"Северозападен романь" си търси читателите

Стоян Николов - Торлака Последна промяна на 08 ноември 2014 в 21:39 7774 5

Северозападен романь
Романът, написан изцяло на диалект, излезе от печат и вече е на пазара

Стоян Николов - Торлака пуска преди около една година първите глави на романа си в своя блог. Публиката веднага забелязва добрата история, идеята и изпълнението допадат на всички, които обичат да четат на шантавия северозападен диалект. И днес вече книгата е факт.

"Северозападен романь" като един класически роман съдържа и вълшебна любовна история, и духа на епохата ни прогнила. А като един новаторски текст съдържа толкова лют език и толкова откровено и разголено назоваване на заобикалящия ни свят, че отначало очите ти се изчервяват, припарва ти леко, докато свикнеш...

За другоселците, незапознати с речта на дивия Северозапад, на последните страници има допълнение - речник на някои от думите и изразите.

Ето го и посвещението от самия автор:

"Посвещава се на всички отрудени, изнурени и постоянно мачкани от всевъзможни посоки хора, които въпреки всичко останаха да живеят в родния ми Северозапад, запазвайки достойнството, човещината, убийственото си чувство за хумор, богатата си душевност и непоклатимия си светоглед.

Не се посвещава на нито един от изклесяците, които вече десетилетия хрантутим из Народното събрание, Правителството, Президентството, Областните и Общинските администрации. Тези, които хем упражняват, хем позволяват умишлен геноцид спрямо моя роден край."

Представяния на уникалната книга ще има във Велико Търново на 15 ноември, в София на 13 декември и така нататък. Подробности търсете на severozapad.org

Можете да си закупите книгата с наложен платеж, като изпратите заявка на editor@severozapad.org.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.11 2014 в 18:29

Прав е Митко (цитирам го): "Грозен и тъжен е пейзажа на Северозапад."
Тръгнете с влака от София за Видин и ще видите жалка картина: половината от някога спретнатите къщи около жп-гарите сега са с грубо заковани с дъски прозорци, порутени и пусти, с буренясали дворове. Тъжна картина!

11.11 2014 в 09:26

Митко, предполагам, че само си роден в Северозапада, а сега правиш преценка на този уникален край от дивана в "Люлин-10", с дистанционното в ръка. Аз съм роден и живея вече 53-та година в този край, на село, познавам лично Краси Радков и автора на романа (браво, бачо Стоене, желаем ти успех)и повярвай ми, ПРИЯТНО Е да живееш сред тези отрудени, но оригинални "баце"-та и "уке"-та!!!
А НАДЕЖДАТА - тя умира последна, след ЕГН-то!!!
Римляне, грци, турци, печенеги, узи, кумане и ква ли не друга сган съ опитвАле а затръкат тоа край, ама те, още го има ... и те така...

11.11 2014 в 09:20

Мите, кръв ми капе от сърцето четейки твоите редове.
Никой не избира родителите, мястото и времето, за да се появи на този грешен свят. Не плюй момче, излязъл си от там, търсиш своето място под слънцето но не плюй родното си място.
Такава злоба и презрение като твоите и еничарските военни школи на падишаха не са могли да култивират.

11.11 2014 в 09:08

Аз съм от Северозапада.

Сигурно е много забавно късно вечер да се се кикотиш на Краси Радков, но да живееш сред такива хора далеч не е толкова приятно. Зад "чаровния" диалект се крие оскотяла до вулгарност душевност, див материализъм с къс хоризонт.

Грозен и тъжен е пейзажа на Северозапад. Бездушен и плитък като сръбски турбофолк.

Тежка безнадеждност се е разстлала като гъста есенна мъгла.

09.11 2014 в 20:15

Романа е уникален. Независимо че не съм от Северозапада (и не съм запознат с този уникален диалект ни най-малко), в самото начало нищо не можах да разбера и или да прочета... Всяко изречение го четях и препрочитах по два три пъти, но на следващата страница и или на по-следващата нещата се промениха коренно. Взех да влизам в час и лека полека навлязах и в историята (в някой от героите преоткрих самия себе си). Авторът се е постарал много добре и е подплатил всичко по уникален начин!!! Прочетете романа, няма да съжелявате!