Повече бунт, по-малко Мерилиън (репортаж от концерта на Фиш в Пловдив)

Последна промяна на 22 септември 2012 в 18:59 6152 14

Концертът на Фиш в Пловдив
Концертът на Фиш в Пловдив

"Не знам български и сигурно никога няма да го науча. Вече съм на 54 години." Така започва концерта си в Античния театър Дерек Уилям Дик. Много по-познат като Fish, а още повече като вокалист на Marillion. В един ограничен, но не малък кръг, Мерилиън има легендарен статут, а Фиш с великолепните си стихове и фалцетния си разтърсващ глас е гуру в пътуването към дълбините на душата.

В концерта в Пловдив обаче има съвсем малко Мерилиън, малко повече ранен Фиш, а главният герой е един почти непознат шотландски бард, който говори много повече за политика, бунт, социални взаимоотношения, отколкото за вътрешното изгнаничество и ръкописите за сълзите на един шут, заради които преди 20-30 години сме се влюбили в него.

Нали помните как се появяваше Фиш тогава? Силно гримиран, играещ перверзен рок-театър от суперусложнени безкрайни композиции и покъртителна поезия. Сигурен съм, че не го помните. Защото този Фиш отдавна не съществува.

Вместо него на сцената в Античния театър в Пловдив излиза симпатичен улегнал чичко. Двата часа концерт няма да стигнат, за да се прецени дали повече му подхожда да е политик или професионална душа на компания в английски пъб. Може ги и двете, но със сигурност вече не е перверзният поет, водещ разпокъсаните души на слушателите си в дебрите на интимните им терзания. Фиш си е забравил бутилката вино и веднага дава знак да му я донесат. Чаша не му трябва, обяснява, че така е по рокеднрол и до края на концерта неуморно ще я надига във всяка пауза.

Още в самото начало на концерта слиза от сцената и влиза в публиката. Тя, разбира се, е в екстаз. Античният театър далеч не е препълнен, но хората са доста. В енциклопедиите ги наричат Fishheads. Това е неговата малка, но изключително вярна армия, която го следва безпрекословно във всичките 25 години, откакто е напуснал Мерилиън.

От тази ера ще чуем само 2 песни. Assassin, която е леко претупана за легендарния статут в сърцата на феновете. За сметка на това далеч по-непретенциозната Lavender в края на концерта е изпълнена с бароково величие. Това е и единствената песен, в която Оркестърът на Пловдивската филхармония под диригентството на Левон Манукян, реално допринася за композицията и я прави по-плътна и по-богата, отколкото e в студийния вариант.

Не че оркестърът звучи зле в другите песни. Но Фиш си признава, че за първи път свири с оркестър. И си му личи, особено на фона на такива титани на компилирането на рока и класиката като Джон Лорд и Таря Турунен, а даже и ФСБ, които сме имали удоволствието да гледаме в същия Античен театър.

За публиката концертът има още един връх - великолепната Cliche, една от песните в рока, които с право могат да спорят за най-хубав текст. Личеше си, че Фиш очакваше такъв пик и при друга страхотна песен - Credo. Почти се получи. Но в тези невероятно трудни откъм вокално майсторство песни си пролича защо Фиш рязко се разграничава от времето на Мерилиън. Не е чак като Аксел Роуз, но пак няма глас да бъде себе си.

"Сега съм много по-гневен, отколкото преди 30 години", казва Фиш и това е основното усещане от концерта му. Силни и много точни думи за войната в Афганистан и Персийския залив. Размазваща критика на правителствата, които пращат невинни войници на смърт, лъжейки за измислени оръжия за масово поразяване. Патетичен разгром на съвременното капиталистическо общество и реверанс към Че Гевара, споменат неколкократно като пример за подражание.

Ако не свързвахме Фиш  с Мерилиън, може би щяхме да сме свидетели на най-яркия социално-политически концерт, правен в България. Но това е все едно да свързваш Джон Ленън с Йоко Оно, а не с Бийтълс.

Въпреки това усещането е приятно. След Lavender публиката е на крака и си иска биса. Получава го с песента The Company. Майсторът си е майстор и знае как да остави публиката точно на върха на удоволствието. 

Разделя се с думите: "Моето име е Дерек, аз съм Фиш" и с обещанието скоро да се върне отново.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.10 2012 в 19:26

Reading posts like this make surfing such a plaeusre

27.09 2012 в 15:46

За втори път бях на концерт на Фиш, след този в НДК през 2005. Съжалявам за онези, за които софийският концерт е бил разочарование. При мен лично, тогава емоцията беше по-силна, първо, защото беше за първи път, второ, защото бях съвсем близо до сцената, и респективно - до Фиш, и не на последно място - заради Misplaced Childhood. Имах щастието да чуя на живо една от най-любимите си песни "Blind Curve". И сегашният концерт беше изключително преживяване. Успях да хвана част от репетицията в ранния следобед, и така на практика слушах "Lavender" два пъти. Не мога и не искам да сравнявам двата концерта откъм качество. За мен равносметката е по-скоро за моя собствен живот през изминалите години, а не толкова за самия Фиш, който, ясно е, че няма как да бъде същият като във времената на Marillion. И все пак, човек още може да открие смешно-тъжния (и мъдър) шут в този "улегнал чичко". Стига да иска, разбира се. Защото той си е там, въпреки следите на времето.

25.09 2012 в 12:52

Бях на първия концерт на Фиш в Банско преди сигурно 9 години, на втория - в НДК преди 7 и сега.
Всеки концерт бе все по-добър. А този бе уникален - перфектен звук (нещо, което за съжаление не може да се каже за концерта в НДК), перфектна атмосфера, оркестърът бе страхотен... само публиката бе леко заспала, но вероятно повечето хора бяха повече заради Мерилиън, отколкото заради Фиш.
Да, имаше малко Мерилиън, но пък предишният концерт бе изцяло мерилиънски. Тогава той изпя целият Misplaced Childhood. Няма и как да очакваме сега да пее Мерилиън - все пак от 20 години той не е с Мерилиън.
Този път най-накрая се сбъднаха две мои мечти - Изпя Cliche и The Company - химнът на всички fishheads (макар и последната да я обърка). Също трябва да се отбележи чудесното изпълнение на Brother 52 и So Felini и разбира се Lavender+Bitter suite.
Като цяло - размазващо и разкъртващо.

А ето и неговият коментар в Туитър за концерта:
Emotional gig , way past superlatives, we must come back here. Resonance outstanding. Loved it

24.09 2012 в 18:53

Когато се сбъдва една стара юношеска мечта е естествено да се появят сълзи. Така беше и при мен. Щастлив съм, че бях в Пловдив, че чух на живо любими композиции. Но очаквах повече автентични Фиш-фенове, повече атмосфера. Явно са се пръснали по света:))
Мисля, че репортажът е повече от точен.
Дано Фиш спази обещанието си, но бих предпочел да го чуя в някой клуб.

24.09 2012 в 11:33

някаква грешка стана с линка в горния пост ..

http://www.youtube.com/watch?v=p3-svncuJWU&feature=channel&list=UL

24.09 2012 в 11:30

Ето още два аматьорски клипа от концерта ... ценен спомен за доста поостарял фен на Фиш като мен -;))

http://www.youtube.com/watch?v=KwueUAR1pig&feature=channel&list=UL

http://www.youtube.com/watch?v=p3-svncuJWU&feature=channel&list=UL

24.09 2012 в 10:53

Благодаря на автора за очерка и мнението му за концерт!
Както и благодаря за мнението на всички останали! Благодаря за видеоклиповете на всички, както и продължавам да търся още!
Надявам се някоя ТВ или присъствал да пуснат пълен запис от тази вечер.
Разбирам какво съм пропуснал и още повече съжалявам. Фиш, както и всички останали се променя и остарява и това е нормално, но всеки сам за себе си усеща и възприема с душата си посланията от текстовете му и музиката на групите му. За мен Фиш си е един, само вече остарял и помъдрял.
На мен песните му ми харесват, а ако нещо не ми харесва - просто не го слушам.
Поздрави на всички!

23.09 2012 в 19:37

Aз съм от по-възрастните фенове на Фиш и съм безкрайно доволна,че все-още съм в състояние и имам желание да присъствам на такива концерти.И аз в началото не можах да овладея сълзите си,но овладях емоциите си и се насладих до край.Аз бях на концерта на Фиш в НДК преди 7-8 години,но тогава бях разочарована.И затова сега съм безкрайно благодарна на Фиш и на организаторите на това събитие,както и на Пловдивската филхармония.А на журналиста написал горната статия искам да кажа- моля без такива квалификации-симпатичен улегнал чичко-не- за Фиш ще върви по-добре готин мъж или господин.Не съм съгласна и с определението первезна поезия за ранния Фиш-мисля,че е много силно казано.Още преди тридесет години,когато започнах да слушам Марилион,ми направи впечатление,че групата е политически ангажирана.Но всяко нещо с времето си.Естествено,че сега няма да се гримира,както в младоста си.И Питер Гейбриел като млад изрисуваше лицето си,а сега не.Разочарование нямаше,а само удоволствие от чудесния концерт.Ако ще идва пак в Б-я нека да е по-скоро,че на нас по-възрастните феенове не се знае колко време ни остава.

23.09 2012 в 12:37

Честно казано не познавах "Мерилиън", отидох на концерта неподготвен, без очаквания, случайно, бях изненадан доста приятно от чичкото, който ни забавлява в него имаше толкова страст и толкова положителна енергия, че си заслужаваше да измина 600 км., които бях изминал заради него.
Мога да кажа само едно БЛАГОДАРЯ!

23.09 2012 в 01:13

Благодаря на автора за добрия анализ!

След толкова години като негов фен, доживях да го видя на живо. Да го чуя, да му ръкопляскам в спотаен екстаз, тананикайки си всяка дума от изпетите песни. В началото дори не се и усмихвах, сълзи напираха под старите ми очила стискайки малката сапунерка да запиша ценен спомен. Толкова се развълнувах ..
Вярно, преди трийсетина години Фиш с Мерилиън бе друго, сега гласа е уморен, но като че ли духа му е още по-силен и с творчеството си непоколебимо доказва себе си

http://youtu.be/DeVlCD1-n4Y

http://youtu.be/ItSdHRLe-Ss

http://youtu.be/wC8Q2N6gES8