Огромен интерес към първата дигитална карта на читалищата в деня на тяхната 170-годишнина

Само седмица след официалното си представяне първата интерактивна Карта на читалищата и Общинският барометър на читалищата регистрираха близо 40 000 посещения. Данните отчитат засилен интерес от страна на гражданите, като общият брой на прегледаните страници в платформите надхвърля 41 500, а уникалните потребители, потърсили информация за културните средища, са близо 7 800.

Този дигитален успех съвпада със символична дата – днес, 30 януари, България чества 170 години от основаването на първото българско читалище в Свищов. Високата активност в онлайн платформата доказва, че и в дигиталната епоха българите припознават читалищата като ключови центрове на общността – точно както са го правили възрожденците през 1856 г.

Висока точност и активна обратна връзка

През първата седмица от работата на картата Фондация „Народни читалища“ е получила около 70 заявки за актуализация и допълнения на информация от читалища от цялата страна. Този обем на обратна връзка представлява под 2% от всички обекти в базата данни, което потвърждава изключително високата степен на достоверност и прецизност на първоначално публикуваната информация.

„Преди 170 години читалищата поставиха основите на модерна България, а днес, чрез дигиталните технологии, те отново стават видими за цялото общество. Огромният интерес към картата показва, че гражданите имат нужда от тези средища и в 21-ви век“, казва Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация “Народни читалища”.

За проекта

Дигиталната карта и Общинският барометър са реализирани от Фондация „Народни читалища“ в партньорство с Института за пазарна икономика и с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“. Целта на платформите е да осигурят прозрачност за дейността на близо 3600 читалища и да предоставят на гражданите, общините и дарителите инструмент за по-добро планиране и подкрепа на местната култура.

Тези продукти са създадени с три основни цели: достъп (засилване ролята на читалищата за достъп до култура, информация и услуги), партньорства (използване на картата като инструмент за нови съвместни проекти) и прозрачност (видимост за гражданите какво правят читалищата в техния район).

На пресконференция миналата седмица бе представено и национално представително изследване на „Кантар България“ (декември 2025 г.), което разкрива, че 79% от българските граждани имат положително отношение към читалищата. Тези данни категорично поставят читалищната мрежа сред институциите с най-висок кредит на доверие в страната.

„В тези трудни времена читалищата остават единствената истински обединяваща институция в България. Те притежават огромен потенциал за развитие, а данните, които представяме днес, са основата, върху която можем да градим модерни и ефективни инструменти за тяхната подкрепа“, заяви Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни читалища“.

Искате да знаете повече?

Основни изводи от доклада „Читалищната мрежа в България – анализ през призмата на данните“:

● Мащаб и обхват: Читалища съществуват във всички 265 общини, като близо 80% от тях са разположени в селата. Средно за страната на всеки 10 000 жители се падат по 5.5 читалища.
● Персонал и образование: В сектора работят 12 008 души. Наблюдава се обаче сериозен дефицит в обученията – над 70% от читалищата декларират, че не са участвали в никакви програми за повишаване на капацитета през последните три години.
● Финансиране: Общият размер на държавната субсидия за 2025 г. възлиза на близо 152.4 милиона лева. Анализът установява парадокс – размерът на субсидията не е обвързан с демографската ситуация или реалния обхват на дейността, което води до диспропорции в разпределението на ресурса.
● Информационен дефицит: Изследването идентифицира „парадокс на претоварената отчетност“ – читалищата подават информация на поне 6 места, но държавните институции не съгласуват данните помежду си, което води до сериозни разминавания в официалните регистри.

Проектът е реализиран чрез обединяване на данни от НСИ, НАП, Министерство на финансите и Министерство на културата, като базата данни остава със свободен достъп за всички заинтересовани страни.

Следете новините ни в GoogleNews