Ярослав е първото украинско бебе, което се ражда в България след началото на войната.

Майка му Марина е от Харков. Още в първите дни на войната руските войски бомбардират родилния дом там. Много родилки загиват.

В деветия месец от бремеността си Марина тръгва към България. Ражда Ярослав часове след като пресича границата.

С нея е и по-големия й син - Тимур. Бащата остава да воюва в Украйна. В деня, в който си говорим с Марина, той още не е виждал Марина. Тя трябва да отгледа двете си деца сама. В непознатата държава разчита само на добреоволците.

Кои са доброволците? Кои са хилядите българи, които донасят храни, дрехи, памперси, детски колички за майките на Украйна?

Чуйте как самите украинки разказват за тях във филма на Искра Ангелова. За бабата, която идва да дари 20 лева от пенсията си, а те я убеждават, че не тряба, защото знаят колко важни са тези пари за възрастен човек. Но тя въпреки това дарява парите си, защото на тях им трябват още повече.

Чуйте историите на украинките, които разказват как са бягали от разрушените си домове. И още в първите дни, в които са дошли в България, са отишли в добровволческите центрове, за да помогнат на другите украинки, които тепърва идват.

И вижте тяхната благодарност към българите.

Това, което видях в последните месеци, не бях виждала 46 години, откакто живея в България, разказва Олена Коцева, председател на Сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна". Толкова доброта. Толкова искреност. Това е истинският българин.

И не е срамно да се показва. Това трябва да се пусне на свобода като бял гълъб.