Роби от кашона

Последна промяна на 23 март 2015 в 23:10 5112 4

Трябва да ви разкажа историята на Роби преди леконравата пролет да ви отнесе в захаросаните си въздишки. И нека, докато четете нататък, никоя дъвка или тв звездно шоу да не разсеят способността ви да извличате картини от думите…

А първата картина е сива и неясна. В края на тъмен коридор едва доловимо се чува: „Оставила го е тази сутрин, няма и час след раждането. Какво очакваш, още десет такива са й на главата. Ядат от кофите за боклук на хората“.

Това е история за изоставено куче, ще помислите вие, но истината е, че Роби е имал по-лош късмет от кучешкия. Той е едно от стотиците изоставени в институции деца на България.

„…тъмнина се разстилаше над бездната“*

След една безкрайна година в дома за изоставени деца, Роби е върнат в родното си семейство „за реинтеграция“. И тук започва да става все по-тъмно.

Месеци по-късно, случайни граждани съобщават в полицията за дете на видима възраст 1,5-2 години, живеещо в кашон, подхвърлен в калта край улицата. „Реинтеграцията в семейната среда“ изглежда се реализира от алкохолизирания дядо на Роби. В същото време баща му е на сухо и топло в затвора, а утробата, която го е пръкнала, се шляе между кофите за боклук, оставила цяла дузина дечица в нещо, което трудно може да бъде наречено дом. След броени дни окаяната барачка от парчета рекламни винили и кашони ще бъде окончателно срутена от общинските власти. Не е ясно какво се случва нататък с братята и сестрите на Роби…


„И биде светлина“**

Напук на биологията, детето от кашона оцелява. Също като кучетата, то не говори човешка реч, храни се нередовно, с подхвърлени огризки. Подобно на древногръцките философи, не знае кой е, защо е роден и накъде отива. Не се и пита. Всъщност, Роби едва ли осъзнава нещо повече от глада и страха си. Той дори не е безнадежден. Просто защото миниатюрното човече в кашона - цялото кожа и кости, не познава надеждата. Докато не се появява светлинката.

Тя се нарича Тонка. Детската душа на Роби подскача, когато за пръв път се намира в истинска майчина прегръдка. Оттогава той не се отделя от нея. Ужасява се да изгуби и за миг приемния си родител, появил се изневиделица от света зад кашона. Скимти, клати се трескаво, смуче пръстчета и рони сълзи, застрашаващи да удавят в тревога дори и спасителя му – мама Тони.

„Биде вечер, биде утро - ден трети“***

Роби расте. Само половин година след като е изтръгнат от картонената реалност, той познава една друга действителност – светът на майчината обич, игрите и смеха. За броени месеци това дете пробягва хилядолетната история на човешкия род: от нечленоразделната реч към говора. От неумеенето към сложните умения. От тъмната неизбежност към светлата надежда.

Спираме. Поемаме дъх.

Не, това не е една от историите „Можеше да е вашето дете“. Защото просто не може! Историята на Роби е различна. Днес тя звучи така:

„Това можеше да е от онези деца. Децата на Могилино“.


*Битие 1:2
**Битие 1:3
***Битие 1:13


„Роби от кашона“ е една от многото действителни истории, вдъхновени от Kids Care Charity. Повече за дейността на фондацията и това как да се включите в благотворителността й, научете на www.kidscarecharity.co.uk

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.03 2015 в 11:49

Деси Ламбина основава Kids Care Charity в Лондон буквално часове след като гледа филма на BBC за Могилино. Към днешна дата, благодарение дейността на фондацията и със сътрудничеството на структури в България, за година и половина от домове са изведени и успешно настанени в приемни семейства над 25 деца.

24.03 2015 в 11:30

Ми, защо, явно никога не си виждал отблизо такива дегенерати. Защото не може. За такива хора понятието семейство не съществува, раждането е нещо като ходенето в нужника, родителските инстинкти са изчезнали. Такива и да ги затрупаш с милиони, и дворец да им дадеш - пак така ще живеят.
Ако изобщо има шанс за такива деца, той е да ги вземат и махнат завинаги от родителите и средата им, с извинение.
Да си виждал деца на цигански барони в университета? Колата на кой да е такъв гамен струва колкото цялото следване, но той гази с нея който не му харесва, и не може да чете. Всички циганки които са ми искали пари щото имали осем деца, знаят че един презерватив струва 50 стотинки, а един хляб - цял лев, но се влачат бременни, докато хленчат че децата нямало кво да ядат.
И нататък по списъка с безумия.

24.03 2015 в 04:06

@ Петър Влахов
Това е ужасна история, ама не е история за нормални хора. Само извеждането на детето от средата може да го научи поне да не се размножава като хлебарка, да пуска водата в тоалетната и да си мие ръцете. Помощта за семейството е решение, когато хората са нормални.

24.03 2015 в 00:25

Хубаво. Но защо не помогнат на майка му с храна, подслон и лечение, а дават детето на други? Не се ли получава така, че вместо да дадат възможност на истинските родители да си стъпят на краката, им отнемат децата и плащат на други да ги отглеждат.