Георги Радев - за реформите и превръщането на учителя в чиновник

„Младите хора искат с един клик да стигнат до отговора. А аз очаквам от тях изречение не от една дума, а с подлог, сказуемо и обстоятелствено пояснение”, казва преподавателят по философия и история

Пепа Витанова 17 октомври 2016 в 13:11 18863 0

Георги Радев

От стр. 1

Възпитаниците му споделят, че очакват с нетърпение часовете му, защото преподава „адски увлекателно”. „Дори не всичко да разбираш, ти е страшно интересно”. Обучава ги на принципа на беседата и интерактивния подход. Самите ученици задават темите и посоката в търсене на отговорите. В навечерието на 2008 г. например, в часовете по история изготвили календар с паметни дати и имена на национални герои. Юношите най-много харесват в него това, че ги уважава. Всеки нов випуск Радев посреща с думите, че ги вижда като вече големи, пораснали хора и така и ще се отнася към тях. Че иска от тях да мислят и да изказват мнение. Учи ги, че философията е спасение от затъпяващото зубрене – тя е единствената област на човешкото знание, където няма правилни и неправилни теории, а има възможности за размисъл. Един от учебниците, на които Радев е съавтор, е със заглавие „36 текста и идеи за часовете по философия”. Писан е по програма за развитие на способността за критично мислене чрез четене и писане и е приложим към всяка област на познанието.

Пожеланията на учениците към учителя им

Питам го как са се променили децата през тези 29 години преподавателска практика. „И аз се променям с годините – усмихва се. – Остарявам и затова, може би, новите поколения ми се струват малко по-незрели. И по-нетърпеливи.” Свързва го с технологиите. „Младите хора говорят предимно с по една дума, искат с един клик да стигнат до отговора. Казвам им понякога, че очаквам от тях изречение с подлог, сказуемо и обстоятелствено пояснение.”

Според Радев, по-скоро има промяна в родителите. Много съвременни родители са изцяло абдикирали от възпитанието на децата си и смятат, че това е отговорност изцяло на училището. Но обръща внимание и на нещо много обнадеждаващо: „Забелязвам у децата една пресита от пошлостта, която ги заобикаля. Вече има индикации, че предстои пренасищане и от социалните мрежи. Нищо не може да замени истинското общуване, вярвам в прогнозите, че технологиите ще се развиват в бъдеще главно като средство за информация.”

Радев не смята за проблем изобилието от учебници и помагала, които се издават у нас през последните години. „Проблемът е, че понякога издаването им се бави и късно достигат до учителите. Иначе е хубаво да има избор.” За заплатите на учителите не иска да говори. „Приятелите ми се учудват, че съм избрал да работя за толкова малко пари. Но работата ми доставя удоволствие, възнаграждението за нея оставям без коментар.” Убеден е, че не толкова заплатата, колкото бумащината е това, което отчайва и младите му колеги. „Месомелачката на попълването на справки, планове, отчети и пр. е голяма и те се отчайват. Методическото обучение във ВУЗ не ги подготвя за това и те не издържат.”

Радев със свои ученици

Учениците за него:

Анжелика Динкова – от випуск 1994 г. на 95 СОУ, в момента преподавател по философия УАСГ:

Невероятен човек и преподавател. Беше на по-малко от 30 години, когато пое нашия клас. Въпреки неголемия си опит, успя да ни респектира. Отнасяше се много сериозно към работата си. Преподаваше различно от останалите учители. Самата специфика на предмета предполагаше интерактивност и ни превръщаше от пасивни слушатели в мислители и участници в дискусии. Успя да ни запали по философията, трима души от нашия випуск кандидатстваха за специалността философия. Аз бях една от тях. След години заедно работихме по проект за методика, която поддържа тезата, че ученикът не е реципиент, а може сам да изведе пътя към знанието.

Меги Накова – от випуск 2016 г., в момента студентка по право първи курс в СУ „Св. Климент Охридски”:

Изключителен човек. Нашият клас си го избра и поиска за класен ръководител. Спечели ни от първия час. Винаги сме го усещали като опора - че е учител, който пази гърба ми и вярва в нас. Помогна ни много за кандидатстването в университетите. Не позволяваше да се обезверим. Ненатрапчиво ни съветваше и окуражаваше с прекрасното си чувство за хумор.

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
X

Подкастът на OFFNews