С 10 процента трябва да свият бюджетите си театри и библиотеки

Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания да съкратят бюджетите си за тази година до 90% от миналогодишното ниво. Това съобщи БНТ в репортаж ден след 24 май, поставяйки темата за финансирането на културата на фона на ниските възнаграждения, остарялата материална база и трайния недостиг на кадри в сектора.

Според данните, цитирани в репортажа, заплатите в културата остават близо до минималната работна заплата, а част от институциите вече предупреждават, че допълнително свиване на средствата може да доведе до съкращения на работни места и ограничаване на дейността. Изпълнителният директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова коментира пред БНТ, че при съкращаване на кадри и закриване на работни места работата в библиотеката ще става все по-трудна.

Ниски заплати и труден достъп до кадри

Председателят на Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ Кирил Бинев посочва, че редица културни дейности — музейни и краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни формации — исторически са възниквали чрез граждански ентусиазъм, но моделът продължава да разчита на хора, които работят при ниски доходи. Според него млад музеен работник, библиотекар или музикант често започва с минимална заплата.

От Регионалния исторически музей в Благоевград също дават пример за ниското заплащане. Заместник-директорът Михаела Василева казва пред БНТ, че служител с около 20 години стаж получава около 900 евро, като сумата включва клас, квалификация и други начисления.

Проблемът с възнагражденията има и кадрово измерение. Културните институции все по-трудно привличат млади специалисти, а част от дейностите се поддържат чрез свръхнатоварване на малки екипи. Това засяга не само големите национални институти, но и регионалните структури, които често са единствената културна инфраструктура в даден град или община.

Сградите също чакат пари

Недостигът на средства засяга и поддръжката на сградите. БНТ припомня проблема с течовете и разрушенията в Националната библиотека, където липсата на достатъчен ресурс за ремонт се натрупва с години.

Този тип разходи рядко са видими в публичния разговор, но именно те определят дали една библиотека, музей, театър или читалище може да работи нормално. Разходите за отопление, ток, охрана, техническа поддръжка, ремонт, съхранение на фондове и безопасност на посетителите не могат да бъдат отлагани без последици за дейността.

Бюджетът за култура за 2026 г. беше представен като увеличен

Проблемът с указанията за съкращаване идва на фона на официално представения проектобюджет за Министерството на културата за 2026 г. През декември тогавашният министър на културата Мариан Бачев съобщава в парламентарната комисия по културата и медиите, че за ведомството са предвидени 269 427 000 евро. По думите му това е увеличение с 35 682 800 евро спрямо 2025 г.

От тези средства 17 458 900 евро са били предвидени за държавните културни институти и дейности в областта на сценичните изкуства на база единни разходни стандарти за реализирани приходи от продадени билети. Други 8 940 500 евро са заложени за 10% увеличение на разходите за персонал в структурите, за които не са предвидени други увеличения.

Тогава Бачев посочва още, че през 2026 г. като делегирана дейност се предвижда финансиране на 49 общински музея и художествени галерии с допълнителни 6,4 млн. евро, както и увеличение на субсидираната численост в общинските и регионалните музеи, художествените галерии и читалищата.

Така се очертава разминаване между общата бюджетна рамка, представена като увеличение, и указанията към отделни културни институции за планиране на разходите до 90% от миналогодишното ниво. Засега публично обяснение за конкретния механизъм на това свиване не е оповестено.

Към днешна дата Министерството на културата е отговорило на въпрос на БНТ, че в момента извършва анализ за състоянието на министерството и на база на резултатите ще бъдат направени предложения към бюджета.

Сценичните изкуства вече минаха през подобна криза

Темата за намалените бюджети в културата не започва сега. През 2025 г. театри и опери сигнализираха за намалено с близо 30% финансиране, а Асоциацията на работодателите в театралната област поиска преразглеждане на плановите бюджети. Директори на културни институти предупреждаваха, че средствата стигат основно за заплати и режийни, а в някои случаи само до есента.

В началото на 2025 г. Министерският съвет отпусна 15 млн. лв. за култура, от които 5,6 млн. лв. бяха насочени към културните институти в сценичните изкуства за покриване на неразплатени разходи. Тогава стана ясно, че секторът има натрупани забавени плащания, включително към актьори, режисьори, сценографи, композитори, художници, хореографи, драматурзи, сценични работници, осветители и озвучители.

Реформа в модела на финансиране

Паралелно с бюджетните затруднения Министерството на културата публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за закрила и развитие на културата. В мотивите се посочва, че целта е по-детайлно наблюдение и класификация на културните организации и професионалните артисти и специалисти, както и модернизиране на системата за финансиране на държавните културни институти.

В становище по проекта Българската музикална асоциация подкрепя необходимостта от промени, но предупреждава, че реформи без допълнителен ресурс могат да доведат основно до преразпределение на ограничени средства, без реално подобрение на условията за развитие на сектора.

Това е ключовият въпрос и при сегашната ситуация. Ако институциите трябва да свиват дейност, персонал или програми при вече ниски заплати и нерешени инфраструктурни проблеми, ефектът ще се усети пряко от публиката — чрез по-малко събития, по-труден достъп до културни услуги, отложени ремонти и допълнителен отлив на специалисти.

Очаква се отговор от институциите

Към момента публичната информация не дава достатъчно яснота дали указанията за съкращаване до 90% са временна мярка, техническо бюджетно планиране, ограничение до актуализация или начало на по-широка политика за редуциране на разходите. Не е ясно и кои институции са засегнати, по каква методика се изчислява намалението и дали то обхваща заплати, издръжка, капиталови разходи или програмна дейност.

За сектора отговорите са важни още в началото на бюджетната година. Библиотеките, театрите, музеите, галериите и читалищата работят с предварително планирани програми, графици, договори, ремонти, фестивали, образователни инициативи и ангажименти към публика. При намаляване на средствата решенията обикновено се взимат на ниво най-належащи разходи — заплати, ток, отопление, охрана и поддръжка — а програмната дейност остава най-уязвима.

Следете новините ни в GoogleNews