ПРОМЯНА:

Премиерата на романа "1994" от Николай Фенерски НЯМА да се състои през ноември. Очаквайте анонс за януари 2016...

Няколко отзива за книгата:

"Толкова тъжна, че чак усмихната. Нежен щит. Понякога усмивката е разтегната до ушите от ужас, от изнемогата да се разкаже преживяното. Да се преодолее. Да се надмогне. Преодолява го, надмогва го. Разказва го така, че аз, жената, го чета през сълзи, ама не им се давам. Някак си сама се стягам, като автора на тази история. Може би и мъжете така ще я прочетат, но няма да си го признаят. Какво да кажа. Мъжка книга..."

"Една изкрещяна изповед. По войнишки вулгарна и по момчешки искрена. Книга, която показва как боли мъжката душа. И как се пречупва. За да направи публичната си изповед след години.
Книга, която някак остава в теб. (Дори и ако си жена.)"

"Това не е мъжка книга (освен ако не е такава само защото по страниците ѝ се разхождат предимно мъжове). Това не е просто книга за казармата. Тя е много повече. Ама много! Това е Книга. Прочетох я на един дъх. Обичам книгите, които не ме пускат, докато не ги прочета.

Със сигурност ще я чета отново. Само да се утаят мислите, дето забушуваха в главата ми.

Със сигурност ще я прочетат и много от приятелите ми."

Откъси:

"... вътре в пубертетските ни души вреше и кипеше от истини - навън в мизерията вреше и кипеше от лъжи..."
"... Душата узрява бавно. Като хубаво вино. А понякога се вкисва..."
"... мъката на майките е ирационална и неконвенционална, тази мъка е като ядрена енергия, като атомна бомба, като природна стихия, която изкривява цялото пространство на Вселената наедно с всички галактики в нея."
"... А прецака ли ти се душичката, тялото няма как да издържи на напрежението, братле. И се разбива мигновено като вълна в бряг."
"... По кучешка линия. Човек си има майка, баща и вътре една частичка от него е кучешка, преминаваща през поколенията, предаваща се не по кръвен път, а по метафизичен."

"Само дето тук ни обучаваха как да умираме. При команда „Атом вдясно!” трябва да легнеш с крака в посоката, която ти е била дясната, оттам идва взривът. По този начин ще успееш да умреш по-удобно и нищо няма да ти пречи в последните части от секундата. Повече време няма да имаш, с цяла минута няма да можеш да разполагаш, че да се сетиш за майка си или гаджето си, да си спомняш полянки и езерца, за никакви такива лиготии няма да можеш да помечтаеш за последно. Лягаш наляво и навеждаш главата си плътно до земята. Заравяш муцуната си в пръстта. Да влезе пръст под клепачите ти и между зъбите. И се радваш, че ще свърши бързо. Не може всички хуманоиди да си отидем от този свят като оня надувалник Гьоте, дето на смъртния си одър бил казал: „Светлина! Повече светлина!” Ти смъртен одър няма да имаш, приятелю. Ще имаш кал и пръст и някакви Гьотевци и Фройдовци хич да не те плашат..."

Още по темата

15/11/2015

Нашите автори

Прогностика и реалистика

12/11/2015

Нашите автори

„Тежка интелектуална провинция“

06/11/2015

Нашите автори

Мародери - разказ от Николай Фенерски