Според голямата дама на детската психоанализа Франсоаз Долто, да играеш, означава да се научиш да бъдеш. За детето играчките са част от неговия свят в скута на майка му и утеха в нейното отсъствие, в миговете, в които се нуждае от нея.

Едно малко детенце едва издържа до края на програмата в Дневния център за деца с увреждания, който посещава. Когато най-накрая взима подаръка си от Дядо Коледа и го отворя, започва да тича из цялата стая, викайки:

"Наистина е билярд! Наистина е билярд! Ама наистина!"

Това дете и неговата реакция ще останат да топлят душата ми цял живот, разказва Михаела Стойкова, създател на най-мащабната Коледна кампания за сбъдване на детски мечти и основател на сдружение „Операция: Плюшено Мече“.

Билярд, въдица, колело са едни от най-затрогващите детски желания в кампанията. Все подаръци, скрили най-ценния дар за децата – да имат някой до себе си, с когото да играят, да ловят риба, да карат колело. Някой – уютен, топъл и сигурен поне колкото голямо плюшено мече.

Те са деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания или от социално слаби семейства в България и вече 13 години споделят своите мечти, а доброволците с плюшени сърца ги сбъдват.

Идеята

Когато бях студент в Лондон мой близък приятел ме покани да участвам в една Коледна кампания - взимаш една кутия от обувки, пълниш я с играчки и пособия за училище за детенце на определена възраст и пол, и оставяш кутията в един пункт. Организацията взима твоята кутия и я изпраща, заедно с хиляди други, в различни страни от третия свят на деца на другия край на планетата. Инициативата е позната като "Shoe Box Day", ръководена от Организацията "Samaritan's Purse". Доста вълнуващо, нали! Тогава аз напълних две кутии. Никога няма да забравя ентусиазма и искрата, които почувствах! Казах си, че и аз мога да направя нещо такова за българските деца. Прибрах се за Коледа в България, отделих лични вещи, които са запазени, опаковах ги и ги занесох в най-близкия дом до нас, заедно с мой приятел и така се започна, разказва за възникването на идеята Михаела.

13 години по-късно, идеята вече е спечелила 250 отдадени доброволци в цялата страна, над 20 000 българи в България и чужбина, раздадени са близо 70 000 подаръка на над 9 000 деца и младежи.

Впечатляващите резултати са някак съвсем естествени за Михаела, за която доброволчеството е начин на живот. Освен че реализира единствената по рода си кампания в България, Михаела заминава за малко село в Уганда, Източна Африка, където преподава безвъзмездно в местното училище и организира дарителска акция за децата там.

Доброволците

Михаела не пропуска да изрази благодарността и възхитата си към доброволците, които всяка година даряват три месеца от живота си, за да сбъднат детските мечти - работят неуморно преди и след работа, в обедните почивки, посред нощ, през празници и уикенди. Любовта, отдадеността към нуждаещите се, силата на духа и вярата, че всяко дете заслужава да е щастливо и да му бъде показано, че не е само на този свят, че семейството може да има много лица и форми. Това са основните съставки в рецептата за добротворчество, според Михаела:

Всеки един от нашите доброволци е изключителен: имаме доброволци, които са с по няколко деца, които жонглират между работа, семейство и добруване, имаме такива, които канят в дома си всеки дарител, за да изпият по чаша топъл чай с тях и да чуят тяхната история, имаме доброволци, които са били приемни родители или са осиновили деца, имаме доброволци, които работят като социални работници. Няма по-голямо богатство от това да водиш такава битка рамо до рамо с такива доблестни хора! Чест е да споделям този път с тях!

Доверието

Михаела е убедена, че причината за разрастването на идеята в такъв мащаб е стопроцентовата прозрачност, граденото с години доверие, както и възможностите на социалните мрежи.

Facebook дава крила на заразните идеи, които носят промяна и са стъпили на основата на честност и безкористност. А в днешно време, душите на хората са жадни за добри дела и неспирно търсят възможности да са част от такива.

В нашата работа се корени твърдият принцип на честност и прозрачност. Ще продължим да правим това, което правим с много любов и отдаденост. Ние сме вероятно единствената неправителствена организация в България, която качва на сайта си отчети на дарения, постъпили всеки месец, както и тяхното разходване, споделя рецептата за успеха на проекта си Михаела.

Доверието е и в основата на историята на едно семейство от Враца, за което любимото занимание е да карат колело заедно. Когато виждат в платформата желанието на едно детенце да има колело, веднага решават, че този подарък ще е от тях. Но не спират до там. Запознават се с детето, започват да излизат и заедно да карат колело във всеки възможен момент през годината. На една от тези разходки, то споделя, че мечтае един ден да постъпи във Френския чуждестранен легион. Семейството поема уроците по френски и няколко години по-късно порасналото дете вече е сбъднало мечтата си.

Талантите

Едно от местата, на които съм плакала от радост е в Бата, където младежи с увреждания всяка година подготвят специална празнична програма, посрещат ни със сладки и питка, изнасят цял шоу спектакъл. В тази мизерия и на такова място да видиш радост, талант и добрина, преплетени в едно, съществуващи напук на всичко!, не крие вълнението си Михаела.

Вероятно тези силни преживявания са в основата и на образователния проект на сдружението - "Скритите таланти на България". Менторската програма всяка година избира талантливи младежи в неравностойно положение от цялата страна, на които предоставя индивидуален план за работа, частни уроци, работа с персонален, обучен ментор, необходимите материали и екипировка, стипендии, достъп до лагери, обучения, семинари и състезания и шанс да реализират своя потенциал

В рамките на три години са дарени над 3 000 часа частни уроци и 1 500 часа менторство, работено е с общо 27 деца, има вече 6 горди студенти, две реализирани самостоятелни изложби, много спечелени конкурси, медали и стипендии.

Тази година работим с 12 деца, от които 3-ма кандидат-студенти, разказва Михаела и споделя:

Вдъхновява ме споменът от развълнуваното лице на Дани по време на първата й самостоятелна изложба и думите на Галин: "Благодаря ти, че ме натиска до края! Ти си моят герой!". Вдъхновява ме телефонното обаждане на Поли, която викаше от вълнение, че е приета да учи Ветеринарна медицина. Вдъхновява ме радостта и гордостта в очите на Мони, която спечели първата си стипендия с много силно есе. Вдъхновява ме мисълта, че моето съществуване не е напразно - че ако в този ден съм помогнала на един човек да направи крачка към мечтата си, е бил добър ден. Вдъхновява ме да работя с толкова невероятни хора, които са готови и ризата от гърба си да свалят, само и само още едно дете да е добре! Вдъхновява ме това, че всеки ден се запознавам с все повече добри хора, които копнеят за един по-добър свят!

Подаръците

Преди няколко години, когато качвах списъци с желания в Платформата ни за даряване /една от любимите ми части от Коледната кампания/ и се натъкнах на желанието "въдица", веднага изплува образът на едно малко детенце, което върви към езерцето на село и отива да лови риба. Тогава в мен се затвърди реалността: ние не даряваме просто някакъв предмет, ние даваме часове, дни, може би години радост на тези прекрасни деца, подаряваме им мигове, които никога няма да забравят, понякога дори ценни умения за цял живот. Можеш да дадеш риба на човека или да го научиш да я лови сам.

Сигурна съм, че семейството е най-големият подарък, за който децата копнеят. Слава на Бога има места със страхотни директори и социални работници, които са създали свое малко семейство. Много често тези деца са много по-обичани и имат много по-хубаво семейство в дома, където се намират, отколкото ако бяха останали в биологичното си семейство, категорична е Михаела.

Тя е убедена, че кампанията ще се реализира и тази година, въпреки пандемията:

Ще успеем с много надежда и много екшън. Смея да твърдя, че нашите доброволци са ветерани. Дори новодошлите, толкова обичат това, което правим, че се внедряват за дни. Нищо не може да ни спре, защото сме заедно и знаем, защо правим всичко това! Ще ни липсват личните посещения и раздаване на подаръците на децата лично от нас и дарителите, но имаме доверие на директорите и социалните работници, че ще се справят перфектно и без нас.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.