"Плаващите кейове", проектът, който отне 45 г. (видео и снимки)

Последна промяна на 27 юни 2016 в 18:00 16350 3

1/1

Снимка Андре Гросман / thefloatingpiers.com

Една от рисунките на Плаващите кейове, включваща карта, парче от плата, с който са опаковани, и детайлна визия. От продажбата на тази и др. такива творби българинът се издържа и финансира проектите си.

Няма да е преувеличено да се каже, че тези дни в целия свят се говори за един българин - Христо Явашев-Кристо, и неговия най-нов проект, носещ името "Плаващите кейове".

Проектът е първият, реализиран от артиста от 10 години насам и първа творба, завършена без съпругата му, Жан-Клод, която почина през 2009 г.

"Кейовете" ще бъдат отворени за посещение в езерото Изео, в Северна Италия, до 3 юли, като само за 5 дни от откриването си на 18 юни те бяха посетени от над 350 хил. души.

Пътят до осъществяването на творбата обаче не е лек и трае 45 години, преди да бъде извървян буквално и преносно от Кристо и Жан-Клод. В много от предните им начинания се забелязват прилики с "Плаващите кейове", а проследяването на останалите им водни проекти показва ясната нишка на развитие на идеята за ходене по вода.

Това показва и изложбата, посветена на Кристо и Жан-Клод в музея "Санта Джулия" в град Бреша, която ще остане там до 18 септември. В нея може да бъде видяна изключително подробната експозиция за творчеството на двамата артисти, както и да се докоснете до материалите, използвани за "Плаващите кейове".

За пръв път идеята за ходене по вода възниква през 1970 г., когато историкът и куратор Хорхе Ромеро Брест предлага на арт дуото да осъществи проект в Аржентина. Тогава се ражда визията за плаващ кей, който да бъде 200 метра дълъг и разположен в делтата на Ла Плата откъм Буенос Айрес. 

Кристо рисува само една скица към проекта, който обаче не е осъществен поради ограничеността на технологията по онова време и липса на разрешение от властите.


Първата и единствена скица на "Надуваемите кейове" от 1970 г. Снимка: OFFNews

През 1970-1972 г. Кристо и Жан-Клод реализират друг свой известен проект - "Завеса в долината", който се осъществява в Колорадската планина. Завесата е дълга 381 метра и е висока по 111 метра в двата края и 55,5 метра в средата.

Тя заема 18 600 квадратни метра и е изработена от тъкана найлонова материя, подобна на тази, която се ползва за "Кейовете" десетки години по-късно. Другото общо между двата проекта е и цветът - шафранов, който се оказва любим на Явашев и неговата половинка.

"Завеса в долината". Снимка: Волфган Фолц / christojeanneclaude.net

Следващото приключение на тандема е "Брегова линия", осъществено през 1974 г. в залива "Кралски плаж" в Нюпорт, Род Айлънд. За него са използвани 13 945 кв. метра тъкан бял полипропилен, дълъг 97,5 метра и широк 128 метра. 

Тежестта му пък е 2,721 тона. Платът покрива плътно водата и брега за 18 дни, като това е първото опаковане на вода от Кристо и Жан-Клод, ако не броим австралийския бряг

"Брегова линия". Снимка: zero1magazine.com

"Опакованите пътеки" от 1977-1978 г. са съставени от 12 540 метра тъкан найлонов плат, покриващ 4,4 километра пътеки в парка "Джейкъб Лус" в Канзас.

Цветът отново е шафранов, а крайният вид доста наподобява този на сухоземната част на "Плаващите кейове".

Преди да бъде осъществен проектът, той среща на няколко пъти отказа на властите - през 1969 г. в Япония и Холандия, където са искали да създадат едновременни инсталации, през 1971 г. в Бостън и 1976 г. в Дъблин.

Карта на "Опакованите пътеки", снимки и рисунки. Снимка: OFFNews.

През 1980-1983 г. се осъществява един от най-впечатляващите и мащабни проекти на Кристо и Жан-Клод - "Обкръжените острови". Той представлява обграждането на 11 острова в залива "Бискейн" до Маями с общо 603, 870 квадратни метра тъкан полипропилен.

Всяка една от розовите инсталации се простира на дължина от 61 метра от бреговете на островите, като са закрепени общо с 610 котви през интервал от 15,2 метра. Котвите застопорявали розовия плат от две страни - от островите и под водата, на разстояние от 76,2 метра от брега на всеки от тях.

"Обкръжените острови". Снимка: Волфган Фолц / christojeanneclaude.net

Умален модел на "Обкръжените острови", намиращ се в музея "Санта Джулия" в Бреша. Снимка: OFFNews

Друга нереализирана идея на Кристо и съпругата му е "Проектът Дайба" от 1996 г. при залива на Токио, близо до "Моста на дъгата". Той е трябвало да разпростре 90 000 квадратни метра шафранов плат - отново традиционния цвят за проектите на двойката - върху пътеките в близкия парк.

Нещо повече, във водата са щели да бъдат направени двa изкуствени мoста от по няколкостотин метра, които да бъдат опаковани и да свържат парка "Одайба" с други две изкуствени островчета за разходка. 

Начинанието не е завършено, но приликите и идеите, заложени в него, ясно личат в "Плаващите кейове" 20 години по-късно.

Рисунка на "Проектът Дайба", на която може да се види връзката между парка и двата острова. Снимка: OFFNews.

Последната творба на Кристо и Жан-Клод преди смъртта ѝ и изпълнението на "Плаващите кейове" е от 2005 г. в "Сентрал парк" в Ню Йорк. 

"Портите" е наченат още през 1979 г., но чак с идването на Майкъл Блумбърг като кмет на града става възможно осъществяването му. 

Проектът представлява 7503 порти, разположени през 3,65 метра разстояние една от друга върху 37 километра пътеки в най-голямата зелена площ в американския град. Всяка една от тях е висока 4,87 метра, а шафрановият плат се спуска на 2,13 метра над главите на преминаващите отдолу хора, като при всеки повей на вятъра портите се мърдат като една.

Широчината им е от 1,68 до 5,48 метра в зависимост от пътеките, по които минават. Уникалната инсталация е посетена от над 4 милиона души.

"Портите", погледнати от високо. Снимка: Волфган Фолц / christojeanneclaude.net

Снимки и рисунки на "Портите" в музея "Санта Джулия". Снимка: OFFNews.

Всеки един от проектите на Кристо и Жан-Клод, пълен списък на които може да видите тук, е реализиран изцяло с техни лични средства, набавени от тях чрез продажбата на рисунките и скиците на българина по уникален модел, който дори се изучава в Харвард, както вече споменах.

Те никога не са приемали дарения и спонсорства, защото винаги са се стремели към абсолютна свобода за себе си и своето изкуство. След края на всяка инсталация използваните материали биват рециклирани, а от нея не остава и помен в околната среда.

Карта, върху която са изобразени всички места, където Кристо и Жан-Клод са работили. Снимка: OFFNews.

Така стигаме до днешния ден, когато последната творба на българина е отново в центъра на световния интерес. 

"Плаващите кейове" са дълги над 5,5 километра - 3 над водата и 2,5 по улиците на градчето Сулцано и остров Монте Изола.

Водната част, по която се осъществява същинското ходене по вода, е изградена от 220 хиляди полиетиленови кубчета с големина 50 на 50 и височина 40 сантиметра, които са скрепени помежду си с 220 хиляди щифта от същия материал.

Те са опаковани от 100 хил. квадратни метра тъкан найлонов плат в традиционния за Кристо и Жан-Клод шафранов цвят. Между кубчетата и плата (както и по улиците) за по-лесно вървене, мекота и стабилност е постлан 70 хил. кв. м филц. 

"Кейовете" свързват Сулцано, откъм брега на Италия, с островите Монте Изола - най-големия вътрешен остров в Европа, за който се носят слухове, че стои като фон на "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи- и Сан Паоло, който е собственост на фамилия Берета, прочутите производители на оръжие.



Цялата плаваща конструкция, издигаща се на 35 сантиметра над водата, е застопорена, за да не отплава, за дъното на Изео с 200 котви, всяка от които тежи по около 5,5 тона и съдържа в себе си сложна система от куки, въжета, вериги и бетонови блокове.

Някои от котвите са хванати на дълбочина от 90 метра под водата, като за връзването им към кейовете са били необходими 37 хил. метра въжета.

Освен че цялата конструкция постоянно мърда като жива заради движението на водата, а всяка стъпка върху "Кейовете" сякаш "потъва", кубчетата издържат по няколко тона тежест на квадратен метър. Краищата на пътеките не са под прав ъгъл, ами са наклонени към езерото, като по този начин се създава усещането, че творбата изниква от водата и е нейно естествено продължение.

Върху проекта са работили и продължават да работят и в момента хиляди хора от цял свят, както и десетки българи, сред които неговият племенник Владимир Явашев, водолази, капитани на лодки и студенти от НСА. Първоначално пък идеята за плаващите полиетиленови кубчета е изпробвана от екипа на Кристо в морето срещу Созопол.



Работещите с 81-годишния Кристо го описват като много жизнен, земен и мил човек, който постоянно снове насам-натам и не спира да работи, наравно с доста по-младите от екипа си. 

За над 50 години заедно той и Жан-Клод, с която са родени на една и съща дата в една и съща година - 13 юни 1935 г. - са реализирали над 20 мащабни проекта и са работили по над 40, които така и не виждат бял свят.

След края на "Плаващите кейове" Явашев ще продължи дългогодишната си работа по "Над реката" и "Мастаба", вторият от които ако се осъществи, ще се превърне в най-голямото произведение на изкуството на Земята.

Питате се как е постигнал всичкото това и има сили за още ли?

"Всеки ден за закуска ям по една глава чесън и кофичка кисело мляко", твърди Кристо.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1537

2

TOR

27.06 2016 в 19:01

Нищо лично но чесън е мерудия само за таратор и шкембе а не за всяка манджа...