Quantcast

Свободомислието като източник на морал

'Развратникът' на Ерик-Еманюел Шмит в театър София

Иво Алексиев Последна промяна на 12 декември 2020 в 18:47 1797 0

За щастие театърът е поне частично пощаден в настоящия локдаун. Дава шанс за предколедна разтуха и празнично настроение. Отново е идеален събеседник в размислите, с които изпращаме отиваща си година. 

Направи ми впечатление представление в театър "София", което изкусно разсея пандемичната ми меланхолия, изпълвайки ме с ведри размисли за трудната дружба между морал и свободомислие. Става въпрос за „Развратникът“. Авторът му, французинът Ерик-Еманюел Шмит, отдавна е любимец на световните сцени. Добре познат е и на българската публика. С помощта на неговия текст режисьорът Стоян Радев разгръща актьорския талант на Ириней Константинов и Лилия Маравиля, които в еротична схватка показват колко парадоксално забавна може да бъдат философията и философите. Все пак Ириней Константинов е в ролята на Дидро, главния идеолог и издател на Енциклопедията.

В ловния замък на барон фон Холбах наметнатият на голо с халат Дидро, лежерно опънал се върху леглото си, е модел на художничката мадам Тербуш. Духовитата и предизвикателна хубавица разпалва страстите на големия философ и го предизвиква за беседа с еротичен подтекст. Заформя се флирт. С ненадейната си поява секретарят смущава магнетизма на еротика, която прозира в диалозите им. Секретарят идва да съобщи, че философът Русо неочаквано е отказал да напише за Енциклопедията обещаното есе на тема „Морал“. Сега бащата на Енциклопедията Дидро сам трябва да формулира трактата, тъй като в най-кратък срок предстои печат. Дидро с неохота се съгласява, но мислите му са потънали в сексапила на художничката. В разгара на заченатия с нея флирт му се налага да мисли за …устоите на морала.

Дидро, както е известно, е един от духовните водачи на Просвещението. Проповядва разума като водещо начало, свободомислие, отхвърляне на наследените предразсъдъци. Конфронтирайки го с неочаквани ситуации, изискващи морална позиция, Ерик-Еманюел Шмит обаче подсказва, че и на големия философ нищо човешко не е чуждо. Че пропагандираното от Дидро първенство на разума като движеща сила на живота, в условия на страст и съблазън не покрива очакванията. Още дисертацията си Ерик-Еманюел Шмит пише по темата „Дидро и Метафизиката“. И комедията му „Развратникът“ с хумор и ирония се заиграва с мотото на Просвещението cogito ergo sum – мисля, следователно съществувам – показвайки че претенцията му за валидност е преувеличена. Ние тленните, дори когато не го осъзнаваме или не го желаем, сме подвластни предимно на нагони и емоции.

Но не ни ли правят именно тези нагони и емоции живи, непредсказуеми, желани? Не са ли те горивото, което захранва голямото Очакване, наречено живот? И така до кончината ни...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !