Roger Waters – The Wall Sofia: Обективно и субективно

Последна промяна на 02 септември 2013 в 14:01 12303 8

Роджър Уотърс в София  Снимка:Сергей Антонов
Роджър Уотърс в София Снимка:Сергей Антонов

Валентин Найденов

Обективно.

Стадион „Васил Левски“ се напълва до правостоящи. Преди 20 часа, 19 минути и 37 секунди стадионът посреща с бяла стена, издигната на негов сектор Г. Висока е около 12 метра, дълга е около 120 метра и навлиза в секторите А и В по стълбите до ред 20. Над нея се издига внушителна сцена с кръгче в средата. Височина 28 метра, колкото 8-етажен блок заедно с магазините под него. Стадионът и прилежащият му терен приютяват високи стоманени скелета за озвучителни тела. Общо четири секции по две. Идеята е за обикалящ звук. Превод на български: съраунд саунд, домашно кино. Самолетче виси на въженца, вързано за кулата на осветлението на сектор Б на същия стадион. Чака повик.

Всички зрители знаят какво ги очаква. Почти на тъмно в 20 часът, 32 минути и 47 секунди на сцената се случва очакваното. Песента е „In The Flesh“, Роджър Уотърс ръкомаха на 50 хиляди пред себе си. Звук, взривове и шаш. На сцената избухват бомби, светят прожектори, в кръгчето има чукове. В края на песента самолетчето получава повик. Спуска се тържествено над главите на видели-невидели зрители. Стремително към стената и джашшш. Няма го. Взрив. Има неописуема светлина. Изправена е гордо, заслепително, ярко пред и над стената. Великолепна, неописуема картина!

Явяват се нашички дечица в танц и песен на „Another Brick In The Wall, part 2“. Бурни ръкопляскания в такт. Излизат от сцената. Роджър продължава с новата си песен. Посветена е на бразилец, загинал нещастно в лондонско метро заради престараване на властите. Жан Чарлз де Менезес. Целият тур е посветен на него и на жертвите от „Държавен терор“, както казва Уотърс на български.

Следва „Mother“ от съответната тава, филм, концерт. Роджър си пее спокойно: „Mother, should I trust in Government? (Майко, да вярвам ли на правителството?)“. На стената: щрак в червена кирилица – ОСТАВКА. Бурни възгласи. Тишина. Уотърс задава въпрос: „Is there anybody out there? (Има ли някой тук?)“. Електронно трака-трака и гръм! „Комфътабли нъмб“ (Comfortably Numb). Чудесно пеене. Чака се велико китарно соло. На върха на стената, огрян в прожектор, е Снежанка (Snowy White). Този китарен герой от албуми на Рик Райт и „Стената наживо в Берлин 1990“ на Роджър пази великолепието на звук и мелодия в очакваната китарна фортиция.

Втората половина на тавата/филма/концерта е след 25-минутна пауза. На екрана стена са снимки и досиета на загинали. В „държавен терор“. Някои композици са приети смълчано от стадиона. Вера Лин и Няма никой у дома. Приберете момчетата вкъщи! Стадионът аплодира. Биишшш! „Young Lust“! На стената има цици. Има голи пОтки. Следва тишинка. Мощно тръгва „Run Like Hell“. Стадионът снима с мобилни, извадени от джоба. Сини светулки.

Прасето Алджи се издига. Кръжи над стената с надпис: „Вярвайте ни (Trust us)“. Другите са лого на мерцедес, шел, еврейската звезда, чуковете в кръст, сърп и чук... Вляво на стената-екран е изписано Capitalism с шрифт на Coca Cola. Джералд Скарф е човекът, създател на цялата анимация. Новата му идея за концерт е хвърлена на стената-екран от 41 прожектора. Те са зад хората на терена. “Waiting For The Worms” (Чакаме червеите). “The Trial” (Процесът). Анимацията е в ход. Стадионът мълчи и гледа. Чукове крачат в такт, такт, такт, такт!

Отива се към финал. Алджи движи бивни и е „насочен“ да си ляга. Пада в зона 2 терен, издъхва балонно и в тъмнина изчезва. Вероятно прибран от екип ингилизи за следващо реене в пространство над лудетини.

Концертът дърпа „извън стената“. Уотърс надува тромпет в компания на всички музиканти. Някъде сред тях вероятно е синът му. Изправени пред стадиона, те вдигат ръка за поздрав. Поклоняват се. Роджър съобщава поименно всеки и той внезапно изтичва от сцената към стълбите надолу. Този човек казва: „Благодаря, че дойдохте... и важното... за вашата отговорност!“. Изнизва черните си дрехи, белите си обувки и очарователното си лице по същите стълби. Край. Светват светлините на стадиона.

Субективно... 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.09 2013 в 02:10

Засега изреждам факти от концерта. Всеки скача на тази кирилица "Оставка". Музиката е нечута.

05.09 2013 в 02:05

Видях парче от черната му найлонова козина. Разкъсан е.

05.09 2013 в 02:02

Умерен възторг. Само факти. Ще има "Субективно".

03.09 2013 в 09:53

Субективното е не само в подреждането и изброяването на фактите. Субективното е и в премълчаването. Както пише Цвета в нейния комнетар "поне е нещо, извън общата еуфория, около единственото забелязано “оставка” от всички медии". За съжаление определени медии с изявени политически интереси се опитват да използват престижа, който е постигнал Уотърс като музикант и автор на шоуто, за да си тълкуват посланията му както си поискат. А истината е, че човекът Роджър Уотърс, който не е свикнал да мълчи, още по-малко пред българските власти и който иначе беше научил доста сложни думи на български като "истина", "справедливост" и "благодаря" не беше научил явно думата "оставка", че даже и на английски не спомена нещо подобно. А иначе обективно на стадиона имаше очаквания да направи подобно послание, имаше и подготовка. Дори бившия платен комсомолски секретар, чиято работа през 80-те е била да заклеймява Floyd от бюрцето си в Горна Джумая се оказа, че е бил на стадиона обграден от НСО-то. Та това е моето субективно... Иначе за едно нещо поне сме прави - големите са си големи и шоуто беше страхотно. Браво на човека Уотърс за това което направи и за това, което не направи въпреки, че го очакваха!

02.09 2013 в 22:23

Благодаря за ироничното резюме? Или за телеграфната справка за неприсъствалите по някаква-си-тяхна причина фенове?
Или аз не вдявам умерения възторг, или на автора категорично не му е допаднал концерта, или, надявам се, това което има да ни напише всъщност е след
"Субективно ..."
Съжалявам, но не мога да харесам този текст.

П.П. поне е нещо, извън общата еуфория, около единственото забелязано "оставка" от всички медии ...

02.09 2013 в 18:35

Само една поправка - Алджи е оставен на феновете, за да бъде разкъсан. Аз бях в друг сектор, но ми пазят парченце от него. Символика има и в това. То не е като коментарите на леваците, те от символика не разбират.
Страхотен концерт..... Голям творец, колкото и да съм му ядосан...... Големите са си големи!

02.09 2013 в 16:11

браво! чудесен, след всички глупости които се изписаха по темата!

02.09 2013 в 14:50

Благодаря ти, Вальо.