In memoriam: Велко Кънев отиде в по-добрия свят

Един от най-известните и обичани родни актьори Велко Кънев отиде в по-добрия свят. Доста време той се бори на живот и смърт с рака на гърлото. За чест на гилдията, която го подкрепи морално и финансово, той успя да се оперира в Германия. И да се възстанови дотолкова, че да заснеме филма „Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов. Но не успя да доведе докрай битката. С Велко Кънев дълго време не можеше да се общува. Жестоката болест не му позволяваше да говори. Актьорът, който извисяваше мощен глас на сцената на Народния театър, а зрителите занемяваха като чуеха поп Кръстьо във „Великденско вино”, сега вече е сред своите приятели и колеги в другото измерение. При Апостол Карамитев, който е неговият идол и учител например. Големият актьор може би затова е голям, защото винаги изразява своята гражданска позиция. На това го е научил неговият идол в професията – Апостол Карамитев. Разбира се, тогава времената са други и никой от неговите възпитаници не му задава въпроси от чистия комерс. Налага се да учат това по-късно и в движение. Докрай професионалистът в него си казваше своята дума – и сякаш всичко в него крещеше: Жив съм! Нали играя…Все пак бе само на 63… Междувременно се връщаше на театралната сцена, където се радваше на уважението и любовта на многобройните си почитатели. Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. в Елхово. Като ученик се пробва на театралната читалищна сцена и решава да стане актьор, макар че не успява да влезе от първия път в театралната академия. Приет във Великотърновския университет, но се намесва Апостол Карамитев и го взема в своя, станал по-късно легендарен, актьорски клас. Завършва ВИТИЗ през 1973 г. Разпределен е в Народния театър, но избира да играе в театъра в Сливен, където прекарва три години. Следват още три години в Сатиричния. Докато най-накрая през 1979 г. става част от трупата на Народния театър. И където прави десетки запомнящи се роли. Срeд най-високо оценените му роли са превъплъщенията му във "Великденско вино" на Константин Илиев и "Опит за летене" на Радичков. Естествено, не театърът, а киното прави Кънев истинска звезда в България. Няма българин, който да не е гледал "Оркестър без име". Велко Кънев е невероятен и в “Да обичаш на инат”, "Матриархат", "Мъжки времена", "Бон шанс, инспекторе!", "13-та годеница на принца", "Маневри на петия етаж". До края на дните му Велко се радваше на най-хубавото, което е създал – семейството си. В тежки мигове всеки човек отчита кого и какво има до себе си. Равносметката за Велко за следната: съпругата му Дора е най-близкият му човек. Колегите му знаят, че за нея е женен цял живот  защото тя е ученическата му любов. Двамата са отгледали и възпитали две прекрасни дъщери. Едната живее в Париж, а другата е прехвърлила океана и е в Канада. В страната на кленовия лист е родена и внучката София, която е вече на 9 години. Това ще бъде тъжна Коледа за цялото семейство. Защото обикновено те прекарват празниците заедно, въпреки че са в трите посоки на света и рядко имат възможността да се събират всички заедно. Много малко родни актьори се обединяват около идея за нещо общо. Велко Кънев има редкия шанс да бъде обграден от приятели и съмишленици. Които му помагаха докрай. Ако нещо го е направило обаче особено популярен, това е тв екран. Милиони зрители знаеха наизуст реплики от предаването “НЛО”. Велко Кънев изпълняваше и много песни – хумористични, злободневни. И беше обединител на такива чепати характери като Павел Попандов, Георги Мамалев, Антон Радичев, Чочо Попйорданов и разбира се, душата на компанията. Велко Кънев умееше да синтезираха живота на постсоциалистическото ни общество - гротескно, интелигентно, иронично, критично и доста тъжно. И това се запомни. Велко Кънев не се ограничи само с актьорската игра. Работил е с толкова много и толкова добри режисьори, че през годините „краде” от тях с пълни шепи. И вместо на сцената, започва да дирижира колегите си  Спомняме си една чудесна негова постановка, която дълги години се въртя на сцената на Народния и на бургаския театър. Думата ми е за „Дядо Коледа е боклук”. Наистина голямото натоварване си дава своето отражение. Актьорът обаче имаше едно хоби, което е всеизвестен релакс – риболовът! Ех, колко риба е уловил на думи и дела! Особено като седне с приятели, пред които трябва да се изфука. Пред кого ли ще се фука сега? Люси Крумова

Следете новините ни в GoogleNews