Говоря си с Мария по разни теми и в един момент тя казва:
– Знаеш ли, ще е страхотно, ако можем да кажем на момичетата по какво се познава кога един мъж ще стане добър съпруг. Ще напишеш ли?
Изобщо не се замислих, разсмях се и казах:
- Да, ще напиша, но темата ще бъде - "Що е то "добър съпруг" и имa ли той почва у нас.”
И така заживях с мисълта за “добрия съпруг”. Цяла седмица разпитвах приятели – мъже и жени какво за тях е добър съпруг и като цяло мога да обобщя две позиции. Жените влизат с охота в темата и рисуват с думи рицари и принцове, а мъжете ме гледат намръщено и ми казват - остави ме с тези глупости, не ми се говори. Е, имах и един отговор от мъж – “що не ми направиш една снимка и не ме сложиш в темата, да видят как изглежда добрият съпруг”. Не им се сърдя на мъжете, да се опитваме да ги сложим в рамка, в клише, да ги унифицираме, изобщо не е приятно. Добър съпруг – висок 1,90, тегло 90 кг, тяло на Аполон, умен като Айнщайн, да бъде като Джеймс Бонд, за да ни пази от света, но в същото време да бъде романтичен, забавен, чаровен и за предпочитане богат. Хайде сега, ходи да гониш тези цели, защото иначе никой няма да те избере за съпруг. Как ли се чувстват мъжете? Да вземем ние да се сложим в този въпрос, в тази рамка, няма да ни е никак лесно – Как да те познаят, че ще си добра съпруга. Но сега темата е друга все пак, говорим за мъжете, които да станат в живота ни с главно М.
Мислейки по темата, се зачудих как аз си представям добрия съпруг, какви качества е важно да притежава Той лично за мен и намерих в себе си следните отговори:
Да може да готви – за мен приготвянето на храна е грижа за себе си, но и отношение към другия, желание да направиш нещо за човека до теб, да го помислиш, да го осъществиш и да му се насладите заедно. А още повече, когато приготвянето на храната е заедно с любимия човек. Това създава едно споделено и уютно пространство между двама души. Любимо ми е да се събудя в неделя сутрин и в къщи да ухае на пържени филийки или на палачинки. Е разбира се, не очаквам петстепенно меню от половинката си, макар че защо не :). Но дори и пържени яйца вършат работа, когато са приготвени с желание и отношение.
Да може да ме разсмее - да ни е весело и леко и да гледаме на живота с усмивка. Да, има хиляди трудни моменти, но как ще се отнесем към тях, с какви очи ще ги видим, това е изкуството на живеенето.
Да ме подкрепя и да усещам тази подкрепа от него – това не означава да ми казва “да, скъпа, права си, да скъпа, така е”. Подкрепата означава и критика, но критика с топлота и разбиране. Да знам, че когато съм получила тежък удар от ежедневието или от живота, имам рамо, на което да се облегна и човек, който да ми каже – спокойно, всичко ще бъде наред, аз съм до теб. Да ме подкрепя за нещата, които за мен са важни.
Да бъда забелязвана – да виждам искрата в очите му, когато ме гледа, да чуя “красива си днес” или “изглеждаш уморена, какво да направя за теб”. Ей такива дребни неща, които за всеки са различни, но това е вниманието в другия, безмълвното – важен си ми и за това гледам в теб.
Да бъда приета, такава каквато съм – не съм 24 часа, 365 дни в годината в най-добрата си физическа форма или в най-доброто си настроение. Но знам, че това съм аз и не искам да се опитвам да бъда друга, когато той е около мен, за да вижда само добрите ми страни и да си каже – Ау, какво съкровище намерих, перфектна във всяко едно отношение. Не, аз съм човешко същество, в мен има всички цветове и аз не се страхувам да ги показвам.
Да се чувствам добре в ръцете му – интимността, прегръдките, секса, това са много важни сигнали, дали сме един за друг. Ако се налага да правя неща, които на мен не ми харесват или не се чувствам добре от тях, то тогава това не е моят човек. Ако пък тази интимност липсва, е добре да погледна какво ми говори това, къде е причината. Сексуалните ни взаимоотношения отразяват какви сме ние и каква е нашата връзка.
За съжаление жените често попадаме в капани в търсенето на мъжа, който да стане наш спътник в живота. Защо влизаме в тях е индивидуално и не може да го сложим в класификация, но ето някои от причините да попадаме в тези капани:
- високите ни изисквания, нереална представа за това какви качества искаме да притежава този човек;
- не сме наясно със себе си, какво точно търсим и какво сме готови да дадем;
- взаимоотношенията, които сме имали с родителите си, особено с родителя от срещуположния пол, защото той има съществена роля за изборите, които правим;
- модела, който сме видели от семейството ни, отношенията, които са били между мама и тате;
- желанието ни да се грижим за другите, но не и за себе си. Тогава може да се получи една връзка, в която ставаме майки на половинките си, а не равностойни партньори;
- опита да променяме половинката си – мислим, че ние ще сме тази, заради която той ще остави зависимостта си (алкохол, дрога, хазарт). Никой не се променя заради друг освен заради себе си;
- страх от обвързване и загуба на свободата;
- недоверие към другите, вследствие на травма преживяна в миналото ни.
Връщайки се към темата как да познаем един мъж дали ще бъде добър съпруг, може би най-основното нещо е да се познаваме, да сме свързани добре с нас самите и тогава със сигурност ще усетим дали това е Мъжът за нас или не. Защото за всяка от нас са важни различни неща, всяка от нас има собствени представи какъв да бъде живота й и с кого иска да го сподели. Всяка от нас инстинктивно знае кой е Той, ако се заслуша в сърцето си, ако види сигналите на тялото си и помисли върху връзката си. Може да си зададете някои от въпросите - Каква е моята връзка? Как се чувствам аз в нея? Кои качества са важни за мен? Колко от тях притежава човека до мен? Искам ли да се събудя до него след 20 години? Развива ли ме тази връзка, дава ли ми криле? Какви са нашите интимни взаимоотношения? Какво усещам, когато го виждам? Какво казва сърцето ми?
Не забравяйте, че ние сме партньори във връзките си и като такива сме равнопоставени, отговорността за връзката е и на двамата, не е само наша или само негова.
Не можах да ви дам десет правила как да познаете, че от мъжа до вас ще стане добър съпруг, но и не смятам, че готовите формули могат да ни свършат работата, която единствено ние можем да свършим за себе си.
Цветелина Чобанова е дипломиран психолог и практикуващ психотерапевт. Може да звучи невероятно, но преди да открие, че психологията е истинската й любов, е завършила инженерна специалност и има блестяща ръководна кариера в голяма фирма. Освен всичко това Цветелина е редовен автор на сайта "Мама Нинджа" и консултант по теми, свързани с психологията, отношенията в семейството, самочувствието и успешната реализация на жената. В личен план може да се похвали с една страхотна, щура дъщеря, която е най-добрият й учител, куче, две котки и чудесен мъж до себе си.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
Демерджиев: Прокуратурата става много чувствителна, ако й поискат отчетност
Започват преговорите за правителство между ГЕРБ и ДБ
Криско: Нашето второ дете е със Синдром на Даун
Криско: Нашето второ дете е със Синдром на Даун
Започват преговорите за правителство между ГЕРБ и ДБ