Наркотиците, магазинът на надеждата и пътят нагоре

Последна промяна на 26 юни 2019 в 10:01 6071 0

Мила Генова – победител в конкурс за плакат на тема: „Младите срещу дрогата"

В прегръдките на София, сгушен в периферията на емблематичния Женски пазар, и почти недокоснат от плисналия се наоколо шум, се е настанил магазинът на надеждата. Съвсем като по Джани Родари. В него се редуват различни светове, стилове, светлини и осезания. Уютът на бабината къща, изтънчеността на кралски дом, бохемството на първата квартира или достолепието на отлежал шедьовър – старите мебели са притихнали в съгласие и без претенции за превъзходство. Събирани от къде ли не, с реставрирани сърца и възвърнат блясък, те са в пълна готовност за новия си живот.

Сред тях е и той – Цветан. Човекът, който вече живее своя нов живот и дарява надежда на останалите. След мрака, дъното, самотата и ледения дъх на хероиновата смърт.

Никой не си представя, че един ден ще бъде в затвора или в комуна

Бил тийнейджър, когато настъпили промените в България, а с тях и лесният достъп до всякакви вещества. Тогава той и всичките му приятели пушили трева. Когато излязъл от казармата, те вече били на хероин.

Започва се от любопитство, изглежда ти нещо съвсем безобидно, което няма начин да доминира над живота ти. Пробваш на майтап и в следващия миг, без да се усетиш, вече си долу.

Бях на 23 и бях зависим. Когато един наркоман има всичко, което поиска, живее като на хотел при родителите си, на него му е добре. Той не вижда никакъв мотив да се променя ситуацията. Това е и грешката на много родители, които не успяват да прекъснат този порочен кръг. Слава Богу, майка ми ме изгони от вкъщи. Каза ми: „Сине, ако си решил да умираш, събирай си багажа и се изнасяй!“ Това беше моят катарзисен момент, в който реших да предприема нещо.

Стряскаш се, когато осъзнаеш, че за да бъдеш като останалите трябва нещо да вземеш

Най-плашещото е, че на някои хора този начин на живот толкова започва да им харесва, че те не искат да се откажат от него. Това в крайна сметка е човешкият егоцентризъм – да угодя на плътта си, на мен да ми е хубаво. Изключвам се, комплексите ми изчезват, чувствам се по-велик, получавам изцяло нова идентичност. Началото на излизането от проблема е осъзнаването, че не можеш сам да си помогнеш. Това е най – трудното, защото трябва да надскочиш егото и гордостта си. От този етап насетне, нещата започват да вървят към добро, защото си разбрал колко дълбоко си затънал и от колко много помощ имаш нужда.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда

През 2000 г. постъпва в комуната в Хърватия и остава за цели 17 години. Там среща и съпругата си, а след това заедно се връщат в България. Всичко започва в бившия краварник край село Войнеговци. Няколко момчета и момичета го ремонтират и пригаждат в място за живеене. След това регистрират Сдружение „Рето- Надежда” през 2000г. в Софийски градски съд с фд №12297/2000г., като сдружение с нестопанска цел, чийто основен предмет на дейност е: подпомагане физическата и социална интеграция, чрез оказване на безвъзмездна морална, културна, материална и духовна помощ на лица, намиращи се неравностойно социално положение, предимно токсикомани и наркомани, според индивидуалната нужда на лицето.
Всички членове в Сдружението са доброволци и/или бивши наркозависими.

Постъпването в Рето във всички случаи е безплатно и доброволно.

Във Войнеговци в момента са около 30 човека, разделени на момичета и момчета. Има и 5 семейства, които живеят в отделни къщи, но участват във всичко.

Самофинансираме се, работим, имаме магазини и сервиз. Опитваме се сами да си плащаме сметките и да поемаме разходите си, за да може човек, който има нужда от помощ, да дойде абсолютно безплатно да я получи и да има място, на което да пребивава. В началото срещахме предразсъдъци. Много е тежко да чуеш „мръсни наркомани“, „трябва да ги избият всичките“ и пр. Но вече познават дейността ни, остават с добро впечатление и разчитат на нас. А ние много се стараем и даваме най – доброто от себе си, да не ги разочароваме. Имаме доста работа, за радост!

Пътят нагоре

Най – често задаваният въпрос е „Колко време е нужно, за да си стъпиш отново на краката?“, но точен отговор няма. Няма определен период от време, в който някой е успял и ти можеш да му обещаеш, че никога повече няма да се повтори. Всеки случай е индивидуален и специфичен. Единственото сигурно е, че решиш ли се да поемеш по пътя обратно нагоре – трябва да се въоръжиш с много търпение.

Много често питам момчетата, които идват при нас – знаеш ли какво те е накарало да вземеш? Изчезнало ли е това нещо от живота ти и третираш ли корена на проблема, или промяната е само козметична. Можеш да отидеш някъде за 3 години, да придобиеш навици, да укрепнеш физически. Но това не ти гарантира, че връщайки се в средата сам, ще кажеш „Не!“, защото ти няма с какво да кажеш не, ако не е настъпила една промяна отвътре.

Най-лошото на днешно време са синтетичните наркотици, които влияят много зле на психиката. Метадонът и хероинът винаги са били от основните наркотици, които се взимат, но в последно време зачестява употребата на синтетика от младежите. Тогава случаите са тежки, защото много често те са силно увредени ментално и колкото и усилия да полагаме няма как да помогнем. При нас помощта не е свързана с медикаменти, а с комуникация. Ако човекът отсреща не те разбира няма как да му помогнеш.

Другият сериозен проблем, който винаги се подценява е алкохолът. Аз не правя разлика между алкохолик и наркоман. Състоянието, щетите, разбитите семейства, хората на улицата – всичко е еднакво. Единствената разлика е, че той е легализиран.

Някои посягат от любопитство, други - при сериозен проблем, трети - от мързел и разглезеност. Но няма правило. Няма човек, който да е застрахован, че това никога няма да го сполети

С или без легализация, наркотиците са достъпни. Не е въпросът в това дали марихуаната предизвиква зависимост, а в това, че опиташ ли веднъж марихуана, ти си готов да опиташ всичко след това. Тя отключва вратата за всички останали опиати в живота ти. И ти не знаеш кога и какво ще пробваш, какво ще ти хареса, навлизаш в една непредвидима и опасна игра.
Опитът ми от България и преди това от Хърватия сочи, че метадоновата терапия не може да е дългосрочно решение. Въпросът, който трябва да се постави е – заместителят на наркотика, решава ли корена на проблема? Зависимостта към метадона е изключително силна. Самият страх от кризата пречи да се потърси алтернатива, която да те направи истински свободен. Тези хора продължават начина си на живот, само сменят патериците. Моята концепция за свободата е съвсем различна.

Ако не можеш сам – потърси вярата

Ние не сме църква или секта. Просто вярваме. Вярваме в християнските ценности и се уповаваме на вярата си, за да се справим. Обръщаме се към Библията, заради уникалността на нейното послание. Човек в най-хубавото си състояние, когато беше в Рая, взе решение да обърне гръб на Бога и да послуша дявола. Не е ли аналогичен и животът на зависимия?
Хората се опитват сами да променят критериите за добро и зло, да си изковат своя истина. Но когато човек се вземе за Бог, и започне еднолично да определя какво е добро или зло, се ражда например Хитлер.

Това, че някой е наркоман, не означава, че той е по-лош от другия. Всички ние страдаме от една и съща болест, която се проявява по различен начин. Проблемът е, че човек не може сам да си слага границите и трябва да потърси коректив. Моите граници съм ги намерил в Бога. Но всеки човек е отделна история. Някои, като мен, се осланят на Бог, други – и без да приемат християнските ценности, никога повече не се връщат към наркотиците.

Щастлив съм за всеки човек, който се е променил

Това, което се е случило с нас искаме да се стане реалност и в другите животи. Помагаме на зависимите, семействата и близките им с всичко възможно. Понякога се сблъскваме със съмнения и недоверие, но ние знаем, че човек веднъж изгубил доверие, много трудно го възвръща.

Най-удобно е някой друг да ти е виновен. И майка ми все казваше: "Ти беше много добро момче, но като почна да излизаш с онези...“ Това всъщност не е истина. Родителите са се опитали да ни дадат най-доброто, според тяхното разбиране. Не ги обвиняваме в нито един момент. Никой не иска детето му да стане алкохолик и наркоман. Те са дали най-доброто, което са познавали, но ако не са познавали най-доброто, няма как да го дадат. Унищожаването на вярата у хората е това, от което ние страдаме и днес.

Бъдещето

Децата ми израстват край нас. Никога няма да скрия от тях какво се е случило с мен. Ще живея така, че да бъда техен пример, но да се осланям изцяло на човешкия фактор е много несигурен залог. За бъдещето се осланям на Бог.

Отговорност на родителите е да възпитават в ценности, да учат как се отсява истината. Не може един родител да обвинява училището и учителите за проблемите на детето си. Ако иска да възпита ценности, той самият трябва да ги прилага. Децата виждат лицемерието. Те трябва да виждат, че ти живееш така, както и вярваш. Искам децата ми да видят, че вярата не е просто религия или традиция, че вярата наистина помага, стига да не е празно суеверие.

Ако не говоря за вярата си, значи не съм искрен, а аз вярвам, че нищо в живота ми не е случайно. Всичко има някакъв смисъл. Моля се единствено да продължавам да имам Бог в сърцето си и да осъзнавам къде ми е мястото. Да знам, че светът не се върти около мен, че има нещо много по-глобално от малкия ми живот. Само за това се моля. Останалото го имам.

Ако вие имате стари мебели или непотребни предмети, потърсете магазините на Рето-Надежда. Дайте шанс за нов живот и на вещите, и на хората. Не се съмнявайте, че ще бъде оценен. Там най-добре знаят, че щастието не може да съществува без благодарността. Можете да ги намерите тук.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !