Новогодишният концерт на Виенска филхармония влезе шумно в мрежите с младия си, екстравагантен диригент с лакирани нокти и игрив стил

С блестящия, прегърнал света дебютант Яник Нéзе-Сеген на диригентския пулт, с живи темпа и приветлива усмивка, Виенската филхармония разпространи посланието: "Всичко ще бъде наред!" – макар че валсовете този път да останаха малко бледи, пише Валтер Вайдлингер за Баварското радио "Класик".

Еуфория в залата

Еуфорията в залата беше недвусмислена, а дори бегъл поглед към социалните мрежи след концерта го потвърждава почти без изключение: при дебюта си на пулта на Новогодишния концерт на Виенската филхармония Яник Нéзе-Сеген буквално спечели сърцата на публиката. На 50 години – в Германия възраст, възприемана като младежка и свежа – той проведе енергична очарователна офанзива, която подейства както на музиката, така и на оркестъра, а и беше положително в негова полза.

Макар че още от 2018 г. е музикален директор на Метрополитън опера в Ню Йорк, канадецът с лакираните нокти и татуировката на адажиетото от Малер на бицепса си все още не е това, което на английски се нарича household name – тоест известна личност далеч извън рамките на професионалната си сфера. Това обаче вероятно се е променило след новогодишната сутрин на 2026 г.

Радецки марш като „къпане“ сред публиката

Фактът, че Нéзе-Сеген дирижира и последния от трите биса – Радецки марш – буквално „на ход“, като се движеше ту в центъра на залата, ту по пътеките на партера и дори използваше палката като майор, придаде на сутрешния концерт още една уникална черта и увенча възторга на публиката. Десетки смартфони се вдигнаха за снимане, макар че диригентът, който не се отличава с особена височина, невинаги беше лесен за откриване в тълпата.

Важни символи

Освен тези видими нововъведения, програмата беше белязана и от няколко фактора, които не могат да бъдат чути с просто ухо. За първи път в пъстрия мъжки кръг на династията Щраус и нейните предшественици, конкуренти и колеги прозвучаха произведения на две жени-композиторки, като едната е с афроамерикански произход. Освен това Нéзе-Сеген е и първият открито хомосексуален диригент на Новогодишния концерт, с присъствието на съпруга си в залата.

Всичко това, разбира се, няма пряко музикално значение. Но при толкова символично натоварено събитие, което същевременно силно жадува за символи, тези обстоятелства са от значение.

Бърз весел дух вместо меланхолична широта

Както често се случва, изборът на програмата определи в голяма степен общото впечатление. След подчертано зрялата и есенна, имперска меланхолия, която маестро Рикардо Мути беше култивирал миналата година при седмото си участие, Нéзе-Сеген успя ясно да се открои като катализатор на безусловно добро настроение и като церемониалмайстор на искряща веселост.

Още преди антракта доминираха бързите танцови форми – галоп, бърза полка и кадрил. По-съзерцателните моменти почти се ограничаваха до плътно-тъмното уводно звучене на валса „Дунавски легенди“ от Циехер. В ролята си на дружелюбен и жизнерадостен аниматор Нéзе-Сеген безспорно изглеждаше най-убедителен.

Две композиторки: Йозефине Вайнлих и Флорънс Прайс

Първият женски принос беше полката-мазурка „Сиренни песни“ от ръководителката на дамски оркестри Йозефине Вайнлих (1848–1887), която аранжорът Волфганг Дьорнер представи в най-добра светлина с удар пианисимо на чинел в стил „Лоенгрин“ и затихващ финален акорд, обвит в арфено шумолене.

Като контрапункт прозвуча валсът „Rainbow Waltz“ на Флорънс Прайс (1887–1953), запазен само в клавирен вариант и днес преоткриван по света като част от симфоничното ѝ творчество. След ефирната утринна атмосфера тук се появиха настроения, напомнящи мюзикъл и вариете – още една хармонична стъпка и вече бихме се озовали при „Кандид“ на Ленард Бърнстейн.

Малко безлични валсове

Въпреки това: сред наистина големите валсове на Щраус в основната програма, освен сравнително редки произведения като „Женско достойнство“ и „Палмови клонки на мира“ от Йозеф Щраус, присъстваше само „Рози от юга“ на Йохан Щраус. Именно тук Нéзе-Сеген показа слабости.

Разбира се, добре е, когато дебютантите не попадат в "капана на рубатото“ на всеки осем (или дори четири) такта и не претоварват музиката с прекалено изкуствена вътрешна артикулация. Но пък не бива и всичко да звучи толкова равномерно и без изненади. Както и да е – learning by doing (учене чрез правене, бел. прев.) не е лоша концепция.

Поглед напред

През 2027 г. Новогодишният концерт ще бъде дирижиран – не, разбира се, все още не от жена, а от руснака Туган Сохиев, когото филхармониците наскоро изпробваха като валсов диригент в годината, посветена на Йохан Щраус.

Следете новините ни в GoogleNews