Резултатите от сондажа бяха представени днес в Центъра за култура и дебат ”Червената къща”.

Мнозинството от анкетираните – 53.8%, признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Сред формите на натиск тази година начело излиза нов за наблюденията ни метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40.6% от участниците в допитването.

Проучването за свободата на словото на АЕЖ-България се провежда за трети път през 2015 г., предшествано от подобни изследвания през 2011 г. и 2013 г. То е непредставително и е осъществено онлайн сред 143 журналисти през периода 19 юни - 30 юли 2015 г. Изследването е проведено с подкрепата на фондация „Америка за България”, като статистическите данни са обработени от „Алфа рисърч”, а автор на анализа е Илия Вълков, журналист в телевизия BIT и преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет.

Отговорът на традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?“ тази година се колебае между оценките „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%). В сравнение в проучването от 2013 г., 52% от анкетираните оцениха свободата на словото в страната като „лоша”, а 40% като „задоволителна”.

Нарастващ натиск върху журналистите

Данните сочат, че влиянието на външните и вътрешните източници на натиск спрямо редакционните екипи е разпределено по равно. Любопитно е обаче, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.

Продължава и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%). Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”. Намеса в редакционното съдържание се оказва дори и от „други собственици на медии”, което затвърждава впечатлението за тематично еднообразие и шпалир от медии, удобни на властовото, политическо и икономическо статукво.

Автоцензурата – начин за избягване на натиска

Само 9% от анкетираните обявяват, че редовно сами спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема. 46% съобщават, че това им се случва, но е рядко явление, а останалите 45% заявяват, че не се самоцензурират. Сред причините за това явление се посочват фактори като натиск от собствениците, страх от санкции, поведение за запазване на финансови приходи (от реклама), мързел, конформизъм и инертното поведение, близост на журналистите с обектите на тяхната работа.

Основни проблеми на медийната среда

Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.

"Плати си, иначе ще публикуваме компромат"

На дискусията днес в Центъра за култура и дебат ”Червената къща” Мариета Димитрова, журналист от сайта Blagoevgrad-NEWS и коресподент в Благоевград на "Господари на ефира", разказа и за следната заплашителна тенденция:

"Създават се най-различни нови сайтове, чиято единствена цел е да изкарват пари. Хората, които създават такива сайтове, не са журналисти. Медиите в Благоевград са се превърнали в начин да изкарваш пари. Имаше и случай, при който се създаде "агенция" с един слайд под логото на сайта с "предупреждение": "ексклузивно" - след няколко дни ще излезе компрометираща информация за определен човек. В момента, в който започва да тече този слайд, започват да искат пари от визирания човек, за да не излезе дадената "информация". Ако този човек не реагира до два дни, собственикът на сайта му звъни и казва: "Ти не видя ли, че има предупредително съобщение? Искаш ли това нещо да не излиза?". Това е практика. Не само със сайтове, но и с регионални печатни издания също. Обаждат се на бизнесмени, общински фигури и казват, че имат "информация". Тази информация в много случаи дори не е потвърдена, базира се на слухове. Но те казват: "Ние ще го напишем, защото това ни продава вестника". Била съм свидетел, защото съм работила в редакция на подобно печатно издание" - каза Мариета Димитрова.

Много хора предпочитат тази информация да не излиза и си плащат - сключват се договори за реклама или за информационно обслужване. Никога не се дават пари на ръка. Договорът за информационно обслужване се е превърнал в начин за законно изнудване, обясни Димитрова.

Заплахите със съдебно преследване – най-разпространени на регионално ниво

Екипът на АЕЖ е реализирал и допитване за състоянието на регионалните медии до 50 журналисти, 31 от които са интервюирани онлайн за конкретни проблеми на местно ниво.

Повече от половината регионални журналисти, участвали в сондажа на АЕЖ-България, лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата им.

Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите. Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите).

Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за „опазване на добрия имидж” на административните власти за тригодишен или петгодишен период. В Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт.

Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването посочват, че си налагат автоцензура.

Още по темата

30/04/2015

Медии

Медиите у нас първи сред последните по свобода на словото

Следете новините ни в GoogleNews