Лапсуси и бисери от тазгодишния Панаир на книгата

ОFFNews Последна промяна на 17 декември 2014 в 18:13 16918 7

Снимка НДК

Зимният панаир на книгата в НДК завърши, но хубавите книги и спомени остават.

Човек би очаквал, че на място като панаир на книгата не би имало забавни лапсуси и бисери, но главният редактор на „СофтПрес“ Димитър Риков сподели пред "Аз чета" най-забавните диалози, на които е станал свидетел:

Клиент гледа критично към книгата:
– Дайте ми някоя девствена, тази всички са я опипвали.

-------------------------------------------

– Щанда на София прес ли е?
– Не, на Софтпрес е.
– Моля?
– На Софтпрес.
– Соф… Софа..?
– Не е и Софарма прес.

-------------------------------------------

Мъж към благоверната си, впечатлен от детската ни енциклопедия „Змии“:
– Ей, жена, глей, това е като за тебе!

-------------------------------------------

Бисер, дочут от колегата Тони на неговия щанд:
– Извинявайте, „Да убиеш присмехулник“ наръчник за лов на птици ли е?

-------------------------------------------

Клиент носи билетче от Колелото на късмета с 22 процента отстъпка при покупка на книги:
– 22 процента колко пари е? Да ми ги дадете.

-------------------------------------------

Две момченца обсъждат пред детските книжки:
– А как се казваше на баба любимата приказка, помниш ли?
– Май беше „Който не работи, трябва да умре“.

-------------------------------------------

– Продавате ли ги?
– Книгите ги продаваме, господине.
– Ама може да се купят от вас?
– Да, разбира се.
– Тоест мога да си ги платя тук.
– ?!
– Щото там едни хора ги продават на техния щанд.
– Ние също ги продаваме – с тази цел се провежда Панаирът на книгата.
– Аз пък си мислех, че ги продавате.
– … ДА! Продаваме ги.
– А… хубаво. Значи може да се платят тук при вас, така ли?
– …
– В смисъл дали ги продавате питам.

-------------------------------------------

Мъж с дете на щанда оглежда детските книги. Детенцето стиска безплатен талон от Колелото на късмета. Питаме двамата:
– Колко процента спечелихте от Колелото на късмета?
Мъжът поглежда недоумяващо, после вижда детето до себе си и се сопва:
– Туй ней мойту!
Не става ясно талончето или детето не е неговото.

-------------------------------------------

– Безплатни календарчета имате ли?
– Не, госпожо, тук е Панаир на книгата, не Панаир на безплатните календарчета.
Дамата невъзмутимо или неразбрало пита:
– А къде е този на календарчетата?

-------------------------------------------

Възрастен мъж си взима няколко каталога от безплатните.
– Господине, един не е ли достатъчен, за да се запознаете с книгите ни?
– Ама еднакви ли са?
– Ъъъ.. да.
– Ами да има жената, за мене.
– Не живеете ли заедно?
– Да, ама е по-удобно с няколко. Торбичка чакам да ми дадете.
– Тя се дава само при покупка.
– А аз как ще нося на ръка толкова безплатни каталози?
– Ами оставете си само един – тъкмо няма да ви тежи.
– Вие подигравате ли ми се?

-------------------------------------------

– Покажете ми друг разговорник!
– Няма други, госпожо.
– Аз съм станала на 70 години, ти ще ми кажеш какво е разговорник!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.12 2014 в 02:24

До 1951:
Съвсем не е комплексарщина тактично да намекнеш/натвърдиш, че каталозите не са вторични суровини. В САЩ навсякъде по щандовете с безплатни материали е сложена бележка "Please take one", буквално "Моля, вземете си едно", но смисълът е "Не вземайте повече от едно".

18.12 2014 в 01:17

Уоу, появиха се културтрегерите в лицето на Gadina :)

Драги, от 15 години се занимавам с печатни медии. Не е книгоиздаване, но и от този бранш съм видял немалко.
И да, на бранша много му пречи натрапената елитарност и псевдо интелектуалност, която се опитват да лансират повечето издателски къщи. За пример писанията на този Риков, а и вашите емоционални глупости.

18.12 2014 в 00:01

Тъкмо щях да коментирам същото! 1951 много точно казано!

17.12 2014 в 23:29

До 1951: За 1 може би сте прав. За 2 - Вие знаете ли за какви точно торбички става дума? На Панаира имаше издателства такива издателства с качествени торби, които едва ли струват 5-10 ст. По-скоро 1 лв че и отгоре. Сигурно има издателства, които евентуално могат да си позволят такъв разход. Повечето - не. За 3 - като цяло сте прав, но за съжаление е много трудно човек да има самообладание цял ден, особено, ако си има работа с много хора. Сигурен съм, че с изключение на редки случаи, клиентите са получили добро отношение от страна на продавачите. Все пак държа да отбележа, че не съм седял през цялото време там, така че е възможно и да греша.

17.12 2014 в 22:38

...А ОТ ВСИЧКО НАЙ СМЕШНО Е ИМЕТО НА ТОВА ИЗДАТЕЛСТВО: "СОФТПРЕС" ОСВЕН НОРМАЛНИ КНИГИ ТЕЗИ ПАРВЕНЮТА-СЕЛЯНДУРИ ИЗДАВАТ И ИДИОТЛЪЦИ КАТО "ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ" "ПАРАПСИХОЛОГИЯ" И "ЕЗОТЕРИКА" И ПОДОБНИ ШАШМАЛОГИИ ЗА СТАРИ МОМИ-ОНАНИСТКИ, КЛИМАКТЕРИЧНИ НЕВРОТИЧКИ, ХИСТЕРИЧКИ И ХИСТЕРИЦИ С КОКОШИ МОЗЪК. ПРОЧЕЕ, АКО ГОРНИТЕ ПОРЕДИЦИ СИ ГИ ПЕЧАТАТ НА КЕНЕФ-ПАПИР "ЕМЕКА" ТАМЪН ЩЕ ОТГОВАРЯТ И НА ИМЕТО НА ИЗДАТЕЛСТВОТО - СОФТ -ПРЕС:))

...ТО НЕ ЧЕ ВСИЧКИ ЩЕ СЕ ПРЪСНАТ ОТ ИНТЕЛЕКТУАЛНОСТ, АМА ЧАК ПЪК ТАКЪВ САРКАЗЪМ КЪМ НЕВИННИ БУДАЛИ ИЛИ БИТОВИ ЛАПСУСИ...ПОЖЕЛАВАМ ИМ СКОРО ДА МИНАТ 100% В БИЗНЕСА СЪС СОФТПАПИРА ИЛИ КАКТО МУ СЕ КАЗВА ПО НАРОДНОМУ - КЕНЕФПАПИР:)))))

17.12 2014 в 22:28

А ти, 1951, смотан потребител комплексар ли си, или си смотан потребител комплексар? Не знам отде иде тая дивотия, потребителят да се третира като дете-идиотче и да се дундурка на ръце с всякакви глезотии, но ето ти отговор точка по точка:
1. Като дойде поредният скапаняк да събира хартия за вторични във вид на безплатни каталози, дали пък не трябва да му услужат с количка, за да си ги извози?
2. Когато човек си поиска торбичка, той си плаща скапаната торбичка, защото скапаната държава в лицето на скапания Дянков създаде законово задължение за това. И ако търговецът не събира съответната такса, рискува тлъста глоба.
3.Кое нормално частно издателство разчита на субсидии от държавата? Ти някога влизал ли си в редакция, имал ли си досег с издателската работа? Не само че няма субсидии, но и издателствата са задължени със закон да даряват книги от всеки тираж на Националната библиотека, имат купища ангажименти към малоумната държава и кретенското общество, и в добавка доброволно даряват по други библиотеки. В замяна не получават никаква подкрепа, освен от все по-малкото осъзнати читатели.
Кога, маамустара, ще се научите да правите разлика между купуване на картофи и купуване на книги? (И между другото, на Женския пазар няма да ти дадат безплатно каквото и да било.)

17.12 2014 в 20:50

Радвам се, че прочетох това. Ще избягвам да купувам каквато и да е литература от въпросното издателство, като гледам какъв псевдоинтелектуален елитарен г*з е главен редактор там.

Обаче съм в добро настроение, та да просветим господин Риков за някой неща.

1. Безплатните каталози за това са безплатно, за да ги граби народа, да ги чете и евентуално да си купи нещо. Освен това гледате да имате толкова рекламни материали, че да останат и след събитието. Дали човек ще си вземе един, два или 10 не е ваша работа. Освен, ако не се проявите, като тъп балкански субект и не сложите табела от типа "По един каталог на човек".

2. Когато човек си поиска торбичка не му казвате, че са само за покупки, а му давате. Едно, че струват 5 - 10 стотинки и едва ли сте толкова фалирали, второ, че това е ходеща реклама на вашата фирма. Не се упражнявате в остроумие и сарказъм с клиентите си.

3. Като цяло не се подигравате с клиентите си, защото после ще ревете, че не ви купуват книгите и искате субсидии от държавата.