Втори протест за увеличение на парите за култура в рамките на месеца ще се проведе утре, 6.12, пред Министерство на културата. Всъщност трети - припомняме, че - както OFFNews вече писа - музикантите от Софийска филхармония започнаха вълната от протести.

Исканията са съвсем резонни, макар да е странно, че закъснелият протест се провежда пред министерството, което не отговаря за бюджета. Парите за култура, както е обичайно за страната, са в рамките на дроб (0.4%) от 34 години, един или два пъти са стигали до 0.69%, но тази цифра ни поставя на дъното на още една класация, и то не в света или Европа, а сред страните от бившия социалистически блок. И докато в повечето бюджетът е 1 или повече % от БВП, то у нас той си стои на дъното, въпреки миналогодишното предкоалиционно споразумение, че ще бъде вдигнат на 1%, около което всички политически сили се бяха обединили и въпреки че вече много наши писатели, кино режисьори, класически музиканти, оперни гласове и театрални представления получават награди по целия свят.

Международното признание не само не кара българският политически елит да промени отношението към изкуството и да направи реформа на управлението му (има културни институти в столицата и в страната, които от години са окупирани от своите ръководители, което неизменно води до занижаване на качеството на тяхната продукция, а има и много закрити културни институти в малките населени места, където на тяхно място стои казино или чалгатека), но прогони навън всички български таланти, които са конвертируеми на световната сцена. Над 20 класически оркестъра в света имат за концертмайстори български цигулари, всички познаваме добре българското оперно чудо, а нашите филми (последно "Уроците на Блага") и книги ("Времеубежище") успешно и триумфално покоряват света. (Има една положителна промяна в настроението на политиците към артистите и към сектора и тя е, че вече министри на културата стават утвърдени мениджъри на успешни културни институции. Което е добро начало.)

Въпросът е защо точно сега синдикатите се сетиха за болезнената тема. Но когато и да се сетят - все ще е късно. Лично аз прекарах години от живота си, повдигайки темата в национален ефир и загубих предаването си - поради тези си приказки. Но продължавам да я смятам за важна. Познавам прекрасни класически музиканти, оставили живота си на сцената, които - за да могат да упражняват изобщо професията си - свирят за по 700 лв. заплата. Да, днес, в София. Повечето ми приятели са актьори и от години живеят с по 1000 лв. на месец. Актьори в най-големите и престижни театри в столицата. Напоследък заплатите им се вдигнаха. Дневната ставка обаче, която онези от тях, които бъдат щастливо избрани, получават за роли в българските сериали е срамно ниска - като за статист в американска продукция. Така че този проблем е гигантски, той убива не само самите дейци на културата, но и самочувствието им, способността им да творят, гласа им, а оттам респективно идат и последиците, на които вече сме жертви - липсата на държавна подкрепа за изкуствата води до липса на държавна медийна подкрепа - обществените медии не се занимават с изкуство, като изключим програма "Христо Ботев" на БНР и брънч-"слота" на БНТ, изкуството не е модно, нито рекламирано - по билбордовете у нас се кипрят фолкпевици, а рекламните блокове по телевизииите ни затрупват с клипове на лекарства и хранителни стоки на ниски цени. Кога за последно видяхте реклама на произведение на изкуството? А залите, противно на липсата на държавна политика по темата, са пълни! Въпросът за качеството на продукцията обаче е много болезнен - поради опитите на политиците да направят някаква селекция и да финансират "успешните" продукти, комерсът стана водещ при финансирането на изкуството, а това драматично занижи качеството му.

Всичко това води до най-ниската функционална грамотност в Европа, тоталната липса на обща култура у по-младите и като цяло - липсата на морален и естетически компас у цели поколения, заляти с реалити телевизия, чалга и наркотици. Поколения с промити мозъци. Съзнателно и умишлено промивани.

Въпросът е обаче защо хората на изкуството мълчаха толкова дълго? И дали ние сами не копаем ямата, в която се срина високото ни изкуство - световният български театър, да речем? Или можем да обвиним спокойно и за това политиците ни?

Може би отговорът е много прост - с всяка нова промяна на кормчията на държавата естествено възникват надежди и очаквания. Вероятно те ще бъдат удовлетворени в следващия държавен бюджет. А ако не бъдат - артистите ще имат пълното право да недоволстват.

Протестиращите от САБ, СМТД, КНСБ и Подкрепа пишат следното:

"След протестите на 1 ноември 2023 година в национален ефир министърът на финансите обеща повишение на бюджета за култура с 50 процента. Няколко дни по-късно това се оказа поредната лъжа. Този бюджет е само видимата част от айсберга, в който нашето общество е на път да катастрофира.

Години наред ние – творците от сценичните изкуства – работехме, без да протестираме. В резултат на това стигнахме до ситуация, която може да се определи единствено като унизителна. И тъй като политиците и финансистите вярват основно на цифри, ще говорим на техния език: заплати в сектора – много по-близки до минималните, отколкото до средните за страната.

Водени от убеждението, че правото на култура е основно човешко право, така както и правото на достойнство, ние заявяваме категорично, че порочният цикъл от неадекватни политики, свързани със системно недофинансиране на културата в България, трябва незабавно да бъде прекъснат. Защото народ без култура е народ без бъдеще!

Ето защо Съюзът на българските музикални и танцови дейци (СБМТД), Съюзът на артистите в България (САБ), заедно с Независима синдикална федерация (НСФ) „Култура“ към КНСБ и Национална федерация (НФ) „Култура“ към КТ „Подкрепа“ организират протест под надслов „Народ без култура е народ без бъдеще!“ на 6 декември 2023 година. Начало: 12:00 часа пред Министерството на културата.

Основни искания:
1. Да се предприемат законови промени, за да се гарантира бюджет, необходим за увеличаване на всички доходи и възнаграждения, както е записано в Правителствената програма т. 13.2.19.

2. Осезаемо и устойчиво увеличение на бюджета за култура, за да спре унижението, на което са подложени всички, работещи в сектора.

3. Ясна политика за опазване и развитие на професионалните общински оркестри, професионалните общински фолклорни ансамбли, Камерна опера – Благоевград и професионалните общински театри. Гарантиран от държавата минимален размер на възнагражденията на работещите в споменатите по-горе състави, постигнат в Браншовите колективни трудови договори, чрез постоянно целево допълващо финансиране."

Дали и този път артистите ще бъдат използвани за политическа цел или все пак зад този протест и неговото удовлетворение стоят и чисти намерения? Предстои да видим. Надяваме се да е второто.