Миньоните - враг номер 1 на вестник "Дума"

Последна промяна на 02 октомври 2015 в 14:57 8181 23

Вестник "Дума" излезе с критична статия, посветена на миньоните. Автор на материала е Альона Нейкова.

Препечатваме статията в пълния ѝ вид и без никаква редакторска намеса - заради непреходната ѝ стойност за българската журналистика и медийна критика:

Дръжте децата си далеч от миньоните

Забавната на пръв поглед анимация всъщност представя модела на раболепни слуги без каквито и да било нравствени ориентири

Альона Нейкова

Вероятно някои си спомнят как преди 5 години кината в България заедно с екраните по света бяха превзети от "Аз, проклетникът". Пълнометражната анимация разказва историята на суперзлодей, на когото му се наложи временно да стане приемен татко. Заради което той, разбира се, веднага претърпя тотална трансформация и се превърна в абсолютен добряк. Чудото се случи с помощта на атрактивните му помощници, наричани миньони (от англ. minions - раболепни слуги).

Малките жълти човечета, които общуват помежду си на неразбираем за хората език и се държат доста странно, веднага привлякоха вниманието на зрителите. Затова, съвсем естествено и в духа на комерсиализираната до безкрай киноиндустрия, "Аз, проклетникът" се сдоби с продължение. Което е посветено изцяло на самите миньони. Но каква опасност би могла да се крие в тези симпатични на пръв поглед създания?

Обикновено нищо не е така еднозначно, както може да изглежда. Ако в първия филм така и не става ясно кои са миньоните и откъде се взеха, вторият дава всички търсени отговори на тези сакрални въпроси.

Според легендата, представена в модерната анимация, жълтите човечета се появяват на Земята още преди хората, като еволюират от едноклетъчни до сегашната си същност с една-единствена цел:

да служат на най-проклетите господари

в историята. След като, почти без да искат, унищожават всичките си "началници", сред които тиранозавър, Чингис Хан, Наполеон, Дракула и пещерният човек, решават да се изолират и да се отдадат на съвсем нов живот в Антарктика...

Оказва се обаче, че безсмъртните миньони изпадат в тотална депресия, щом не се подчиняват на някой лош господар. Смисълът на живота на жълтурковците е да намерят най-злобния, да му поверят да ги ръководи и да му служат вярно и честно, докато не умре. И после търсят следващия. Миньоните не може да бъдат наречени народ, защото нямат деца, жени и възрастни. Най-малкото това би трябвало да е повод за размисъл на онези родители, които, зарибени от рекламните трейлъри и атрактивни плакати, бързат да заведат отрочетата си в киносалона, за да се позабавляват със симпатичните на пръв поглед анимирани човечета.

Също така в случая е стряскащ и фактът, че по небрежно-весел начин във филма много ярко са представени няколко смъртни случая. В рамките на час и половина вниманието на зрителите (най-вече на невръстните) е привлечено от преобразяване на миньоните в жена с огромен бюст, който тя показва на случаен минувач, слагане на дамски бански уж на създание, изглеждащо като че е от мъжки пол, мустакат глава на семейството в ярка червена рокля и грим, надсмиване над болен човек и удар в слабините, ярка

демонстрация на изтезание

и игра на бесеница и т.н. Но най-впечатляващото (със знак минус) дори не е това, че главните герои на анимация, уж предназначена за деца, се правят ту на момчета, ту на момичета и съзнателно служат на злото. А фактът, че са представени като позитивни, весели и забавни персонажи, които непременно ще породят у децата стремежа да им подражават.

Жълтите човечета са показани като свръх многопластови образи - миньоните не само служат на лошото, но и правят добро. Внушава се, че през цялото си съществуване помагат на злодеите от всички епохи, но и случайно стават причина за тяхната гибел: изгарят Дракула, застрелват Наполеон и т.н. Бият се, а после мило се забавляват на сватба, смешно ядат сладолед и решават да... откраднат Луната. Подчиняват се на злите господари и демонстрират възторг от коварните им планове. А по-късно със същия възторг превъзнасят намеренията на същите си стопани да спасят света.

Попитайте след всичко това малчуганите, които често сами се замислят върху подобни въпроси: миньоните добри ли са или не,

хубаво ли е да си като тях

или напротив? Надали децата ще могат да дадат еднозначен отговор, а и възрастен трудно ще вземе страна в случая. По този начин в невръстната психика (анимацията е предназначена за аудитория "6+") представите за доброто и злото ще са доста размити. Може да си мил, но да се биеш за банан с онзи, когото познаваш от незапомнени времена, да вземаш онова, което не е твое, и да помагаш на лошите. Как ви се струва?

И още един детайл - миньоните, както се разбра, произлизат от думата, която означава "слуга". И тяхното безпрекословно подчинение на злодеите само потвърждава названието им. Малките човечета са създадени да бъдат роби, носят еднакви работни дрехи, не обмислят заповедите и едва привечер си позволяват да се отдадат на лични занимания, които най-често опират до зли шеги, сбивания и взаимен тормоз. Не е ли това образът на типичния представител на консуматорското общество, който активно ни се налага от съвременната масова култура? Еднакви същества, без собствено мнение и морално-нравствени качества, на които им липсва смисъл в личното съществуване, ако не са обвързани с водещата роля на някой по-висш (злодей), на когото да слугуват. А понятията за чест, съвест или достойнство не присъстват в речника на миньоните.

Не може да се подмине и половата им принадлежност. Ако се съди по имената, главните герои Стюарт, Боб и Кевин явно са момчета. Понякога те дори се влюбват, както например един от тях изпитва нежни чувства към жена във филма "Аз, проклетникът 2". Авторите на анимацията обаче като че ли нарочно заострят вниманието на това, че жълтите човечета, стига само да поискат, могат да бъдат и момичета, и момчета.

В един от кадрите миньон излиза от водата и, забелязвайки, че всички са по бански, а той не е, бърза да се потопи и след това се появява, накипрен със сутиен. В друг момент, получавайки удар в областта на слабините, за миг се вцепенява, а после се смее, като демонстрира, че изобщо не изпитва болка.
Авторите явно дават знак, че миньоните могат да

нагласят половата си принадлежност

според случая, да си изберат кога да са момчета, а кога - момичета. Необходимо е обаче да не забравяме, че основната аудитория на този филм са децата, които са приоритетният таргет на почти всички съвременни анимации, произвеждани зад океана. И именно в съзнанието на невръстните зрители чрез подобни образи се посяват зърната на мисълта не само за толерантността към извращенията, но и за това, че да сменяш пола си е абсолютно нормално.

Не бива с лекота да се подминават и сцените, където ясно личи как миньоните общуват помежду си. Въпреки че главните герои се познават без преувеличение хиляда години, отношенията им не може да бъдат наречени приятелски. Те постоянно спорят, подиграват се един на друг, злорадстват над всяка грешка или несполука на другарчето си. В отделни случаи обединяват усилията си, но само за да извършат нещо гадно. Дори когато трябва да се проявят в работата, не пропускат възможността да изложат най-близките, за да изпъкнат на техния фон. Може да се скарат кой да управлява самолета или да играе на компютъра, а приятелчетата им, като усетят, че конфликтът се разгаря, започват да скандират "файт-файт" (бой-бой) и с удоволствие да наблюдават скандала.

Какво ще научат децата от подобни сцени? Как ще се държат с момчетата и момичетата в градината или в парка? Ще се сетят ли да се грижат или да помагат на другите? Ще се застъпят ли за човек или животно в беда?
Сигурно. Стига да не гледат такива "забавни" филми.

-----------

За съжаление няма как да не отбележим и забележителната прилика на материала във вестник "Дума" с публикацията от 08 юни 2015 г. в сайта whatisgood.ru, озаглавена "Кто такие миньоны, и почему их не стоит показывать детям?". Автор на публикацията в руския сайт е Елизавета Ефремова. Оставяме на вас да откриете 10-те разлики.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

06.10 2015 в 12:43

Много съжалявам "родителите", които оставят телевизията и филмите да "възпитават" отрочетата им. Съжалявам и самите деца. А къде ъсте вие бе, антиминьонисти, да обясните на чедото си, гледащо тази анимацийка, чиито качества не се наемам да обсъждам, че това е само филм? Че това е измислица, че това не е действителност а измислица. Къде сте, а?

06.10 2015 в 11:32

Анимационните и другите филми освен забавление и смях също влияят на ценностната система и изграждане на характера.
Не е случайно що в новите филми се пропагандира култ към злото, насилието, безполови, секс. Първо трябва да се изясни собствеността на всички тези студия и ще се окаже че всичките са ционисти и филмите са психологическо оръжие. Вкъщи не разрешавам децата да гледат такива филми. По-надолу казват а "Ну Погоди", да вълка пуши но е приказван в лоша светлина и винаги лошото губи.

05.10 2015 в 18:05

Разбира се, че филмите и въобще изображенията не влияят на децата и хората!!!!
То тези дето дават няколко десетки милиона за излъчване на 30-секунден клип по време на супербоул са баламурници да знаеш!!!!

05.10 2015 в 12:53

А пък в "Ну погоди" вълкът пуши!

Изобщо докога ще поддържаме този мит, че децата уж "имитират" това, което виждат по филмите. Това просто не е вярно.

04.10 2015 в 19:00

Какво друго може да се очаква от вестник работническо дело. :D

04.10 2015 в 09:35

а в ну погоди колко насилие има

03.10 2015 в 23:44

Не е истина, това какви ли глупости няма да напишат зада изкарат 5 лв. Другият вариян е, да не си я е пила хапчетата. Оправиха цялата държава, сега, да оправим и миньоните.

03.10 2015 в 19:36

Чудесна статия за вътрешната ситуация в БСП, дебилите не виждат ли себеси в тази игра? Само раболепни слуги биха гласували в парламента за Пеевски.

03.10 2015 в 18:41

По тази логика, ние, които сме отраснали с „Том и Джери“, „Пътния бегач“, „Пиф и Еркюл“, „Волтрон“, „Костенурките нинджа“ и още много подобни, вече трябваше да сме се изклали един друг.

Но доколкото забелязвам, аз все още съм жив. Както и всичките ми връстници, които познавам.
Тази Льоначка доста подценява детския разсъдък.

03.10 2015 в 17:52

Интересно ми е, след като имате време да изписвате толкова дълга статия, обсъждайки анимация, защо не чувам мнението ви за сериали и поредици, давани по CN да речем? И на риторичния въпрос в края на статията - А какво ще научат гледайки филмчета, лишени от какъв да е смисъл? Кофтито на медията е, че представя само една от страните на нещо.