Възможно ли е точно Роалд Дал, майсторът на забавната детска проза, да е преживял мрачни и трудни ученически години? Книгата на официалния му биограф Доналд Стърок „С обич: Момчето“, която "Книгомания" публикува за първи път на български език, не оставя съмнения – световноизвестният автор на „Матилда“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Вещиците“ и други знаменити творби е преминал през побои и тормоз в пансиони със строга дисциплина, но това само е укрепило стоицизма и нестандартното му чувство за хумор.

Всъщност през целия живот на Роалд Дал /1916-1990/ възходите са се редували с изпитания, документирани в над 600-те писма, които той е изпращал в продължение на 40 години до майка си Софи Магдален. Първото е от 1925-а и е пълно с грешките на 9-годишния ученик, изпратен да трупа знания далече от дома. Последното е от 1965-а, пуснато две години преди смъртта на Софи, грижливо запазила всички негови послания. Най-интересните от тези писма са подредени хронологично в книгата „С обич: Момчето“. От тях блика смях, нежност и фантазия, а драмите са бегло загатнати – защото Роалд не иска да безпокои Софи, пък и възпитанието му не предполага да хленчи.

След като завършва гимназия в частно училище със строги порядки Роалд отказва да продължи в университет – иска свобода, приключения и пътешествия. Втората световна война го заварва на служба за петролна компания в Африка, после го запокитва в Ирак и на Балканите, където той се отличава като първокласен военен летец и едва оцелява след тежка самолетна катастрофа. Покрай последвалата дипломатическа кариера във Вашингтон и таланта си на разказвач Роалд се сближава със семейството на президента Рузвелт, с кумира си Ърнест Хемингуей и с куп холивудски звезди като Уолт Дисни, Чарли Чаплин, Марлене Дитрих, Гари Купър, Спенсър Трейси. Той дори се жени за красавица от тези среди – актрисата Патриша Нийл, бъдеща носителка на „Оскар“. Късметът не е непрекъснато на негова страна, но пък Роалд винаги е готов да си отвоюва щастието обратно: и когато такси блъска количката с 4-месечния му син, и когато жена му получава инсулт, бременна с петото им дете. С грижите си Роалд връща към живота и двамата, без да губи присъствие на духа нито за миг. Писмата му са пестеливи на подробности около тези преживявания, но пък дават ясна представа и за отношенията в семейството, и за превръщането на Момчето в утвърден писател.

Ето и един от писмата:

„14 май 1939 година Дар ес Салаам,

Танганайка

Мила мамо,

Тази сутрин получих картичката ти от Тенби; изглежда, имаш първокласна къща. Забавляваш се страхотно сигурно – береш иглики, ходиш в „Манобиър & Колди” и тям подобни места, и как само ти завиждам.

Тук няма много новини. Дъждовете продължават – от понеделник до петък вечерта валя стабилно и силно без никакво спиране денем и нощем и всичко беше адски подгизнало. Моравата ни е под вода, както и колата ми (почти). Кучето Самка се разхожда по цял ден по бански костюм и се мисли за императрицата на Австралия.

Страшно зрелище имаше миналата седмица. Джордж, Дейвид и аз подпийнахме в клуб „Гимкхана” след игра на дартс. Спечелихме и отпразнувахме победата по обичайния начин; в клуба има огромна черна дъска за отбелязване на резултата с тебешир и някой от нас – май беше моя милост – нарисува Адолф Хитлер, и тримата изобретихме нова игра. Да го уцелиш по топките, се броеше за 10, по инструмента – 15, по пъпа - 5, по мустака – 20 и т.н. Играта продължи весело час-час и нещо и едва на другия ден разбрахме, че в помещението е имало германец. Наблюдавал ни как целим със стрелички топките на Хитлер, без да продума, но после дребният подлец хукнал право към Германското консулство; оттам се свързали с правителството и свикали Клубния комитет на извънредно общо събрание, и прочее дивотии. Сега ни остава само да натиснем звънеца и да поискаме протокола.

Голяма врява настана – така де, тук има много германци и всичко ври и кипи – явно сме настъпили някого по мазола. Е, ние просто наблюдаваме комедията от безопасно разстояние.

Поука: Не хвъряй стрелички по топките на Хитлер на публично място, те са частна собственост.

С обич и поздрави на всички:
Роалд“