Владимир Ангелов - българският актьор, участвал в звездна продукция на Джордж Клуни

Владимир Ангелов е завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Дълги години се занимава с театър. Сред постановките, в които играе, са „Дисни трилър“, „Годежът“, „Соларис“, „Книга на царете“ и други. Подвизава се с името Vladimir Angelove. Казва, че е игра на думи. По фамилия е Димитров, а Ангелов е бащиното му име. Но щом казвал Владимир Димитров, винаги го асоциирали с известния художник Владимир Димитров – Майстора, а и в НАТФИЗ имало още един актьор със същите име и фамилия. В последните осем години Ангелов се връща към актьорското поприще. Участва в български сериали и други проекти, а след това се реализира и в чужбина. Най-важни за него са ролите в „Четвърта власт“, „Лъжите в нас“, „Войната на буквите“. А напоследък отново се заговори за него покрай участието му в сериала „The Agency“, продуциран от Джордж Клуни и с Майкъл Фасбендър, Ричард Гиър, Джефри Райт и още популярни имена като главни актьори. Сериалът, съчетаващ в себе си екшън и любовна нишка, е римейк на друг френски филм – „Le Bureau Des Legendes“. Ролята на Ангелов е второстепенна, но важна за сюжетната линия. От Декември миналата година филмът е достъпен и за българските зрители.

Коя беше първата Ви роля за продукция извън България?

Беше в проект на мой приятел и режисьор ирландец, Джон Мор. Той ме покани да му помогна в организацията и продуцирането на целия филм. Беше написал един много хубав сценарий за дългометражен филм. За съжаление, нямаше средства за него и така той реши да направи опит за късометражен филм и създаде промо видео, с което да се търсят средства. Ние успяхме да използваме почти една трета от сценария и се получи самостоятелен късометражен филм, който се казва „Любов“ (Love). В момента тече по фестивали. След това със същия режисьор участвах в пилотен епизод на сериал, който той направи, „Съквартиранти“ (Tenants). Заснехме първата серия с идеята да съберем средства и наскоро той ми каза, че е успял да ги събере и за продължението, така че ми предстои да се снимам в него през месец май.

Как протичаха снимачните дни на сериала „The Agency“?

Всички сцени, които аз имах, се организираха по различно време. Някои бяха дневни, други - нощни… Интересното беше, че като български актьор, свикнал да препуска поради липса на бюджет, когато у нас за малко време трябва да се заснемат много неща, там бе впечатляващо, че сцената ми с Майкъл Фасбендър бе с екранно време две минути и половина, а за нея бе отделен цял снимачен ден. Това е нещо, което много ме впечатли. И ако в сцената бяхме аз и той в кадър, зад камерата бяха около двеста човека екип. Можете да си направите изводите! Когато има добро финансиране, човек може да си позволи и този лукс.

А как прекарвахте времето си извън снимките?

Всички сцени, в които участвах, се снимаха в Естония. Иначе според сценария действието се развива в Беларус. Заминах за Естония и бях на разположение на екипа две седмици. Не снимах през цялото време. Снимах в първия ден след пристигането си и и в последните два дни преди заминаването. Имах дупка от десет дни, в която разгледах Талин, столицата на Естония и се запознах с моите колеги, които също участваха. Дебнехме се кой кога снима и когато част от тях са свободни, си организирахме групички и се разхождахме заедно. Освен за подготовката си за ролята, използвах времето си и за развлечения.

Успяхте ли да изгледате епизодите, в които участвате?

Изгледах целият сериал. Честно да си призная, не си падам много по сериали. Обичам цялата случка и вълнението около гледането на един филм да е час и половина. Не мога да го нося в себе си с месеци, докато излезе всеки следващ епизод. Изгледах този сериал с доста голям интерес, защото наистина е много добре направен. Колегите играят прекрасно!

Успяхте ли да се срещнете с Джордж Клуни?

Не. Не съм го виждал, както не успях да видя и много от другите актьори, изпълняващи главни роли. Това е така, защото в сериала те са в Лондон и там се снимаха. Видях се единствено с Майкъл Фасбендър, с когото имахме обща сцена и бе дошъл в Естония. Бях го гледал и преди. Един от филмите, в които съм го запомнил, беше „Срам“ (Shane). Това е негов много силен филм, където ме бе впечатлил с присъствието си. След това съм гледал и други с негово участие.

Снимка: личен архив

Имате ли любими актьори, режисьори и жанрове от съвременното кино?

Не следя толкова съвременното кино. Харесвам фантастика и фентъзи филми от типа „Властелинът на пръстените“ и филми за светове, различни от нашия. С „Междузвездни войни“ съм отраснал. Сега откривам и „Дюн“, макар да не съм чел книгата и да не съм гледал старите версии. Всичко, което е извън нашата реалност, ми е добре дошло. Харесват ми и приключенски филми, също социални драми. Майкъл Дъглас е един от актьорите, на които се възхищавам. Няма пропуск в нито един филм, заради който да не ми е харесал.

Какво е различното при разработване на роля за киното и за театъра?

Мисля, че при самата подготовка поне за мен няма разлика. Подготовката на един образ е откриването на нещата в мен, актьора Владимир Ангелов, припокриващи се с героя, който създаваш. Интерпретацията е повече в това образът да мине през моята душевност. Много рядко се опитвам да измислям някакви образи, т.е. да играя немислени и неиграни персонажи. Винаги те по някакъв начин се пречупват през призмата на моята същност. Затова смятам, че подготовката и в киното, и в театъра е една и съща по начина, по който аз подхождам към образите. От няколко години започнах повече да се профилирам като екранен артист и там откривам разлика, която мен ме възхищава и върху която работя, за да мога да се изразявам лесно по този начин.

Ако в едно театрално представление имаш що-годе хронологично разгръщане на образа и нещата се случват подредено, в киното много често се снима разбъркано. Може да започнеш от края на филма, да минеш през средата, а в последния снимачен период да са началните сцени. Това е много трудно. В театъра ти постепенно надграждаш образа си, отивайки към края. А тук всичко е толкова разбъркано, като пъзел, че и е много по-трудно да следваш линията на образа. Много често при по-дълги сценарии се объркваш дали тази сцена беше преди или след нещо, което вече е било заснето. Обикновено има стигма към театралните актьори, че когато отидат в киното, играят много театрално. Може би е по-лесно от театрален актьор да се преквалифицираш в кино актьор, отколкото обратното.

Мислите ли, че нашето кино е равностойно на това в съседни страни и смятате ли, че има нещо уникално, с което то да е интересно на международния пазар?

Да. Аз се опитвам да съм в крак с нашите продукции. Не съм успял да изгледам всичко, което излиза, но в последно време нещата в българската индустрия са на доста високо професионално ниво. Винаги ще я има тази пропаст между българското и чуждестранно кино. При нас средствата за реализация са много по-малко, отколкото в международното кино. Но затова пък на нас не ни липсват оригинални истории и неща от нашата действителност, които да са интересни навън. Мисля, че досега чуждите продукции се бяха фокусирали върху своите собствени истории. В глобален мащаб в днешно време много от утвърдените режисьори гледат към истории от Балканите, Близкия изток. И историите стават глобални, което отваря много врати и за нас, актьорите, защото започват да са необходими и такива персонажи, които са от тези региони.

Какво предстои за 2025 година за Вас?

Предполагам, че до края на годината ще излязат четирите нови епизода на „Съквартирантите“, за когото споменах. През лятото на 2023 година снимах и първата си главна роля в един индийски филм, който бе заснет на остров Мавриций. Има проблеми с довършването и финансирането му, но наскоро си говорих с режисьора и може би в средата на тази година ще излезе и той. А след седмица-две ми предстои да замина за Индия, където също да снимам филм в един техен сериал.

Не знам какви са им плановете, но може би и той ще излезе през годината, макар да не вярвам да стигне до Европа. Радваме участието във всякакви филми. Обожавам да пътувам и да комуникирам с нови хора и различни култури. За мен това е приятно преживяване, съчетано и с работата ми, което е направо супер! Миналата година снимах в една германска продукция на „Дисни Плюс“, „Виена Гейн“. И нейното излизане се очаква към края на тази година. Това беше доста голяма продукция и там доста по-бавно се случва монтажът. Там играех композитора Бетовен и с голямо нетърпение очаквам да излезе.

Споменахте Бетовен, какво е различното, когато се играе действителен герой?

Естествено, когато имам историческа действителност, с която трябва да се съобразя, правя всичко възможно да се запозная. Изчетох доста неща, изгледах всички филми за него, игрални и художествени, които успях да намеря. Смятам, че по някакъв начин това ме потапя в един свят, който остава измислен за мен, т.е. аз допринасям за изграждането на образа по своя начин. Но беше много вълнуващо! Дори имах уроци по дирижиране, защото в една от сцените се изнасяше концерт и моят герой дирижираше. Затова трябваше да имам някаква подготовка, основа. Беше много забавно!

Следете новините ни в GoogleNews