Писателка прочете света за година

Последна промяна на 15 юли 2013 в 16:47 4007 2

Aвторката на проекта
Aвторката на проекта

Британската писателна Ан Морган си постави за цел да прочете книга от всяка държава в света за една година.

Проектът й е отразен в симпатичен блог, в  който Ан споделя впечатленията си от всяко четиво, разказва накратко историята и сюжета на книгата и дебатира с последователи написаното.

В дългия й списък от 198 страни присъства и България.

Заглавията, на които се спира от всяка държава, са й предложени от приятели, познати и последователи. После писателката сама избира една от книгите и я включва в проекта си.

През януари 2012 г. Морган пише в блога си, че в момента е запленена от "Естествен роман" на Георги Господинов.

"Бях се приготвила да започна "Спасеният език" на Елиас Канети, вече го носех в чантата си, когато открих в една отлична инди книжарница в Ню Йорк сити "Естествен роман" на Георги Господинов. Звучеше толкова интригуващо, че трябваше на всяка цена да го купя и да го прочета веднага."

Сред заглавията на български автори, които били предложени на Ан, са още "Време разделно" на Антон Дончев, "Улица без име" на Капка Касабова, "Захвърлен в природата" на Милен Русков и "Има ли кой да ви обича" на Калин Терзийски.

"Мислех се за относително космополитен човек, но рафтът ми с книги сочеше друго. Като не броим няколко индийски романа и по една книга от Австралия и Южна Африка, литературната ми колекция се състоеше от британски и американски заглавия. Още по-лошото бе, почти не бях чела преводна литература", разказва писателката пред Би Би Си.

И така, в началото на 2012 г., Ан Морган се зарича в рамките на година да прочете по една книга от всяка страна (тук включва всички признати от ООН държави плюс Тайван). Незнаейки откъде да намери тези почти 200 заглавия, тя създава блога си "A year of reading the world" (Да прочетеш света за една година) и моли читателите за помощ. Те й предлагат четива, а някои автори й изпращат неиздадените си английски преводи. "Това ме дари с уникален шанс, който нямат 62% от британците, говорещи единствено английски", казва Морган.

Изнамирането на заглавията в английски превод било немалко предизвикателство. Едва 4,5 процента от литаратурните издания в Обединеното кралство са преводни, посочва Ан Морган.

Оказало се, че по света има и места, в които рядко се пишат книги. Като на Маршаловите острови, където е по-вероятно да се срещнеш с вожда и да поискаш среща с местен разказвач на истории отколкото да си купиш книга, пише авторката на блога. Сходно било положението в Нигер, където историите се предават от разказвачи-бардове и рядко биват записвани на хартия.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.07 2013 в 13:05

Чудесна идея! Всяка книга носи парченце от света, където е написана! Дали да не пробвам и аз :) ?!

15.07 2013 в 20:16

Браво на жената. Друг е въпросът какво е разбрала от книгите, които чете. Забелязал съм, че тези които се хвалят, че четат адски много, обикновено не осъзнават прочетеното.