"Пинк Флойд" от Австралия до Канада: Трибютите

Последна промяна на 25 септември 2012 в 16:56 4963 1

front
front

Това си е един огромен клон от дървото на рокмузиката. Колекционерите знаят какви изненади, понякога и разочарования крият кавърите. Темата ми е за по-глобалните пакети с неоригинална музика. Трибютите – групи и сборни албуми, в които една банда свири парчета на друга. Колкото по-голяма и по-известна е дадената в пространството на рока, толкова по-често и предизвикателно е други да свирят техни неща. Случайно или съвсем подготвено. По повод и без такъв.

А сега си помислете за "Пинк Флойд". Разровете из нета и направо ще се смахнете. Разбира се, някои от добилите известност трибюти на супергрупата са масово популярни, издавани са на дискове и плочи; намират се в „ютюб”, могат да се купят.

Както американката Кат Бърг отбелязва в едно ревю, Флойд не са кои да е – продажбите на техните албуми до ден днешен са повече, отколкото на актуални звезди-еднодневки като Бритни Спиърс, Джъстин Бийбър и Кейти Пери – взети заедно. А култовия албум на Pink Floyd Тъмната страна на Луната остава номер две като най-продаваният албум на всички времена, точно зад Thriller на Майкъл Джексън.

За трибютите и групите-трибюти на Флойд има цели страници в мрежата. Какво ли не можеш да откриеш… Американци от Ню Йорк под името The Machine с вокалист Джо Паскарела /квартет, който залага на ранните композиции на британците, но не пропуска любими парчета от „Стената”; съществуват от 20 години/. Или 9-членната /броят в състава и човека, отговарящ за светлинните и специални ефекти/ германска банда Mother Floyd, утвърдила състава си едва през февруари тази година /вокали: Джон Макинтош и Кармен Хелбиг/. С подобно име се подвизават и други американци - Atom Heart Mother, в ревюта за техни лайфове /последният в Блумингтън, Индиана, от край на април т.г./ ги назовават като „най-добрата трибютна "Пинк Флойд" група” /вокали: Джен Кристи, Анди Холинден/. Най-известната гръцка трибютна банда Lunatics, който също е омаяна от Барет, Уотърс, Гилмър и останалите.

Някои се стремят да го правят почти като в оригинала. Не съм сигурен дали така е интересно, но този е техният начин да отдадат почит и покажат преклонението си пред любимата група. Например, австралийците на Кевин Хънт /китарист, вокалист и продуцент/ - Beyond the Darkside. Тази година квартетът, който е допълван на сцена от още 9 човека инструменталисти и беквокалисти, започна местния тур в континента на кенгурото от голямата зала на операта в Сидни. Техният A Finger on the Pulse Tour се обезпечава от 40 т апаратура и дава почти огледална представа за младите фенове, не успели да гледат оригинала на живо в живота си. Вижте снимките! Само дето под прожекторите не са истинските Роджър, Дейв, Ник и Рик.

Да останем извън Европа. Да идем в далечна Южна Америка. Дали има флойдомани там? Трибютната банда се нарича Ummagumma /ясно е защо/ и е създадена още през 98-ма в Буенос Айрес. Хорхе /Джордж/ Марчини, Ариел Москатели и Хуан Верта плюс още 6-7 души, които са в екипа и на сцената. Свирят всичко от продукцията на мастодонта, но особено наблягат на ранния Флойд и есенцията от „Тъмната страна”, „Стената”, “Wish…” и последните тави. Не са напускали континента, но там суперлативите на критиката и любовта на публиката са значителни.

Със същото име са и бразилските поклонници на Флойд. Създадени през 2002-ра от Бруно, Исабела и Бер в Сао Пауло. Пълното име на основателя им е Бруно Мартинс Де Мораис Е Силва – 31-годишен, мултиинструменталист, професионален музикант. Първият им лайф е на 28 септември точно преди 10 години.

Сега да се „качим” съвсем на север из двете Америки. Floyd Factor се водят „най-флойдовата” трибютна група в Канада. Създадени през 2006-та в Торонто. Основни фигури са Робърт Спароу, Андре „Дре” Филипети /особено ценен е неговият „британски” английски/ и Алан Земайтис. Шоуто им не е толкова пищно, но в него също присъстват емблематични атрибути от лайфовете на Флойд.

Отпускаме се в розовия флуид и се озоваваме на хиляди мили на югоизток: чак в Южна Африка. Тук откриваме “Welcome to the Machine”, група от Йоханесбург, само на 6 години, 5-членна и твърдяща за себе си: „нови сме в този поток, но когато откриеш за себе си "Пинк Флойд", просто оставаш завинаги; това е магия, ако се решиш – дори опитваш да правиш тази музика.” Бандата е от стари съученици, основана от Майкъл Дос-Сантос и Еди Гилбърт. Двама си кийбордисти, имат си саксофонист – когато потрябва и са предимно лайф група с много добър прием в страната си. Тяхното шоу е чисто откъм Флойд-атрибути и ефекти; те залагат само на музиката. Последният им концерт е обявен за 29 септември в Киалами, Мидранд, РЮА.

В Европа и в Щатите картината е още по-пъстра. Трибютоманията по "Пинк Флойд" си е стройно могъщо течение. Това са и възможностите за почитатели, които никога /защото са пропуснали/ няма да се докоснат до оригинала – но не от домашната уредба, а в зала и на стадион, където единствено може да се преживее характерното усещане на басите, удрящи те в плътта. Жалко, че Cover-групите не могат да си позволят ефекти като излитащия от единия край на сцената самолет от „Dark side”, който се разбива в другия диагонален край в дъното на залата…

Къде може да се гледа „нещо като” "Пинк Флойд" тия дни ли? Brit Floyd току-що обявиха датите на американското си турне. Деймиън Дарлингтън, Йън Кетъл, Боби Харисън, Роб Стингър, Рик Бендоу, Аран Амун, Каръл Брънсдън и вокалистките Емили Йоландс, Ами Смит, Джаки Уилямс, Ола Биенковска плюс инженерите по звука и визуалните ефекти Гарет Дарлингтън и Брайън Колупски създават нещо, което наистина си струва да се види. Тази година още не си е отишла, в Северна Америка /в момента/, Европа /май-юли, но предимно във Великобритания/ и дори в Ливан /22 декември в Бейрут/ хиляди щастливци ще идат да усетят онзи „деликатен звук на гърма” с телата и сърцата си.

Да споменем наслуки поне само още две Cover-групи. Най-признатите в страните си. В Швеция това са P-Floyd: 9-членен оркестър с още петима постоянни членове от техническия екип. Вокалистите са Ханс Лундин и Матс Нилсон. Основател е Ян Стумснер в далечната 1993-та година, точно 20 след появата на „Тъмната страна”. През 98-ма групата вече е достатъчно известна, почитат ги като гении, радват им се истински, а те трупат членове и техника. През 2006-та вече събират по 8000 зрители на концертите си. Дават ги по телевизията. Шоуто им е мощно и ефектно, самите музиканти наистина са даровити професионалисти, отдаващи пристрастията си на любим състав, вместо да правят собствена музика. Раздвоен съм – пък е не мога да прочета много-много, сайтът им е на шведски.

И да завършим в Италия. Страна, където артрокът е мода и религия за широк кръг рокаджии отдавна. /Статията и предаването за италорока могат все ще да се прочетат и чуят на нашия сайт./ Тук групата от течението на флуида се нарича Wit Matrix и представлява двуцифрен екип от инструменталисти, техници, музиканти и инженери /11 музиканти и 10 техници/. Мирко Заното, Паоло Магараджиа, Франческо Фиорезе и Клаудио Тисо са основните фигури. Събират се през 89-та, от 2003 г. приемат името Wit Matrix Pink Floyd tribute band. На 10 ноември можете да ги гледате в Локарно, Швейцария. Спектаклите им са пищни, скъпи и професионално изпипани до най-малките подробности. Публика не липсва, медиите ги отрупват с щедри рецензии. Още по-любопитно е, че те не се притесняват да издават дискове с концерти и някои тематични изяви от последните 6-7 години. В репертоара им присъстват повече от късните пиеси на Флойд, за сметка на само няколко от ранните им експериментални дълги сюити. Последният им комплект е CD/DVD “Live in Milano” от миналата година. Мърчандайзинга им е впечатляващо богат и развит.

Разбира се, записи от мрежата, могат да се изровят. Но това вече не толкова интересно. Аз предпочитам един двоен трибют, озаглавен Pink Floyd Greatest Hits Covered. В него има близо две дузини флойдови парчета, изсвирени от кого ли не – ама само от най-големите в бранша! Интересен е и онзи, дето в заглавието му има прасета и пирамиди. Може би и ирландският – Celtic Pink Floyd, защото е различен.

Тази или другата сряда, в Музикалната кутия, очаквайте този текст, озвучен с няколко от гореспоменатите примери.

ПС. Рокфестивал, рокрожденник и новият албум на "Епизод" - преди всички в Нета и Ефира - оставиха илюстрациите към трибютите на Пинк Флойд за следващото предаване. 

А темата за трибютите на Флойд, богато илюстрирана с маниашки музикални примери - можете да слушате отделно, точно за 60 мин., вече прехвърлен и в новата "туба": ТУК.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.08 2015 в 23:11

А на Brit Floyd ноември месец ще ходим с приятелката ми в Арена Армееец. ^^