Топлата въздишка на хляба, сладката нега на детство върху пухкавите печива, усмихнатите сладки от стария тефтер на баба. Танцът на тези аромати се вихри в малката пекарна, стаена като коледен подарък в големия варненски квартал. Нейното име е „Радост“ и няма как да е иначе, ще си кажете - та нали именно това е чувството, което уханието на скрития в шепата комат и закачливите хрупкави бисквити са разбудили.

Голямата радост обаче не е за нас, а за тези, които са станали преди всички, изпълнили са притихналата стаичка със скреж от брашно, замесили са мекото тесто, събудили са пещта и са родили хляба.

Те са седемте младежи, етикирани с умствено изоставане, детска церебрална парализа, дислексия, аутизъм, но за Нарине Банкова са просто „нейните специални деца“.

Защо на мен?

Това е въпросът, който родителите на специални деца първо си задават. Между сълзите, болката, безсилието и обичта. Защо на мен?

Този въпрос задушава и Нарине, когато едно от четирите й деца се ражда с ДЦП. Следват гняв, отхвърляне, отричане. Докато не осъзнава, че е въпрос на личен избор как приема обстоятелствата. И тя прави единственото възможно, въпреки липсата на подкрепа:

„Към обичайните препятствия с отричане от обществото – детската градина, училище, неразбиране от учители, последваха и осем операции, множество терапии, специалисти, разностранни мнения. Преди 20 години във Варна се сблъсках се с липсата, на каквито и да е услуги и подпомагане на деца със СОП. През 1999 г., успях да включа детето си за терапия към „Карин Дом“ – единствената съществуваща към момента социална услуга. Помогнаха ми от 3 до 7-годишната възраст на детето. И после – нищо.“

Така се ражда идеята за родителска организация

През 2004 година, седем майки на деца с увреждания учредяват Фондация "Радост за нашите деца“. Веднага след това създават „Център за социална рехабилитация на деца със СОП – Радост“:

„Започнахме с общинско финансиране, а по-късно с държавно делегирана дейност. Това означава, че ежемесечно предлагаме на 60 деца логопед, психолог, специален педагог, плуване, кинезитерапевт, хипнотерапия, музикотерапия. Към днешна дата над 2000 деца и техните семейства са получили терапии и подкрепа в отглеждането и интегрирането на техните специални деца.

Фондацията управлява центъра за социална рехабилитация и социално предприятие „Пекарна Радост“ за младежи навършили 18-годишна възраст. С нас работят общо 22 специалисти в различните направления на дейности ни, за подпомагане на деца от 3 – 18 години и младежи над 18 години“, разказва Нарине, която е излъчена за председател на организацията през 2012 година.

Тя е категорична, че правилната работа при деца с дефицити започва именно от семейството. Ако там няма разбиране и подкрепа е много трудно да се постигне положително развитие. Затова различните проекти на фондацията обхващат и различни възрастови групи деца и младежи и техните семейства:

„Навременната подкрепа на родителите им дава увереността, че макар и трудно все пак ще успеят да намерят път за развитието на собствените си деца, като развият техните силни страни. Така, стъпка по стъпка, заедно превъзмогваме квалификации и присъди за невъзможност. Когато човек не е сам, е по-лесно“, представя мисията на фондацията Нарине.

Липсата на избор

Пред младежите със специални потребности в България няма много възможности за адаптация и развитие. Дори завършили училище, те не успяват да придобият умения, така че да се адаптират в обществото и да бъдат самостоятелни.

„Когато осъзнаваш, че друг вариант за собственото ти дете няма, си готов да преминеш през всичко. А и децата нямат друг избор. Затова търсиш и намираш алтернатива“, обяснява тайната на инициативността си Нарине.

„Нашите младежи вече могат сами да правят бял и пшеничен хляб, питки, рогчета с различни пълнежи. Колкото и нескромно да звучи – това е осмисля ежедневието им. Учат се на трудови умения, които вече прилагат и у дома“, не крие гордостта си тя.

Доверието към работата си печелят с честност, постоянство и много търпение:

„В годините сме били изправяни пред множество бариери, предизвикателства и неуспехи. Но оцеляваме в името на каузата, която ни обединява“, споделят майките от организацията.

Работа, не подаяния

Ние не искаме подаяния, а работа, категорична е Нарине. Тя вярва, че при подходящо обучение могат да се създадат трудови навици и на подрастващи с дефицити, както и че придобитите умения могат да се превърнат в бъдеща професия. А това е единственият начин за придобиване на самостоятелност и самочувствие:

„Това е формулата за оцеляване на хората, лишени от една или друга способност. И колкото по-бързо обществото се убеди в това, толкова повече възможности ще има за деца, младежи и възрастни с увреждания“, убедени са от фондацията. Те настояват за нов поглед към социалното предприемачество за хората с увреждания, заради належащата нужда от регулация и финансови инструменти за изграждане на специализиран социален модел:

„Не възприемам дейността ни като бизнес с финансова печалба. Не е нормално работата на едно социално предприятие да бъде възприемана като фирма, създадена с цел печалба и пласиране на продукция. Няма място за сравнение“, категорична е Нарине.

Пандемията и страхът от изоставане

Това е най-големият страх по време на локдауна – загубата на постигнатото досега. Спирането на социалните връзки и терапии има изключително тежък ефект върху младежите, а за някои от тях се превръща в истински домашен затвор.

Съвсем реално е изоставането и в дейността на социалното предприятие. Спечелили доверието на редовните си клиенти, усъвършенствали свещенодействието на правене на хляб, развихрили фантазията си върху изкусителните сладкиши, Нарине и младежите трябва да спрат:

„След първия локдаун затворихме и пекарната. Всички поръчки бяха отменени и останахме без никакви средства и без възможност да продължим да даваме работа на тези, които не могат да си намерят такава. Спаси ни един проект на швейцарското правителство за период от 6 месеца. Така си „върнахме“ привилегията да работим.“

Младежите от пекарната не само отново работят, но и участват в „Улицата на готвачите“ с демонстрация на кулинарни умения и успяват да смаят посетителите:

„Нашите момичета и момчета разточиха, навиха, изпекоха и продадоха 300 рогчета със сирене за четири астрономически часа в централната част на Варна пред погледите на стотици. И бяха много горди от постигнатото“, не крие радостта си Нарине.

Нарине вече отдавна не си задава въпроса Защо на мен? Днес тя изпитва единствено... благодарност:

„Благодарна съм на съдбата, че съм майка на дете с дефицити. Тя ме научи на толкова много и ми дава всеки ден обич. Толкова много обич, която и аз давам с радост на другите“.

После прегръща нейните специални деца и влизат в малката пекарна, за да събудят отново пещта. Лицата им греят в усмивки, по-топли от хляба и по-красиви от пъстрите меденки. А любовта им стопява всяка лоша мисъл и прощава всяко неразбиране. Тайната на тази тяхна обич е разкрита отдавна от възхитителния Радичков:

„Ние, хлебарите, сме по-меки хора, с меко тесто работим, сърцата ни са някак по-меки.“

Подкрепата е най-важната работа. Това е в основата и на Програмата за социално предприемачество LET’s GO на Български център за нестопанско право. Част от нея е онлайн платформата за продукти и услуги с кауза DarPazar.bg. Общността на DarPazar е от различни социални предприятия в страната, които дават заетост на хора със специфични умения, както Пекарна Радост, или работят за постигането на различни смислени каузи. DarPazar ще бъдe и на Фестивала на социалното предприемачество – между 15 и 18 юли в Sofia Ring Mall, където всеки ще може да пазарува с Кауза.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.