Сборник с едни от най-знаковите есета на българския журналист, писател и дисидент Георги Марков излезе в ново издание. "Задочни репортажи за задочна България" (ИК "Сиела") е в два тома и с оригиналното заглавие, което писателят предлага през 1975 г. за своята поредица, излъчвана по радио "Свободна Европа" под съкратеното от българската редакция заглавие "Задочни репортажи за България".

Предговорът към новото издание е на журналиста Димитър Кенаров, а кориците са дело на художника Дамян Дамянов.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в столичния квартал "Княжево". Първата му творба е разказът "Рекордьорът на уиски" (1951 г.). Произведението, което го прави наистина известен, е романът "Мъже", който излиза 11 години по-късно и печели наградата за най-добър роман на годината в България. „Победителите на Аякс”, „Портретът на моя двойник” и „Жените на Варшава” утвърждават Марков като един от най-талантливите български писатели от 60-те години, но постепенно отношенията му с властта се влошават, а част от произведенията му стават жертва на партийна цензура – негови пиеси са отхвърлени и забранени. Същата е съдбата и на романа „Покривът”.

През 1969 г. Марков заминава при брат си Никола Марков в Италия, а скоро след това се установява в Лондон, където започва работа като щатен сътрудник на Би Би Си. Сътрудничи също на "Дойче веле" и радио „Свободна Европа”. През 1974 г. на лондонска сцена се играе неговата пиеса "Да се провреш под дъгата", а в Единбург, на Международния театрален фестивал, написаната на английски пиеса Архангел Михаил печели първа награда.

Марков работи върху "Задочни репортажи за България" от 1975 до 1978 г. Очерците и анализите за живота в България, в които често се критикува комунистическият режим и Тодор Живков, се излъчват по "Свободна Европа" всяка седмица.

През същата 1978 г., на рождения ден на Живков - 7 септември, Марков е прострелян в десния крак с отровна сачма, изстреляна от чадър на моста "Ватерло" в Лондон. Мъжът се блъснал в него, навел се, взел чадъра и продължил. Три дена по-късно, на 11 септември, Марков умира. При аутопсията е открито малко метално топче в прасеца му. В организма му има рицин.

„Взети заедно, „Задочни репортажи за България“ създават един изключително проникновен, плътен и безкомпромисен социологически портрет на Народна република България от първите 25 години на съществуването ѝ: истинска енциклопедична панорама на тоталитарната действителност. Между кориците на тази необикновена книга съжителстват министри и висши държавни служители, милиционери и агенти на Държавна сигурност, партийни секретари и директори на заводи, писатели, режисьори, актьори, студенти, обикновени работници, скитници и проститутки. Едва ли съществува нещо друго, писано през и за този период - публицистика, белетристика или история - което да притежава същата всеобхватност и достоверност.”, пише в предговора си Димитър Кенаров.