Roger Waters – The Wall Sofia: Обективно и субективно

Валентин Найденов

Обективно.

Стадион „Васил Левски“ се напълва до правостоящи. Преди 20 часа, 19 минути и 37 секунди стадионът посреща с бяла стена, издигната на негов сектор Г. Висока е около 12 метра, дълга е около 120 метра и навлиза в секторите А и В по стълбите до ред 20. Над нея се издига внушителна сцена с кръгче в средата. Височина 28 метра, колкото 8-етажен блок заедно с магазините под него. Стадионът и прилежащият му терен приютяват високи стоманени скелета за озвучителни тела. Общо четири секции по две. Идеята е за обикалящ звук. Превод на български: съраунд саунд, домашно кино. Самолетче виси на въженца, вързано за кулата на осветлението на сектор Б на същия стадион. Чака повик.

Всички зрители знаят какво ги очаква. Почти на тъмно в 20 часът, 32 минути и 47 секунди на сцената се случва очакваното. Песента е „In The Flesh“, Роджър Уотърс ръкомаха на 50 хиляди пред себе си. Звук, взривове и шаш. На сцената избухват бомби, светят прожектори, в кръгчето има чукове. В края на песента самолетчето получава повик. Спуска се тържествено над главите на видели-невидели зрители. Стремително към стената и джашшш. Няма го. Взрив. Има неописуема светлина. Изправена е гордо, заслепително, ярко пред и над стената. Великолепна, неописуема картина!

Явяват се нашички дечица в танц и песен на „Another Brick In The Wall, part 2“. Бурни ръкопляскания в такт. Излизат от сцената. Роджър продължава с новата си песен. Посветена е на бразилец, загинал нещастно в лондонско метро заради престараване на властите. Жан Чарлз де Менезес. Целият тур е посветен на него и на жертвите от „Държавен терор“, както казва Уотърс на български.

Следва „Mother“ от съответната тава, филм, концерт. Роджър си пее спокойно: „Mother, should I trust in Government? (Майко, да вярвам ли на правителството?)“. На стената: щрак в червена кирилица – ОСТАВКА. Бурни възгласи. Тишина. Уотърс задава въпрос: „Is there anybody out there? (Има ли някой тук?)“. Електронно трака-трака и гръм! „Комфътабли нъмб“ (Comfortably Numb). Чудесно пеене. Чака се велико китарно соло. На върха на стената, огрян в прожектор, е Снежанка (Snowy White). Този китарен герой от албуми на Рик Райт и „Стената наживо в Берлин 1990“ на Роджър пази великолепието на звук и мелодия в очакваната китарна фортиция.

Втората половина на тавата/филма/концерта е след 25-минутна пауза. На екрана стена са снимки и досиета на загинали. В „държавен терор“. Някои композици са приети смълчано от стадиона. Вера Лин и Няма никой у дома. Приберете момчетата вкъщи! Стадионът аплодира. Биишшш! „Young Lust“! На стената има цици. Има голи пОтки. Следва тишинка. Мощно тръгва „Run Like Hell“. Стадионът снима с мобилни, извадени от джоба. Сини светулки.

Прасето Алджи се издига. Кръжи над стената с надпис: „Вярвайте ни (Trust us)“. Другите са лого на мерцедес, шел, еврейската звезда, чуковете в кръст, сърп и чук... Вляво на стената-екран е изписано Capitalism с шрифт на Coca Cola. Джералд Скарф е човекът, създател на цялата анимация. Новата му идея за концерт е хвърлена на стената-екран от 41 прожектора. Те са зад хората на терена. “Waiting For The Worms” (Чакаме червеите). “The Trial” (Процесът). Анимацията е в ход. Стадионът мълчи и гледа. Чукове крачат в такт, такт, такт, такт!

Отива се към финал. Алджи движи бивни и е „насочен“ да си ляга. Пада в зона 2 терен, издъхва балонно и в тъмнина изчезва. Вероятно прибран от екип ингилизи за следващо реене в пространство над лудетини.

Концертът дърпа „извън стената“. Уотърс надува тромпет в компания на всички музиканти. Някъде сред тях вероятно е синът му. Изправени пред стадиона, те вдигат ръка за поздрав. Поклоняват се. Роджър съобщава поименно всеки и той внезапно изтичва от сцената към стълбите надолу. Този човек казва: „Благодаря, че дойдохте... и важното... за вашата отговорност!“. Изнизва черните си дрехи, белите си обувки и очарователното си лице по същите стълби. Край. Светват светлините на стадиона.

Субективно... 

Още по темата

01/09/2013 От вас

За Роджър Уотърс, Стената, Войната, Оставката и още нещо…

31/08/2013 България

SME: Уотърс сам избра надписа "Оставка"

31/08/2013 България

Кой е Жан Чарлз де Менезес, на когото снощи посвети концерта си Роджър Уотърс

Следете новините ни в GoogleNews