Театралните директори: Културата е в колапс, трябват спешни мерки

След месеци на натрупващо се напрежение и работа „на тъмно“ без предвидимост и реалистични бюджети, директорите на четири от най-големите държавни театри в страната излязоха с обща позиция за колабиралата система в сценичните изкуства и предупредиха, че секторът е на ръба да не може да изпълнява нормално обществената си мисия. На пресконференция в БТА ръководствата на Народния театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, театър „Българска армия“ и Младежкия театър „Николай Бинев“ поискаха спешна национална стратегия, нова методика за финансиране и промени в Закона за закрила и развитие на културата, а служебният министър Найден Тодоров заяви готовност темата да бъде отворена незабавно чрез работна група и професионален диалог с Министерството на финансите и парламентарната комисия по култура.

Директорите споделиха позиция, подкрепена и от Драматичния театър „Никола О. Масалитинов“ – Пловдив, Държавния музикален и балетен център – София, Театрално-музикалния продуцентски център – Варна и Софийската опера и балет, чиито представители не присъстваха.

На събитието присъстваше и служебният министър на културата Найден Тодоров.

ПОЗИЦИЯТА

„Сценичните изкуства не трябва да бъдат разглеждани като тежест за държавния бюджет, а като стратегическа инвестиция за духовното развитие на нацията и съхраняването на обществените ценности в дългосрочен план. Изразяваме остро несъгласие със системното неглижиране на творческата и оперативна дейност на всеки отделен културен институт. Не сме съгласни с политиката на поредното управление, което демонстрира липса на ценностна оценка на театралното изкуство и пренебрежително отношение към труда и професионализма на хората, заети в театралното изкуство“, се казва в позицията.

„Не сме съгласни с омаловажаването на труда на артистите и резултатите, които се постигат за развитието на българската култура и за духовния живот на обществото. Не сме съгласни функционирането на сектора да продължи без утвърдена национална стратегия и устойчиви приоритети. Това създава несигурност и демотивация в театралната общност. Липсата на национална визия и ясно дефинирани и устойчиви механизми за развитие обрича сценичните изкуства на криза. Не сме съгласни да продължава прилагането на неработеща и остаряла нормативна уредба, в която липсват ясно разписани правила за устойчиво финансиране, прозрачни критерии за оценка на дейността и гаранции за дългосрочна стабилност на културните институти. Не сме съгласни бюджетът за сценични изкуства да не се разработва съгласно приложимата нормативна уредба, което поставя организациите в състояние на невъзможност да покриват разходите си и да осъществяват пълноценно своята дейност“, се казва още в позицията.

Настоява се за цялостна промяна в Закона за закрила и развитие на културата, отчитаща спецификата на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Настоява се за разработването на изцяло нова, прозрачна и справедлива методика за финансиране, отговаряща на съвременните икономически реалности, на инфлационните процеси и на необходимостта от устойчиво развитие на сектора. Настоява се и за ясно разписани критерии и правила за дейността както на държавните културни институти, така и на общински културни институти, както и на частните театрални формации и школи, гарантиращи равнопоставеност, професионални стандарти и качество.

„Настояваме в кратък срок да бъде иницииран открит и професионален диалог с участието на представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, парламентарната комисия по култура и директори на държавните културни институти. Настояваме за създаване на работна група с ясен мандат и конкретен срок за изготвяне на предложения за законодателни промени и нова методика за финансиране. Настояваме в проекта за държавен бюджет да бъдат предвидени реалистични средства, съобразени с икономическата обстановка, инфлацията и реалните разходи за издръжка на културните институти“, се казва още в позицията.

„В случай че не бъдат предприети конкретни действия в разумен срок, си запазваме правото да използваме всички законови форми за защита на институциите, които ръководим, и на хората, които работят в тях“, се казва още в позицията.

КАЛИН СЪРМЕНОВ: СИСТЕМАТА В МОМЕНТА Е КОЛАБИРАЛА

„Системата в момента е колабирала, в буквалния смисъл, или в превод, е фалирала. Значи ние нямаме шансове това нещо да се оправи“, каза директорът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов.

„Трябва да се излезе с категорични решения от ситуацията. Трябва да се направи стратегия“, каза още той.

„Чудех се как простичко да обясня ситуацията, за да е разбираемо за хората, които не са професионалисти в тази област. С две думи, ние работим с бюджети отпреди няколко години, на пазарни условия, а пазарът се е развил така, че тези пари, с които ние разполагаме, не са адекватни за времето, за което говорим. Поскъпнали са горивата, дървеният материал, заплатите... Абсолютно всичко се е променило за тези години, но ние работим със стари бюджети. И на всичкото отгоре миналата година имахме 30% назад от бюджетите, с които работихме по миналата година“, каза Калин Сърменов.

По думите му липсата на бюджет означава, че театрите продължават да не знаят какво правят: „Няма никаква предсказуемост, никакво развитие. Сатирата в момента виси със задължения над 130 000 евро към хора, които са с авторски права и така нататък“.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: ИМА МНОГО ПОРОЧНОСТИ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА БЮДЖЕТА

„Има много порочности във формирането на бюджета, една от тях е, че средствата, които ни се предоставят допълнително през изминалата година, не се залагат в бюджета за следващата година. И ние винаги започваме с бюджети, които не са реалистични“, каза директорът на Народния театър „Иван Вазов“ – Васил Василев.

По думите му бюджетът не се разработва и по установената формула, която е предвидил законът, и не се отчита спецификата на различните културни институти. „Наблюдаваме една вече тенденция, в която държавният бюджет увеличава средствата за работна заплата за служители в държавния сектор. Ние също сме в бюджетната сфера, но увеличение за заплатите на нашите служители не се предвижда, защото държавата не е регламентирала, че при всяко едно увеличаване на тези бюджетни средства трябва да се увеличава и единният разходен стандарт“, каза Василев.

„Има един много интересен парадокс – законодателят е предвидил каква е функцията на националните културни институти и как се формира техният бюджет, но изпълнителната власт не го е заложила и не го залага в бюджетите“, каза още той. Той цитира Закона за развитие и закрила на културата, който казва, че националните културни институти се финансират изцяло и приоритетно.

„Ако има проблем, той е проблем от страна на формиране на държавния бюджет спрямо структурите в сценичните изкуства“, каза Василев. „Не е скъпо да се инвестира в култура. Скъпо е да имаш един некултурен народ и това се плаща много скъпо“, добави той.

НАЙДЕН ТОДОРОВ: СТРАТЕГИЯ, КАТЕГОРИЗАЦИЯ, БЮДЖЕТИРАНЕ

„Думата стратегия се появява във всички разговори, без значение с кого говоря. Всеки отваря темата къде е стратегията за културата и защо няма стратегия. Защото всичко, което се случва или не се случва, е резултат от липсата на стратегия. Аз съм склонен да се съглася с това, още повече че стратегията е заложена в Закона за закрила и развитие на културата от над две десетилетия и въпреки това до момента тя не съществува“, каза Найден Тодоров.

„Да, аз съм служебният министър на културата и в този смисъл моите правомощия и времевата рамка са силно ограничени. Но аз ще се захвана за тази дума, защото я чувам във всички разговори и защото вярвам, че в момента, в който се появи тази така бленувана стратегия, голяма част от проблемите, които се дискутират в момента, ще изчезнат. Защото всеки ще знае кои са приоритетите – дали културата е приоритет на държавата и ако културата е приоритет, по какъв начин различните сектори в културата биват подпомагани от държавата“, каза той.

„Като казвам държавата, трябва да стане много ясно, че тук не става дума за опозиция на държавата срещу сценичните изкуства или на държавата срещу когото и да е било. Защото моето мнение винаги е било, че хората правят държавата. От всеки един зависи какво ще прави държавата. Нещата ще се случват, ако, например, на 19 април всеки един отиде да гласува за това, в което вярва“, каза Найден Тодоров.

„Това, което аз мога да направя за този кратък времеви период, е да отворим темата за стратегията, както и за категоризацията. Макар че думата категоризация е малко подвеждаща, защото хората възприемат категоризацията като класиране. А в случая става дума, по-скоро, за стандартизация на културните институти и на културните дейности в България. Вярвам, че това е възможно да се осъществи. Особено ако всички се обединят заедно в идеята, че трябва да се случи максимално скоро“, каза Тодоров.

„Искам да отворя дума и за бюджетирането. Вярвам, че през последните десетилетия парите за култура не стигат. Но вярвам също така, че се изразходват неправилно“, добави министърът.

Относно сценичните изкуства, в началото на хилядолетието се достигна до един момент, в който парите бяха недостатъчни. За сметка на това, бяха сигурни. Появи се едно управление в Министерството на културата, което реши, че това трябва да приключи и от 2020 година влязохме във форма на финансиране – делегиран бюджет. Тази форма на финансиране е типична в България за момента, но аз не съм я видял никъде по света“, каза Найден Тодоров.

До какво доведе този делегиран бюджет, попита той и продължи: „Театрите се активизираха. Започнаха много да работят, което е страхотно. Второ, измени се същността на функционирането на театрите, защото, вместо да създават вкуса на публиката, за да могат да спечелят повече хора, театрите започнаха да се водят по вкуса на публиката“.

„В момента, в който театрите се активизираха, бюджетите започнаха да растат главоломно. Защото театрите показват, че могат да работят. Започвайки да растат бюджетите, се оказва, че Министерството на културата не е в състояние да поеме всичко това. Това доведе до канибализъм между хората на изкуството – при ограничени средства всеки да се пребори за тях. Затова смятам, че тази форма на финансиране вече не е актуална“, каза министърът.

Следете новините ни в GoogleNews