Утре в клуб Строежа ще се проведе концертна вечер, посветена на творчеството на Георги Минчев. На 9 април Гошо щеше да навърши 69. Неговите приятели Подуене блус бенд, начело с Васко Кръпката, Милена Славова, Валди Тотев в акомпанимент на цигулка, Камен Кацата ще изпълнят вълнуващи песни на известния музикант. Ако потърсите в интернет, ще намерите чернобял клип, заснет вероятно през 1966. Ще видите зимна Витоша и едно момче с китара. А в един от последните кадри на лентата остава просто една самотна китара. В Строежа в близо двучасовия сет ще намерят място песни като "Бяла тишина", "Снегът на спомена", "Сребърни ята", "Музикантска съдба", "История с китара", "Блаженни години", "Мързелив бирен ден", "Бира, секс и рокендрол", "Гадже бонбон", "Сам на бара", "Нека се обичаме", "Няма любов". Гошо Минчев ни завеща забележителна колекция от песни, създадени в различни периоди – от първия запис през 1965 г. до “Тъжна Коледа” от края на 1996 г. Само в албума “Бяла тишина” ще срещнем имената на близо 20 композитори. Георги Минчев много често пишеше сам текстовете, които пееше. През годините е работил  с Биг бенда на БНР с диригент Вили Казасян, “Бъндараците”, които по-късно се превърнаха в култовата група “Щурците”, “Сребърните гривни”, китаристът Кристиан Платов. Изпълненията на Георги Минчев са съпровождали дори известният класически квартет “Димов”, една от първите джаз-формации “Джаз-фокус 65” и Оркестърът на всесъюзното радио – Москва с диригент Юрий Силантиев. Композиторите, писали за Георги Минчев също са някои от най-големите имена – Атанас Бояджиев, Петър Ступел, Атанас Косев, Борис Карадимчев. В песните на Георги Минчев от последното десетилетие на ХХ век се съдържа и една друга история - тази на политическите промени у нас, започнали през 80-те. Всички, които сме свидетели на това време знаем, че нямаше митинг или протест, на който да не е звучал гласът на “неостаряващото момче на българския рок”, както го наричаха. По това време се създаде и “Стари муцуни” - една истинска суперформация, в която той беше заедно с китаристите Петър Гюзелев и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски – бас и Георги Марков – ударни. Те създадоха “Мързелив бирен ден”, “Купонът тече” и разбира се “Бира, секс и рокендрол”. Георги Минчев е роден в София през 1943. Има висше икономическо образование, специалност “външна търговия”. Продължава образованието си в Брюксел – телевизионна режисура. Не успява да пробие в тези кръгове в България. През 1967 – още студент, изпълнява “Бяла тишина” на композитора Борис Карадимчев и така започва звездният му път. Печели “Златният Орфей”, песента става “мелодия на годината”. Тези данни ще намерите във всички енциклопедични справочници. Но ако някой е любопитен да научи повече за емоционалната биография на Георги Минчев, просто трябва да прочете авторските му текстове. Там често се срещат думите любов, надежда, мечта. Заедно с изневяра, разочарование, тъга, позор. И в обикновен разговор, и в песните си, той говореше направо – независимо дали става дума за лични преживявания или политически възгледи. Може би затова пътят му към публиката винаги беше много кратък. “Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недей да го забравяш никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!”, беше казал Жоро в едно от последните си интервюта. “Бардът на демокрацията”, както го нарекоха медиите, си отиде от този свят на 18 февруари 2001 година, след дълга и неравна битка с рака. Четири години по-късно излезе негов посмъртен албум. И както подобава на името и паметта на Гошо Минчев, един диск бе недостатъчен да събере забележителните моменти от творчеството му.