Любов и смърт в "Мулен Руж"

Последна промяна на 14 февруари 2017 в 20:01 4204 0

Най-добре е да започна отзад напред. Сигурно сте гледали „Мулен Руж“ на Баз Лурман. В този музикален филм всичко е пищно, мащабно, крещящо и всички пеят както може. Ако ще гледате „Любов и омраза в Мулен Руж“ в Музикалния театър, припомнете си го.

В краен случай – вижте филма след като го гледате мюзикъла. Нужно ви е, за да харесате това, което сте видели.Така ще разберете, че в на пръв поглед странната компилация от песни има някаква психеделична логика, ще проумеете защо така всеотдайно крещи Арман (Дарин Ангелов) и защо в някакъв кулминационен момент съдържателят на кабарето Зидлер (Георги Низамов) екзалтирано пее The Show Must Go On почти като Фреди Меркюри по време на будапещенския концерт на Куин. Ако не помните или не си припомните филмовата версия, нашата ще ви се стори странна, на моменти нескопосана. Но всъщност режисьорът Бойко Илиев е верен повече на Лурман, отколкото на Александър Дюма-син, чийто роман „Дамата с камелиите“ е послужил за либрето.

Каква е историята? Възвишен млад човек се влюбва в куртизанка, която пък е купена от един херцог и това става причина за поредица от случки коя от коя по-напрегнати. Младият поет Арман (Дарин Ангелов) попада в кабарето Мулен Руж точно преди от покрива му да се спусне с въжена люлка най-великата сред куртизанките по онова време – Марго (Антоанета Добрева – Нети). Непорочният младеж, достоверно изигран от Дарин Ангелов, който иначе е пич и хъш, се влюбва в професионалистката също като предшественика си Юън Макгрегър във филма. Той създава пиеса за Марго и пее със същия аматьорска ентусиазъм като шотландския си колега. Естествено ненадейно се намесва богат херцог, който в желанието си да притежава Марго е на път да извърши класическата мъжка глупост – да плати повече отколкото трябва – иначе казано да поеме разходите за истински спектакъл в кабарето и да стане негов меценат – за едната Марго. Когато богаташът разбира, че зад гърба му разцъфва истинска любовна история решава да направи всичко възможно куртизанката да остане негова еднолична собственост. Накрая все пак истината излиза наяве, но куртизанката не издържа на напрежението и издъхва на сцената, точно след като с Арман са изпели лебедовата си любовна песен.

Но да караме поред. Младежът, Дарин Ангелов пораства в това кабаре. Преживява първото си истинско влюбване, гризе го първото чувство на ревност, обхваща го отчаянието, когато научава, че уж е предаден, изобщо минава от едно в друго емоционално състояние с наивитета на младостта и липсата на опит. Друго нещо е Марго. Нети се състезава в тази роля с порцелановата Никол Кидман. Който твърди, че блондинките са студенокръвни кучки – да има да взема. Кидман е най-горещото нещо в мюзикъла на сънародника си Бурман. Нашата „версия“ Нети не пада по-долу по дължина на крака, гъвкавост и музикалност. На нея обаче живото пеене и гласа й погоди номер, защото във втората част Марго видимо беше уморена не само от туберкулозата, която я разяжда отвътре но и от интензивното пеене на живо, което придаваше твърде самобитно звучене на дуетите с Арман. Да оставим пеенето на тези двамата и да се съсредоточим върху играта – все пак и по либрето те не са велики професионалисти. При Юън Макгрегър и Никол Кидман тази история беше достоверна. Е, там има операторско майсторство, има монтаж и други кино еквилибристики. Нашата Марго видимо си имаше всичко необходимо, за да предизвика възхищение у всеки жив мъж в залата, имаше я и зрелостта на опитната в любовните игри жена, но някак връзката остана недоказана, недоизиграна – физика имаше колкото искаш и у двамата, но с химията нещата някак не се получиха. Затова и Херцога (Марчо Апостолов) лесно се вклини между двамата. Не можахме да го намразим като в киноверсията, защото другите двама не се заобичаха убедително.

Но всичко останало си беше каквото трябва да бъде в едно кабаре – и музикантите, и хора, и балета. Специално си струва да отидете , за да чуете как Карлос (Румен Григоров) изпява тангото Роксан. Имаш чувството, че всеки момент ще скъса аорта и ще залее с кръв сцената. Дива ревност, безсилна ярост от мъж, който знае, че жената, която обича, е продажна, но не може да накара нещастното си сърце да спре да обича. Имах и някои недуомения – не можах да разбера, например защо Арман беше облечен като асистент от български ВУЗ, напълно в разрез с епохата, към която костюмите на другите се придържаха. Защо не бяха използвани възможностите и на двамата актьори, финалисти в "Денсинг старс" в хореографията? Шпагатът на Нети си струва да бъде видян, а и Дарин е много гъвкав, помним как изигра един джитърбъг суинг. Но това са само въпроси, които си задава един лаик.

Гледайте „Любов и смърт в Мулен Руж“, но за всеки случай първо си припомнете филмовата версия. Иначе ще трябва да я пускате след спектакъла, ако нещо сте озадачени.

Ревюто на Янка Петкова е от блога "Мама Нинджа" на Мария Пеева.